Решение № 5359 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5359 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110165664 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Н. срещу „*********“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми: 4 151.85 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2006 г. до м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 20.11.2009 г. до изплащане на вземането; 967.86 лв. – лихва за забава за периода от м. 10.2006 г. до м. 04.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 23.02.2012 г. по гр. д. № 13481/2009 г. по описа на СРС, 82 състав. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излага, че по молба на взискателя от 06.06.2016 г. е образувано изп. д. № 1808/2016 г. по описа на ЧСИ *********, с рег. № 856 в КЧСИ. Сочи, че са наложени запори по банкови сметки и е искано от взискателя налагането на още запори, като последното валидно изпълнително действие е от 22.07.2019 г., след което по делото е настъпила перемпция. Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответникът счита, че в случая приложима е 5-годишната погасителна давност. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден за процесните вземания въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е образувано изп. д. № 20168560401808 по описа на ЧСИ *********, с рег. № 856 в КЧСИ, по което са искани и извършвани /включително по възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ/ множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, последното от които е на 22.07.2019 г.

Счита, че щом е искал извършването на изпълнителни действия, евентуалното бездействие на съдебния изпълнител по повод исканията не може до доведе до неблагоприятни последици за взискателя. Изтъква, че резултатността на изпълнителните действия и настъпването на перемпцията са без значение за прекъсването на давността. Излага, че за 1 времето на извънредното положение давността е била спряна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било подадено/.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищцата поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или прекъсване.

С Определение № 3408/22.01.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно, че срещу ищцата в полза на ответника е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист от 23.02.2012 г. по гр. д. № 13481/2009 г. по описа на СРС, 82 състав, за следните суми: 4 151.85 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2006 г. до м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 20.11.2009 г. до изплащане на вземането; 967.86 лв. – лихва за забава за периода от м. 10.2006 г. до м.

04.2009 г., и въз основа на него е образувано изп. д. № 20168560401808 по описа на ЧСИ *********, с рег. № 856 в КЧСИ, с район на действие СГС.

Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист за процесните вземания в полза на ответника срещу ищцата, принудителното събиране на които вземания не е приключило, и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Така е, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнителното производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

От самия изпълнителен лист е видно, че той е издаден въз основа на влязло в сила 2 решение, постановено в исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно за оспорваните от ищцата вземания е приложима 5-годишната давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Според т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК:

„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.

330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая се установява, че образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което налага да бъде съобразено и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което са дадени следните задължителни разяснения: „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“. В мотивите към т. 3 от него е възприето следното: „След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело… При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия.

Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни действия като законна последица от прекратяването на делото не се отнася до действията, с 3 които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В контекста на тълкувания въпрос използването на израза „валидност на изпълнителното действие“ цели да посочи процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес. Смисълът не е да се разпрострат тези процесуални последици с обратна сила върху действията, с които по силата на материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен, трети лица са придобили права. Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност… Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва, докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд, и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново… Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист… За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права… Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител…“.