Решение № 4062 от 06.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4062 гр. Пловдив, 06.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330106257 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ММ-93“ ЕООД, ЕИК 115870588 против Д. А. Т. ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5471.92 лева, от които сумата от 2848.77 лева – остатък от дължимо възнаграждение по Договор за СМР от 20.07.2020 год., сключен между страните, за изпълнение на довършителни работи на обект в ***,***, ***, ***, както и сумата от 2623.15 лева, представляваща данък добавена стойност, изчислен върху сумата от 13115.77 лева, представляваща стойността на реално извършените и частично заплатени работи по договора, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба, както и в молби – уточнения към нея, от ищцовото дружество, се твърди, че на 20.07.2020 год. между ищеца като изпълнител и ответника – като възложител, бил сключен договор за извършване на довършителни строителни дейности, подробно описани в исковата молба, на обект в *** на стойност 13534.06 лева без ДДС. Работата започнала на 21.07.2020 год., като крайният срок бил 15.09.2020 год. при условие, че 1 възложителят осигурял необходимите плочки и санитария. Поради забавяне на поръчана от възложителя партида плочки работата била завършена началото на м. октомври 2020 год. Съставен бил протокол образец 19. В хода на изпълнението били извършени две плащания – 6767 лева – първоначална вноска и сумата от 3500 лева – платени на 21.08.2020 год. Излагат се твърдения, че съставеният протокол образец 19 не бил подписан от възложителя, като с поведението си ответникът поставил в невъзможност ищцовото дружество да предаде надлежно обекта, съответно при необходимост да се отстранят констатираните дефекти. Ответникът преустановил всякакви контакти с дружеството – ищец, както и не оказвал необходимото съдействие за достъп до обекта, за да се довърши силиконирането, което било приспаднато от крайната цена. Твърди се, че акт образец 19 бил изпратен на възложителя на 19.11.2020 год. по електронна поща, както и на 04.12.2020 год., но безуспешно. Устно, преди завършване на обекта, възложителят направил претенции относно парчета от плочките в една от баните, за което бил съставен протокол за отстраняване на дефекта, но и той останал неподписан от Т.. На 06.01.2021 год. ищецът получил писмо от ответника, в което последният твърдял, че извършената работа на обекта била негодна за обикновеното й предназначение. Била проведена среща на 14.01.2021 год. между страните, но не било постигнато съгласие. Твърди се, че плащането на последната вноска, съгласно раздел ІІ, т.4 от Договора било в размер на 25 % от договореното, което при подписването на договора било в размер на 13535.06 лева, а точният размер се определял при подписването на протокол образец 19. Крайната дата за плащане, съгласно договора била в седмодневен срок от подписването на протокол образец 19. Предвид неподписването на договора, счита, че падежът е настъпил към датата на предявяване на исковата молба. Ищецът твърди, че е изпълнил договора, поради което му се дължи възнаграждение в пълен размер от 13115.77 лева за извършени количествено точно дейности, изброени в молба вх. № 131716 от 19.12.2.2024 год., като се приспаднат платените до момента суми. Тоест, претендира се сумата от 2848.77 лева. Сочи се, че дружеството е регистрирано по ДДС, цената, стойността на извършеното в размер на 13115.77 лева е определена без ДДС, поради което се претендира и заплащане на ДДС на стойност 2623.15 лева, върху стойността на реално изпълнените и частично заплатени дейности върху целия размер от 13115.77 лева.

2

В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, допълнен със становище вх.№ 14193 от 06.02.2025 год. Не се оспорва, че на 20.07.2020 год. е сключен Договор за извършване на довършителни строителни дейности, като се твърди, че дейностите са завършени на 25.10.2020 год. Оспорва се твърдението, че ищецът не е извършил в срок възложеното, поради забавяне на ответника, както и че работата не е приета необосновано и че ответникът е поставил в невъзможност ищеца да предаде работата и да отстрани наличните дефекти. Сочи се, че пред ищеца, като изпълнител, са правени възражения за лошо изпълнение на работата. Със становище вх. № 14193 от 06.02.2025 год. се оспорват твърденията на ищеца, че е изпълнил описаните в неподписания протокол образец 19 дейности точно като количество и качество. Твърди се, че от ищеца дейности по силикониране не са извършвани. Излагат се твърдения, че по предявени искове на ответника за заплащане на обезщетение за причинени му от ищеца вреди, вследствие на пълно неизпълнение и евентуален за заплащане на обезщетение за причинени вреди, вследствие на неточно в качествено отношение изпълнение е образувано търг.дело 172/2021 год. на ОС Пловдив. Излагат се твърдения, че в слязлото в сила решение по делото е прието, че е налице 35 % неизпълнение, поради което възнаграждението търсено от изпълнителя по настоящото производство следва да се намали с 65%. Не се оспорва, че действително, до момента по договора от ответника е заплатена на ищеца сумата от 10267 лева. Така, според ответника, на ищеца е заплатено повече от два пъти от дължимото му се възнаграждение от 4590.52 лева, получено след приспадане с 65% сумата от 13115.77 лева. Относно искът, с който се претендира заплащане на ДДС, намира същият също за неоснователен, тъй като по делото не са представени данъчни фактури с начислен ДДС.

Прави се възражение за прихващане със стойността на обезщетението за вреди, поради пълно неизпълнение в размер на 48853.24 лева, а в условията на евентуалност същата сума, дължима като обезщетение за вреди, причинени от некачествено изпълнение на договорената работа.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

С протоколни определения на съда от 06.06.2025 год. съдът се е произнесъл, че възражението на ответника за неточно изпълнение в 3 количествено отношение е преклудирано, както и не е прието за съвместно разглеждане направеното възражение за прихващане.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба, депозирана от ММ-93 ЕООД против Д. А. Т. с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимото на изпълнителя по Договор за извършване на СМР от 20.07.2020 год. - ММ-93 ЕООД, възнаграждение. Исковата молба е предявена като насрещна такава по търг.дело № 172 от 2021 год, образувано пред ОС Пловдив по предявени от Д. Т. против ММ – 93 ЕООД искове по чл.

79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и в условията на евентуалност по чл. 79, ал.1, вр. чл. 265, ал.1, предл.второ ЗЗД, с които ответникът в настоящото производство е претендирал заплащане на обезщетение за вреди от пълно неизпълнение, а в условията на евентуалност от неточно в качествено отношение изпълнение на сключения между страните Договор за извършване на СМР от 20.07.2020 год.

С Определение на ОС Пловдив, постановено по образуваното търг.дело 172/2021 год., насрещната искова молба е отделена и изпратена по компетентност на РС Пловдив, въз основа и на която е образувано настоящото производство. С отговора на исковата молба, ответникът в настоящото производство е въвел възражения за пълно неизпълнение, в условията на евентуалност за неточно в качествено отношение изпълнение, които преповтарят като съдържание исковите му претенции по търг. дело № 172/2021 год. по описа на ОС Пловдив.

Видно от приложените по делото и влезли в сила решения – Решение № 260236 от 15.12.2022 год. по търг.дело 172/2021 год. на ОС Пловдив /л.86-89/ и Решение № 265 от 04.07.2023 год., постановено по възз.търг.дело 95/2023 год. по описа на Апелативен съд Пловдив /л.99-104/, предявеният иск по чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД с който Д. А. Т. е поискал от съда да осъди ММ – 93 ЕООД да му заплати сумата от 48853.24 лева, представляваща обезщетение на причинените му, в следствие на пълно неизпълнение на сключения между страните договор за изработка от 20.07.2020 год. е отхвърлен, като ММ-93 ЕООД е осъдено да заплати на Д. А. Т., по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 79,ал.1, вр. чл. 265, ал.1, предл. второ ЗЗД сумата от 4

35908.39 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди, изразяващи се в разходите, необходими за поправка на неточно в качествено отношение изпълнение на възложеното по договор за изработка от 20.07.2020 год.

Видно от приложения по делото Договор за извършване на СМР от 20.07.2020 год. и Приложение № 1 към него /л.18-20/, от цитираните решения на ОС и АС Пловдив, а и е отделено като безспорно с доклада на съда, между страните е възникнало облигаторно отношение въз основа на сключения между тях Договор за извършване на СМР в сграда, находяща се в ***, подробно описани в договора и изразяващи се в грундиране и полагане на плочки в три бани, коридор, гардеробно, перално помещение и всекидневна, а в баните и подмяна на ВиК инсталацията.

В общия случай, по предявената искова претенция по чл. 266, ал.1 ЗЗД в производството по делото следва да бъде установено дали е налице точно и в срок изпълнение на възложената работа, нейното приемане, като при установяване на горните обстоятелства, на ищеца като изпълнител, следва да се присъди уговореното между страните възнаграждение.

В общия случай, в настоящото производство съдът е длъжен да изследва и се произнесе и по направените възражения от ответника Д. Т. за пълно неизпълнение, респ. за неточно в качествено изпълнение на договора за изработка, сключен между страните. В настоящия случай обаче, по предмета на така въведените възражения, депозирани с отговора на исковата молба от ответната страна, е налице произнасяне на Окръжен съд Пловдив - с Решение № 260236 от 15.12.2022 год. по търг.дело 172/2021 год. и на Апелативен съд Пловдив - с Решение № 265 от 04.07.2023 год., постановено по възз.търг.дело 95/2023 год., както бе посочено по – горе. Предвид факта, че посочените решения са влезли в сила и се ползват със сила на пресъдено нещо, то съдът е длъжен да се съобрази с постановеното по тях, като приеме за установено, че не е налице пълно неизпълнение от страна на ММ – 93 ЕООД по договора за изработка от 20.07.2020 год., както и че е налице неточно изпълнение в качествено отношение.

Тоест, предвид установеното с горецитираните решения /постановени между същите страните и по спор, свързан с процесния договор за изработка/ се извежда заключение, че между страните е сключен процесният Договор за 5 извършване на СМР от 20.07.2020 год. и по него е налице частично изпълнение, което е годно да служи съобразно предназначението /в тази връзка - мотивната част от Решение № 265 от 04.07.2023 год., по възз.търг.дело 95/2023 год. по описа на АС Пловдив - л.102 гръб- л. 103 „… възложеното от ищеца е изпълнено, а заявеното и поддържано от ищеца възражение за пълно неизпълнение на възложеното, което да е негодно да се ползва по обичайно или договорно предназначение е неоснователно.“/.

Отново в общия случай, при констатиране, че е налице изпълнение, макар и частично, съдът би се произнесъл, че на изпълнителя се дължи възнаграждение по сключения договор за изработка, но следва да приспадне, респ. прихване сумата дължима от него на възложителя за обезщетение за частта, за която е констатирано некачественото изпълнение. В настоящия случай обаче, доколкото има вече произнасяне на съд, с което ищецът по настоящото дело е осъден да заплати обезщетение за причинените вреди, вследствие на неточното в качествено отношение изпълнение именно по договора за изработка от 20.07.2020 год., предмет и на настоящото производство, то в последното, за да се избегне повторното му санкциониране, следва да му се присъди пълният размер на дължимото възнаграждение, уговорено съгласно договорът за изработка от 20.07.2020 год. В противен случай, ищецът- изпълнител ще бъде принуден да понесе два пъти отговорност за един и същи вид частично неизпълнение на задълженията си по договора /в качествено отношение/.