Решение № 493 от 27.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София, .…..........................2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

2. ИВАН

КИРИМОВ при участието на секретаря Татяна

Шуманова и в присъствието на прокурора Анна Каменова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД

№ 4395/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С присъда № 498611 от 01.10.2018 г. по

НОХД № 6827/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, подсъдимият Й.П.Г. с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 11.05.2012 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до 30.10.2014 г. поддържал заблуждение у И.Д.Г., че ще го запознае с жена от Украйна, с която последният да сключи граждански брак и с това причинил на И.Г. имотна вреда в общ размер на 17 353 лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати сумата от 17 353 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от довършване на деянието на 30.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В резултат от осъждането, СРС му е възложил сторените по делото разноски.

Срещу съдебния акт в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от подсъдимия чрез упълномощения му защитник - адв.

Г.Т., с доводи за неправилност и незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск.

След запознаване с мотивите е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се сочи, че не са събрани никакви доказателства за провеждани разговори по „Скайп“, направени преводи от сметка на пострадалия по сметка на подсъдимия и предаването на сумата от 11 450 лева. Твърди се, че на досъдебното производство в нарушение на НПК не е бил осигурен тълковник при разпита на свидетелкатаР..

Обръща се внимание на това, че заблуждението е продължило прекалено дълго, което е житейски необосновано и че същият сам се е отказал да закупи билет и замине за Украйна. Допълнително се изтъква, че не са налице доказателства за придружаването на пострадалия от страна на подсъдимия до клон на банка на 11.05.2012 г. и предадените 5000 лева. Застъпва се позицията, че пострадалият осъществява злоупотреба с безплатно наказателно производство, заради неформален договор за заем. Адв. Т. счита гражданския иск за недоказан и моли за допълнителен разпит на пострадалия. В епилог се настоява за отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд прие, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица, въпреки това обаче в публичното заседание, проведено на 24.06.2020 г. до разпит са допуснати пострадалият и подсъдимият.

Адв. Т. поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея съображения и преповтаря аргументите си. Иска се постановяване на оправдателна присъда.

Прокурорът при СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна и настоява за потвърждаването й.

Повереникът В. и ГИ и ЧО Г. претендират за потвърждаване на присъдата.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Г. моли за оправдаването му и твърди, че всичко това е една манипулация.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледанa по същество жалбата е неоснователна.

Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на решението.

Първоинстанционнoто решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.

Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.П.Г. с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Лом, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, работи като председател на ФСГ и ФК „*********“, бл. ********* През 2012 г. подс. Й.П.Г. започнал интернет комуникация със свидетеля И.Д.Г., който също бил лишен от слух и живеел в Русе. Двамата общували чрез интернет платформата „скайп“ известно време, като св. Г. споделил, че е необвързан и иска да се задоми, но му е трудно да си намери съпруга. След като разбрал това подсъдимият решил да го заблуди, че ще го запознае с жена с увреден слух от Украйна, за която свидетелят да се ожени, като всъщност нямал намерение да изпълни обещанието си, а целял единствено да набави за себе си неследваща му се облага. В изпълнение на тези си намерения на 11.05.2012 г. в гр. София подс. Г. се срещнал със св.

Г. и го уверил, че може да го запознае с жена от Украйна, с която да се задоми, както той се бил оженил за св. И. Г.. Подсъдимият обяснил, че за целта св. Г. трябва да му предостави парична сума, с която да уреди разходите свързани с намирането на бъдещата му съпруга. Св. Г. работел, но не разполагал с голяма парична сума, поради което подсъдимият Г. го убедил да изтегли потребителски кредит в размер на 5000,00 лева. На 11.05.2012 г. св. Г. *** и бил заведен от обвиняемия до клон „Света Неделя“ на банка „УниКредит

Булбанк“ АД, където сключил договор за отпускане на потребителски кредит в размер на 5000,00 лева. На другия ден, след като получил отпуснатия му кредит, св. Г. заделил за свои нужди 100,00 лева, а останалата сума в размер на 4900,00 предал на подсъдимия, който поел ангажимент скоро да го свърже с бъдещата му съпруга. Месеци наред подсъдимият поддържал заблудата на свидетеля И.Г., че търси по интернет подходящата жена за него и му сочел извинения от различно естество за забавянето. По настояване на подс. Г. за още пари, на 29.11.2013 г. и на 18.12.2013 г. св. Г. чрез банков превод превел по сметка на подсъдимия е № *********съответно сумата от 300,00 лева и сумата от 403,00 лева. След това подсъдимият обещал на св. Г. да уреди заедно да отидат до Украйна, където да го запознае с глухо момиче. Двамата продължили да общуват по „скайп“ и подс. Г. поискал още пари от свидетеля, който силно се надявал да си намери жена и се съгласил да изтегли нов кредит. На 30.10.2014 г. в гр. София св. Г. отишъл отново до клон на „УниКредит Булбанк“ АД и сключил нов договор за потребителски кредит за сумата от 15000,00 лева. С част от получения заем св. Г. погасил остатъка от предишния си заем към банката, а на подсъдимия предоставил остатъка - сума в размер на 11750,00 лева. За да затвърди погрешните впечатления на св. Г. подсъдимият взел международния му паспорт, с уговорката да уреди пътуването до Украйна. След това подсъдимия и св. Г. продължили да се чуват по „скайп“ и подс. Г. се оправдавал с войната в Украйна. 30.10.2014 г.

Накрая св. Г. се усъмнил, че подсъдимият изобщо няма намерение да му намери съпруга и си поискал парите обратно. Тогава подс. Г. му обещал да продаде недвижим имот в Украйна и да му ги върне. След като свидетелят разбрал, че и това няма да стане започнал настоятелно да търси подсъдимия, но той престанал да контактува с него.

В периода 11.05.2012 г. -

30.10.2014 г. в гр. София е поведението си подс. Г. причинил на св. Г. имотна вреда в общ размер на 17353,00 лева.

Горепосочената фактология се подкрепя от:

Гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия /л.54-56 от ВП/; показанията на свидетеля И.Г.

/л.57-58 от ВП; л.57-58 от СП, както и дадените на ДП – л.61-62, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/; показанията на свидетеля И./л.58-59 от СП/; показанията на свидетелката И. Г. /л.59-60 от СП, както и дадените на ДП – л.96, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК/; показанията на свидетеля С.С./л.64-65 от СП/; показанията на свидетелката СилвияР. /л.71-73 от СП, както и дадените на ДП – л.154, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/.

Писмените доказателства и доказателствени средства – писмо от Съюза на глухите в България /л.6-13 от ДП/; вносни бележки /л.28-32 от ДП/; договори за потребителски кредит /л.34-36 от ДП/; писмо от БНП Париба ведно с приложения /л.56-67 от ДП/; удостоверение за лектор учител владеещ жестомимичен език /л.64 от ДП/; фактура от Технополис България ЕАД /л.77 от ДП/; решения на Съюза на глухите в България /л.86-87 от ДП/; справка за съдимост /л.23 от СП/;

При направения самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че предният съд обосновано е кредитирал всички гласни и писмени доказателствени средства, изключае показанията на свидетелката Г., но интерпретацията им е обобщена и лаконична, поради което въззивният съд намира, че следва самостоятелно и по-задълбочено да прецени доказателствената стойност на всички източници.

Въззивният съд подобно на предходния, поставя в центъра на доказателствената си аргументация показанията на свидетеля Г.. При съпоставка на изложените от него твърдения по досъдебното производство и на тези пред два съдебни състава не се установяват съществени разминавания, алогизми или изопачаване на относимите към предмета на доказване факти. Разказът на този свидетел е еднопосочен, вътрешнобалансиран и пресъздава събитията хронологично с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Настоящата инстанция дава вяра на показанията му досежно механизма на извършване на деянието, неговите времеви и пространствени параметри и авторството му. Несъмнено доказано е, че познанството на свидетеля с подсъдимия е стартирало покрай Футболния съюз на глухите в България, председател на който е бил последният. За достоверни следва да се приемат и декларациите, че инициатор на задълбочените контакти между двамата е бил именно подсъдимият през 2012 г., посредством интернет програмата за видеовръзка „Скайп“. Проявеният интерес към семейния статус на свидетеля и предложението за намиране на съпруга от Украйна добре се съотнася към факта, че жената на подсъдимия е със същия произход. Чрез виртуалните разговори по между им, подсъдимият е успял да убеди Г., че ще му доведе жена, с която да заживее във фактическа съжителство срещу определен „хонорар“. Изначало той не е възнамерявал да се задължи с изпълнението на привидно поетите насрещни задължения. Именно по отношение на тези обстоятелства подсъдимият възбудил заблуждение у пострадалото лице, които неправилни представи са го мотивирали да предаде на подсъдимия съответната парична сума. В темпорално отношение е налице съвпадение и с датата, на която свидетелят Г. е изтеглил първия си кредит – 11.05.2012 г. Приложеният по делото договор за потребителски заем потвърждава думите на свидетеля за размера на сумата, банковата институция и местосключването му. Правилно районният съд е съзрял, че при разпита на свидетеля Г. се забелязват незначителни противоречия касателно кои лица са присъствали при подписването на двата му кредита. В тази връзка СГС държи да отбележи, че няма да кредитира показанията му в частта, в която се сочи, че свидетелкатаР. е взела участие при получаването на петте хиляди лева. Последната изрично пояснява, че е съдействала за последващия заем и за стоковия кредит, но отрича да е осъществявала функцията си на преводач при първоначалния договор. Самият Г. последователно в двете фази на процеса поддържа разказа си, че е пренощувал при подсъдимия, а на следващия ден заедно с жена му са отишли до банката, за да вземат парите и да им ги даде. Все в коментирания аспект заслужават доверие и твърденията му, че на два пъти е превеждал суми от по 300.00 и 403.00 лева по сметката на подсъдимия Г. и намират потвърждение в дадените пред въззивния съд обясненията от последния. Документално подплатени са изявленията за закупуване на пералня по молба на свидетелката Г. на стойност от 2400.00 лева, т.к за това свидетелстват както приложеният по делото лизингов договор, така и думите наР.. Тя дава пунктуално описание на уговорката между свидетеля Г. и семейството на подсъдимия, като първият не крие, че вноските са изплащани от тях. Макар разискваната ситуация да няма отношение към главния факт в процеса, направените във връзка с нея показания са важен ориентир за истинността на изложените от пострадалия факти. Ярка индиция за така създадената илюзия са непрекъснатите оправдания на подсъдимия за неспазване на ангажимента му.