Решение № 36 от 30.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Русе, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201595 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ви Джи Ес 2010“ ЕООД, представлявано от управителя му В.Я.В. против наказателно постановление № 815797 – F808951/ 26.02.2025 год., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ на ТД на НАП - гр.Варна, с което за нарушение по чл.185 ал.2 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

Наказаното дружество, редовно призовано, не се явява и не взема становище по жалбата ; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2025г. около 9,25 ч. св.М. П. на длъжност старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП от търговски обект по см. на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС семеен хотел „Ювелир“, находящ се в гр.Русе ул.“Хаджи Димитър“ № 26, стопанисван от наказаното дружество.

Установило се ,че търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби / 1 сторно за отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. При проверката се установило, че дневния оборот съгласно междинния отчет от ФП е в размер на 0 лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 31 лв., съгласно изготвен опис на парични средства. Установило се също, че в паметта на ФУ не е отразявана промяна на касовата наличност. При това положение се установила разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от фискалното устройство в размер на 31 лв. (плюс). Това нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Св.М. П. съставил срещу дружеството АУАН № F 808951 / 04.02.2025 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество съдът намира, че е основателна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че АНО е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение.

В случая спор по фактите няма, защото от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че разликата между касовата и фискалната наличност е била в размер на 31 лв. плюс. По този начин наказаното дружество действително е нарушило разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., тъй като не е изпълнено задължението извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“или „служебно изведени пари“. В жалбата, а също и защитата в съдебно заседание по никакъв начин не оспорва извършеното нарушение и в този смисъл съдът приема, че действително е налице нарушение на тази норма, което се санкционира на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. Не е основателно възражението на защитата, че двете свидетелки, присъствали на установяване на нарушението и посочени в ПИП сер.А А № 0180900/11.01.2025г. не са посочени в АУАН, като свидетели при извършване на нарушението , а са посочени други две свидетелки, които не са присъствали на това. Това е така, защото сам законът в чл.40 ал.3 от ЗАНН не изключва хипотеза при която при невъзможност АУАН да се състави свидетели, които са присъствали при извършване, респ.установяване на нарушението, той да се съставил в 2 присъствието на други двама свидетели, както в случая като е без значение характера на тази невъзможност, защото в противен случая щеше да бъде указано изрично.

В случая съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.28 вр.§ 1 т.4 от ЗАНН. На първо място както е посочено и в наказателното постановление това е първото за дружеството нарушение на данъчното законодателство. На следващо място, но не и по значение, в хода на проверката не са открити никакви други нарушения и най-вече неотразяване на приходи, изрично посочено в наказателното постановление от което комплексно следва изводът че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си задължения във връзка с данъчното законодателство. В тази връзка в ПИП изрично е посочено, че дружеството регистрира и отчита своите продажби по данъчни групи правилно, в хода на наблюдението не е установено неиздаване на фискални касови бележки от обекта, като те съответстват на реквизитите, посочени в чл.26 ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г., а също и че броят на заетите стаи (1) в хотела съответства на обявените за такива. Отделно от това установената сума от 31 лв. плюс между касовата наличност не е висока за оборотите от дейността на дружеството. Именно всички тези обстоятелства в своята съвкупна преценка водят до извода, че извършеното нарушение на неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на наказаното юридическо лице към държавата предвид липсата на всякакви вредни последици и с оглед единствено на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължения от този вид. Обобщено казано очевидно се касае за нарушител, чието административно нарушение е изолирана проява в дейността му, като търговец и е следвало единствено да бъде предупреден, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По преценка на съда такова предупреждение по отношение на подобен нарушител на практика би постигнало и целите по чл.12 от ЗАНН най-вече в аспекта на личната превенция към спазване на установения правен ред.

Защитата не претендира разноски, като това изрично се сочи в съдебно заседание и доколкото не се представят доказателства за платени такива другата страна не следва да бъде осъждана за такива.

При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 815797 – F808951/ 26.02.2025 год. издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Ви Джи Ес 2010“ ЕООД, представлявано от В.Я.В. на 3 основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Ви Джи Ес 2010“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт, ще му бъде наложено административно наказание.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4