Решение № 420 от 02.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110204978 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, подадена чрез адв. С. Х. от АК - София, против НП № 442а-55/09.09.2024год. на началника на сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лв. на основание чл. 30, ал.3 от същия закон.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсвала конкретизация на деянието, не била отразена правилно фактическата обстановка (твърди че МПС-то било спряно поради повреда и то на черен път), сочи също така, че така посочения в АУАН и НП плаж „Сюргеле“ не съществувал, че било посочено още и „Камчийски пясъци“, което водело до неяснота досежно мястото на извършване на нарушението. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Х., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението било безспорно доказано, че липсвали основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, а в хода на адм.

1 наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер.

ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2024год. въззивникът С. Д., управлявайки личния си автомобил „Ауди А3“ с рег. № В2585НК се движел по черен път минаващ през плаж „Сюргеле“, в землището на с. Ново Оряхово - плаж „Камчийски пясъци“.

Пътят бил тесен и при необходимост от разминаване на два автомобила се налагало същите да преминават през пясъка. При такова разминаване въззивникът навлязъл с целият автомобил в пясъка на плажа, където закъсал.

В същото време свидетелите К. С. и Г. Д., и двамата служители на ІV РУ – ПУ Долни чифлик, по сигнал посетили мястото и установили престояващия на плаща лек автомобил, както и въззивника около него. Последният им казал, че е закъсал.

На 14.07.2024год. св. С. полицай ООР в ІV РУ при ОД МВР Варна, ПУ Долни чифлик, съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 0561084 за нарушение на чл. 17б, ал.1, вр. чл. 30, ал.3 от ЗУЧК за това, че на 14.07.2024год. около 12:54часа в землището на с. Ново Оряхово, плаж „Сюргеле“ Камчийски пясъци, престоява с личния си автомобил „Ауди А3“ с рег. № В2585НК върху пясъка на територията на морски плаж.

Актът не бил предявен на въззивника, не бил подписан от същия и не му бил връчен екземпляр от него.

На 09.09.2024год., въз основа на АУАН, Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е, че въззивникът е нарушил нормата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК и на осн. чл.30, ал.3 от същия закон му наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв..

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани К. С.

(актосъставител) и Г. Д. (свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда заявяват, че са виждали въззивника, че същият бил закъсал с автомобила си на плаж „Сюргеле“, автомобилът престоявал на пясъка от дясната страна на пътя, към морето и въззивникът бил до него.

Съдът кредитира показанията на посочените по-горе двама свидетели като последователни, логични, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.

Като свидетел в хода на съдебното следствие по искане на защитата като 2 свидетел е разпитан и С. Н.. Същият сочи, че е бил заедно с въззивника когато с автомобила на последния отивали на плажен бар „Бай Никола“. Заявява, че се движели по черен път, че се пукнала гума и той тръгнал да търси крик.

Заявява, че колата била на пътя, а не на пясъка.

Показанията на св. Н. съдът не кредитира доколкото същите са в противоречие с показанията на свидетелите С. и Д. от една страна (сочи, че автомобилът бил на черния път, а С. и Д. са категорични, че бил на пясъка), а от друга са объркани и нелогични. Заявява, че се движели по черен път, веднага след с. Ново Оряхово завили в ляво и там се спукала гумата и в същото време сочи, че там бил централния плаж на с. Шкорпиловци. На следващо място сочи, че приятелят му му показал акт за глоба, при положение, че АУАН изобщо не е бил връчван на въззивника, а и в АУАН като цяло не фигурират глоби. На следващо място посоченият свидетел е в приятелски отношения с въззивника и очевидно е заинтересован да дава показания в негова угода.

Видно от приобщените по делото писмо от н-к СГКК – Варна и извадки (скици) от кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор *** имотът е със статут на морски плаж. Тази информация е и общодостъпна посредством Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите С. и Д. и писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН и заповед № 565з3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна, както и допълнително приобщените в хода на съдебното следствие писмо от н-к СГКК с приложени към него извадка от кадастралната карта и кадастрални регистри на земл. с.

Ново Оряхово в частта за имот с идентификатор *** – морски плаж с.

Ново Оряхово и заверено копие от специализираната карта и специализиран регистър на обектите по чл. 6, ал.4 и 5 от ЗУЧК.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН относно описание на нарушението. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, 3 обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.

В същото време обаче констатира, че при издаване на АУАН са били допуснати други нарушения на процесуалните правила и то съществени такива, а именно: На първо място съдът констатира, че в АУАН не фигурира подпис на нарушителя (в случая въззивника) като липсват и индикации за приложение на процедурата по чл. 43, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място видно от АУАН в същия липсва и подпис на нарушителя в частта на разписката, удостоверяваща получаване от нарушителя на екземпляр от съставения. Нещо повече в показанията си депозирани пред съда актосъставителя дава и нелогично обяснение на въпроса защо липсва подпис на нарушителя в акта и защо не му било връчено копие от него – защото бил написал че има възражения и в този случай не се давало копие. Последното сочи на явно непознаване на нормативната уредба от една страна, а от друга в АУАН не са отразени изобщо никакви възражения. От друга страна в ЗАНН е предвиден специален ред за процедиране когато нарушителят откаже да подпише АУАН – това се установява с подписа на един свидетел. Нищо такова не се установява от приложения към преписката АУАН.

На следващо място при този очевиден съществен порок допуснат при съставяне на АУАН, АНО вместо да изпълни задълженията си предвидени в нормата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и да върне акта на актосъставителя за предявяването му на нарушителя, той е издал атакуваното НП.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване на правото на защита на въззивника, същият е бил лишен от възможността да се запознае с повдигнатото му обвинение и да реализира адекватно защитата си срещу него още в досъдебната фаза на адм. наказателното производство. Липсата на подпис на нарушителя в АУАН, съответно непредявяването на АУАН на същия всякога води до безапелационна отмяна на НП на процесуално основание като в тази насока съдебната практика е константна. В същата насока е правната теория („Новите положения в административното наказване“ с автори Ралица Илкова и Петя Тянкова, изд. Сиела, стр. 374/375).

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че НП е издадено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.

За пълнота на мотивите и доколкото с НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че такова нарушени е било извършено.

Нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК предвижда забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.

4

В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на това, че на 14.07.2024год. въззивникът не се е съобразил с тази забрана и е престоявал с управляваното от него МПС в границите на морски плаж, известен като плаж „Сюргеле“ представляващ част от плаж „Камчийски пясъци“ в землището на с. Ново Оряхово. В тази посока са показанията на свидетелите Савов и Д. които са възприели лично престояващото на плажа, върху пясъка МПС и въззивника близо до него.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е поискала и определяне на разноски в минимален размер.

С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.. В тази насока са представените по делото Пълномощно с което е упълномощил адв. С. Х. да го представлява във връзка с обжалването на НП № 442а-55 от 09.09.2024год. и договор за правна защита и съдействие видно от които страните са договорили възнаграждение на адвоката в размер на 400лв., което е било платено в деня на подписване на договора.

Съдът намира че така договореното и заплатено от въззивника адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и активността на процесуалния представител на въззивника в производството посредством изготвяне на въззивна жалба и участие в съдебно заседание с ангажиране на доказателства, същото е и равно на минималния размер на възнаграждението за този вид дела посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В контекста на горното съдът счете, че направеното от процес. представител на въззиваемата страна възражение в тази насока се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер – 400лв.