Присъда № 53 от 28.05.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 53 от 28.05.2025 година, постановена по НОХД № 28/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт против Ф.Ч. /F.C./, родена на *** година в гр.***, Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпления по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 19.12.2024 г., около 05.40 часа, в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, както и по обвинение в престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 19.12.2024г., около 05.40 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвала пред длъжностно лице – Г.В.Д. – ст. полицай на ГКПП – Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, от неистински официален документ – швейцарска лична карта с № ***, на която е било предаден вид, че е издадена от надлежните органи на Швейцария на *** година на името на N.I., родена на ***г. в Република Турция, като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимата престъпление по чл.279, ал.1 от НК да й бъдат наложени при условията на чл. 54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 1000.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок от пет години, а за престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК да й бъде наложено при условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК. На основание чл.23 от НК предлага на подс. Ф.Ч. да бъде определено едно общо наказание за двете деяния в размер на по-тежкото от тях, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, както и да се присъедини наказанието „глоба“ за престъплението по чл. 279, ал.1 от НК.

Подсъдимата Ф.Ч. е призована за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК чрез служебният й защитник адв. Н.С.Н. по нейно изрично искане, направено в хода на ДП.

Производството по делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимата и с участието на нейния служебен защитник. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата не би попречило за установяване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата - адв. Н.С.Н. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява описаната в обв.акт фактическа обстановка, като последната се потвърждава и от дадените от подсъдимата обяснения в хода на ДП, прочетени в съдебно заседание. Желае при определяне на наказанието за всяко от двете деяния съдът да вземе предвид смекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства чистото й съдебно минало, направените самопризнания в хода на ДП, с което е спомогнала за разкриване на обективната истина по делото и на това основание съдът да й наложи наказание в минимално предвиденото от Закона наказание за всяко от престъпленията, в които е обвинена, при условията на чл.55 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Ф.Ч. е родена на *** година в гр.***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Според обясненията на Ф.Ч., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание 1 по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, тя и нейното семейство – съпруг, трима синове и дъщеря, напуснали Сирия преди осем години и се установили в гр. *** в Република Турция. Преди около една година тримата й синове заминали за Германия и се установили там. Тя и останалите членове на семейството й се опитвали по законен път да заминат също за Германия, но турските власти не им разрешили и затова синовете им решили да им помогнат с организиране на пътуването им по незаконен начин. В средата на месец декември 2024г. подсъдимата, съпругът й и дъщеря им заминали със самолет за гр. Измир, там ги очаквало неустановено по делото лице, което ги завело до място, където да се настанят, а по-късно непознат мъж ги отвел до фото студио, където тримата били фотографирани за издаване на документи. След това един от синовете на подсъдимата й се обадил и й казал да се приготвят и че ще дойде човек да ги вземе и да им даде документи, с които да пътуват до Германия с автомобил, който първо ще ги откара до гр. София в Р България. На 19.12.2024г. около 02.00 часа през нощта при подсъдимата и семейството й дошъл непознат за тях мъж, който им дал три швейцарски лични карти, казал да запомнят данните по тези документи, като посоченото име в документа за подсъдимата било Н.И.

/N.I./. След това същият мъж ги отвел до автомобил бял на цвят, казал им да влизат в него и че с този автомобил ще пътуват до гр.София. Подсъдимата, съпругът и дъщеря й влезли в автомобила и видели, че водачът на същия е жена. Автомобилът потеглил в посока турско – българската граница. Пътували няколко часа и когато пристигнали на турско-българската граница и полицаите им поискали документите за проверка, те им представили получените от тях по-рано швейцарски лични карти, но българските полицаи разбрали, че са неистински и тримата били задържани. Подсъдимата заявява, че се признава за виновна по повдигнатите й обвинения.

От показанията на свид. Г.В.Д. – ст. полицай на ГКПП Лесово, служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, се установява, че на 19.12.2024 година той е бил на работа и изпълнявал служебните си задължения на трасе „вход леки автомобили и автобуси“ на ГКПП Лесово, на АРМ 9. Сутринта около 05.40 часа за влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република България пристигнал швейцарски автомобил марка „БМВ“, управляван от лице от женски пол и трима пътника в него - един мъж и две жени, едната от които била родена през 2008 година, а другата била по-възрастна. Св. Д. изискал документите на пътниците и на водача на МПС, както и всички документи за автомобила, за проверка. Всеки от тримата пътници в автомобила, между които и подс. Ф.Ч., представил на св. Д. щвейцарска лична карти. При извършената проверка на документа за самоличност, представен от подс. Ф.Ч. - швейцарска лична карта с № *** на името на N.I., родена на ***г. в Република Турция, с посочване като издадена на *** година от надлежните органи на Швейцария, у св. Д. възникнали съмнения относно истинността на този документ и поискал допълнителна проверка като се обадил на инспектор Й.Г. – началника на смяната. На място пристигнали командира на отделение Г.К. и експерт С.И.. Последният извършил проверка на представеният от подсъдимата документ и изготвил експертна справка, в която посочил, че представеният от подс. Ф.Ч. документ швейцарска лична карта с № ***, издадена на името на N.I., родена на ***г. в Република Турция, е изцяло неистински документ.

С протокол за доброволно предаване от 19.12.2024г. подс. Ф.Ч. предала доброволно лична карта с № ***, издадена на името на N.I., родена на ***г. в Република Турция, както и лична карта с № ***, издадена на името на Y.I., родена на ***г. в Република Турция.

От заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза № 2 от 08.01.2025 година, което се поддържа в съдебно заседание от в.л. Н.Г., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и безпристрастно изготвено, е видно, че представеният за изследване документ – швейцарска лична карта с № ***, посочено като издадена на *** година от надлежен орган на Швейцарска конфедерация на името на N.I., родена на ***г. в Република Турция, е изцяло неистински документ, който не е 2 изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимата Ф.Ч. не е осъждана на територията на Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на самата подсъдима, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Г.В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Между обясненията на подсъдимата и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелят са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържат данни за извършените престъпни деяния и формата на вина.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Налице е съставомерно деяние по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимата Ф.Ч., на 19.12.2024 г., около 05.40 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, пред длъжностно лице – Г.В.Д. – ст. полицай на ГКПП Лесово, служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, се е ползвала от неистински официален документ – швейцарска лична карта с № ***, на която е било предаден вид, че е издадена от надлежните органи на Швейцария на *** година на името на N.I., родена на ***г. в Република Турция, като от нея не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че документът е съставен не от подсъдимата, а от друго неустановено в хода на разследването лице. Използваният от подсъдимата документ – швейцарска лична карта с № *** е официален такъв по смисъла на чл.93, т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма. В случая инкриминираният документ е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от ДР на НК, тъй като не е издаден от надлежните органи на Швейцарска конфедерация, а му е предаден вид, че е издаден на *** година от надлежните органи в Швейцария. Ползваният от подсъдимата документ – швейцарска лична карта с № *** на името на N.I., е документ, който дава право на лицето приносител за дългосрочно пребиваване на територията на Швейцария като държава от шенгенското пространство, като едновременно с това документа служи за транзитно преминаване на път за Швейцария. Също така е чуждестранен документ, тъй като му е предаден вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния случай Швейцария. Ползването на документа е извършено от подсъдимата чрез неговото представяне на св. Г.В.Д. при и по повод изпълнение на служебните му задължения, свързани с осъществяването на паспортен граничен контрол.

От субективна страна подсъдимата е извършила деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал.

2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл като подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавала, че представеният от нея документ за самоличност – швейцарска лична карта, не е истински.

Същата е съзнавала противоправния характер на извършеното, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Напълно е съзнавала факта, че използва процесният неистински официален документ, който не е издаден от надлежните органи на Швейцария, за да удостовери пред длъжностно лице – граничният полицай св. Г.В.Д.