Определение № 330 от 28.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 28.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500177 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от И. М. Б. чрез процесуалния й представител адвокат Д. Д. от АК – Варна, срещу Определение № 308/12.03.2025г. постановено по гр. д. № 61/2025г. По описа на Окръжен съд – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаването от заплащане на държава такса в производството по делото.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на обжалваното определение.

Посочва се, че жалбоподателката е много възрастна /на 87 години/, изключително трудно подвижна, в тежко здравословно състояние, живее извън града; намира се в затруднено материално положение; не може да разчита на свои роднини за помощ; декларация за имотно й състояние е подадена на 12.03.2025г.

Отправеното в частната жалба искане е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.83 ал.2 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с непредставянето на декларацията за имуществено състояние и други доказателства имащи отношение към преценката относно финансовата й възможност за заплащане на следващата се по делото държавна такса, жалбоподателката не е доказала липсата на средства за заплащане на същите.

Производството по гр. д. № 61/2025г. на Окръжен съд – Шумен е 1 образувано по предявени от И. М. Б. искове с правно основание чл. 108, вр. чл.

111 от ЗС относно ограниченото вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. “Парижка комуна“, №16б; иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 21 200 лв. и иск за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 139, т. V, рег. № 4475, д. № 939 от 2006г., по отношение на ½ ид. ч. от имота. С исковата молба И. Б. е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавни такси в производството, поради липса на средства, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Ищцата е представила писмени доказателства относно здравословното си състояние /експертно решение на ТЕЛК/, както и относно семейното й положение /удостоверение за наследници/.

С разпореждане № 89/07.02.2025г. на ищцата са дадени указания в седмичен срок от съобщението, да представи подробна декларация за имущественото си състояние и получаваните от нея доходи, както и други доказателства относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на жалбоподателката чрез упълномощен адвокат на 18.02.2025г. С разпореждане от 26.02.2025г., по молба на процесуалния представител на ищцата срокът за изпълнение на указанията е продължен с една седмица – до 04.03.2025г. включително.

На 12.03.2025г. по делото е постъпила молба, с която е представена декларация за имуществено състояние на И. М. Б., изпратена по куриер на 11.03.2025г.

От доказателствата по делото се установява, че в предоставения срок, изтекъл на 05.03.2025г., не са изпълнени дадените от съда указания и не са представени доказателства установяващи наличието на предпоставките за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски по чл.83, ал.2 ГПК. Представянето на декларация за имущественото състояние на ищцата на 12.03.2025г. / изпратена по куриер на 11.03.2025г./, т.е. повече от една седмица след изтичането на продължения до 04.03.2025г. срок не представлява изпълнение в срок, поради което и искането на И. М. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявените по гр.д. № 61/2025г. искове правилно е оставено без уважение.

Ирелевантни за настоящото производство са наведените в частната жалба твърдения, че поради възрастта и здравословното си състояние жалбоподателката има затруднения при придвижване, че мобилният й телефонен апарат е бил повреден към момента на изтичане на срока, поради което не е могла да се свърже с упълномощения от нея адвокат, доколкото липсват данни за отправени искания за последващо продължаване или възстановяване на срока за представяне на писмени доказателства във връзка с искането по чл.83, ал.2 ГПК.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 308/12.03.2025г. постановено по гр. д.

№ 61/2025г. на Окръжен съд – Шумен.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3