Определение № 29424 от 03.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29424 гр. София, 03.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Частно гражданско дело № 20221110109325 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба от заявителя „С.В.” АД с вх. № 157541 о т 28.07.2022г. по реда на чл. 248 ГПК, депозирана чрез процесуалния представител Л. с искане за изменение на постановеното по делото определение № 16983/05.07.2022г. в частта, в която съдът е присъдил на адвокат А. В. – процесуален представител на ответника по заявлението Ф. В. Й., възнаграждение в размер на 300 лева за осъществената по делото безплатна правна помощ. Излага, че съдът следвало да определи размера съгласно чл.

6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 50 лева, тъй като подаването на възражение по чл. 414 ГПК не представлявало същинско процесуално представителство и липсвала каквато и да било фактическа или правна сложност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по заявлението Ф. В. Й., чрез процесуалния си представител адв. В. заявява становище за неоснователност на молбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения в тази връзка.

Депозираната молба от заявителя „С.В.” АД съдът намира за допустима, като подадена от легитимирана страна в законовоустановения срок.

Възраженията на ответника по заявлението за настъпила преклузия да се иска намаляване на размера на възнаграждението са неоснователни, доколкото преди узнаването на акта, с който съдът е определил размера на възнаграждението на адвоката по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, заявителят не е имал възможността да заяви възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

С възражението по чл. 414 ГПК, адв. В., като процесуален представител на ответника по заявлението Ф. В. Й., е заявила искане за присъждане на адвокатско 1 възнаграждение за осъществяваната от нея безплатна защита. Като приложение към възражението е представено пълномощно, в което е посочено, че правната помощ е такава, предоставяна по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА (роднини, близки или на друг юрист).

С определение № 16983/05.07.2022г. съдът е постановил обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2022г., и при съобразяване на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е присъдил възнаграждение на адв. В. в размер на сумата 300 лева за осъществената безплатна защита.

Съдът не споделя доводите на заявителя по молбата му от 28.07.2022г., че възнаграждението за адвокатска защита на длъжника се съизмерява с това по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за „друга молба“ в размер на 50 лева по Наредба № 1/2004г. Приложима е нормата на чл.

7, ал. 5, вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния казус минималният размер на адвокатското възнаграждение по правилата на Наредбата се определя на 300 лева и именно преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на осъществената защита минималният е и присъденият от съда размер.

Предвид гореизложеното не са налице основА.я за изменение на постановеното по делото определение № 16983/05.07.2022г. в частта за разноските. Ето защо молбата на заявителя по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на заявителя „С.В.” АД с вх. № 157541 от 28.07.2022г., с искане за изменение на постановеното определение № 16983/05.07.2022г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2