Решение № 104 от 07.05.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 170/2025
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Дупница, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200170 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0348-000408 от 14.06.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на С. М. И., с адрес: гр. Г....... О............,ул. К....... Ф...... №........,ет........ с ЕГН **********, на основание чл.
53 от ЗАНН и по реда на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител - А. Т.. В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. В съдебно заседание жалбоподателят и упълномощения от него адвокат не се явяват. Постъпило е писмено становище от последния, в което заявява, че поддържа жалбата, взема становище по фактите и доказателствата и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 29.05.2024 г., около 08:25 часа, в О., на ул. „Цар Освободител“, в близост до блок 1
№ 3 и в посока към кръстовището с ул. „Кулата“, в който участък на улицата има поставена пътна маркировка тип „М1“ – единична надлъжна непрекъсната бяла линия със зона на действие до кръстовището „Наков мост“, като маркировката е прекъсната само за пресичане на пътното платно и влизане на паркинга пред блок № 3 откъм ул. „Цар Освободител“ жалбоподателят при управление на лек автомобил марка и модел "М.............", с рег. № .............., предприел неправомерно изпреварване на движещо се пред него в същата посока и пътна лента МПС. Пресякъл наличната пътната маркировка тип „М1“ – единична надлъжна непрекъсната бяла линия, като навлязъл изцяло в лентата предназначена за насрещно движение и така създал непосредствена опасност за останалите участници в движението, след което продължил движението си през кръстовището в посока от центъра на гр.
Дупница към кв. „Горна махала“. Водачът бил забелязан да извършва посочените маневри и бил последван и спрян на ул. „Орлинска“ от автопатрул съставен от свидетелите Д. и П., пред които същият заявил, че много бързал.
Полицейските служители съставили на водача АУАН, който бил подписан от свидетелите и от нарушителя без възражения, като на последния бил връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 24-0348-000408 от 14.06.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на С. М. И., с адрес: гр. Г....... О............,ул. К....... Ф...... №........,ет........ с ЕГН **********, на основание чл.
53 от ЗАНН и по реда на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5-то от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д. и П., както въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. и от служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които последователно, сравнително еднопосочно, ясно, логично и достатъчно точно описват възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им.
Добросъвестно сами отбелязват пред съда, че не си спомнят с категоричност или не са сигурни за определени факти и обстоятелства, като не се опитват да преиначават или да напасват показанията си. Категорично заявяват, че поддържат написаното от тях в съставения при установяване на нарушението от св. Д. АУАН. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи, както и отразеното в справката на О. относно вертикалната и хоризонтална сигнализация на този участък от пътя, вкл. наличието на ул. „Цар Освободител“, в близост до блок № 3 и с посока към кръстовището с ул. „Кулата“ на поставена пътна маркировка тип „М1“ – единична надлъжна непрекъсната бяла линия със зона на действие до кръстовището „Наков мост“. Липсата на спомен за някой обстоятелства, особено при св. П., съдът отдава единствено и изцяло на 2 изминалия период от време, ежедневната заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на личните субективни интелектуални, възрастови и паметови способности на свидетелите.
Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите към жалбоподателят, който те дори и не познават.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия или възражения от страните относно тяхното приемане и съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган, спазени са изцяло сроковете и формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване, същото се потвърждава категорично в разказите на свидетелите, както и се установява от останалите приложени писмени доказателства, вкл. справките и снимков материал на процесния участък от ул. „Цар Освободител“ предоставени от О.. Ясно е посочено мястото, частта от улицата пред блок № 3, който според св. Д. се намира в непосредствена близост, както и времето на извършване на нарушението, описано е в достатъчна степен и поведението /действията/ на жалбоподателя като водач на процесното МПС по пресичане на поставената и налична пътна маркировка тип „М1“ – единична надлъжна непрекъсната бяла линия със зона на действие до кръстовището „Наков мост“, навлизането и движението му в пътната лента за насрещно движение на МПС-ва. В тази насока жалбоподателят не оспорва изобщо обстоятелството, че именно той лично е управлявал процесния лек автомобил и се е движел в указаната посока през процесния пътен участък на процесните дата и час.
Установява се безспорно и категорично от обективна страна, от събраните гласни и писмени доказателства, анализирани подробно по-горе, че жалбоподателят без съмнение се е движел изцяло с МПС-то си в насрещната пътна лента за движение нарушавайки неправомерно пътна маркировка тип М-1 забраняваща това. Това несъобразяване с наличната хоризонтална пътна сигнализация въвеждаща ограничения и забрана за преминаването й е съставомерно като административно нарушение.
Правилно поведението на жалбоподателят е било възприето от обективна страна като нарушение именно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като същото е надлежно и ясно описано от АНО с всичките му съставомерни елементи.
Посочената норма предвижда, следното чл. 6 ЗДвП: „Участниците в движението: т. 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със 3 светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“ Конкретно в текста на чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП се предвижда допълнително, че се наказва с глоба в размер 150 лв.: „който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като всеки правоспособен водач на МПС следва да познава правилата за движение по пътищата уредени в ЗДвП и да ги спазва стриктно, вкл. да се съобразява с хоризонталната пътна сигнализация /маркировка/ и въведените от нея ограничения и забрани във всеки конкретен пътен участък. Водачът ясно е съзнавал противоправността и обществената опасност на поведението си, което е безспорно нарушение на ЗДвП, но деянието му е било пряко мотивирано от желанието да си спести време за пътуване като изпревари движещ се пред него автомобил, което е било свързано с навлизане в лентата за насрещно движение и нарушение на поставената хоризонтална пътна сигнализация, в случая маркировка тип М-1 забраняваща това.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанието „глоба“, предвидено в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, което наказание е с фиксиран в закона размер от 150,00 лева, поради което за съда не съществува възможност да ревизира размера на същото, като го намали. Неправилно е посочена единствено поредността на предложението като една от възможните хипотези изброени в санкционната норма, но това е без съществено правно значение за правилната квалификация на деянието и приложението на материалния закон, доколкото е цитирана от АНО относимата норма чл. 179, приложимата алинея – ал. 1 и конкретната точка от нея – т. 5, като посочването на предложението цифром, макар и неточно е ясно и недвусмислено описано преди това словом в текста на АУАН и на обжалваното НП, Посочено е изрично, че нарушението е извършено при неспазване на наличната хоризонтална пътна маркировка тип М-1 забраняваща изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движещи се МПС-та.
Поради това и тази формална неточност допусната от АНО в текста на НП с посочване на предложение № 5 от текста на чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП не е съществена и не препятства изобщо, а още по-малко пък сериозно или значимо възможността на санкционирания субект да организира защитата си в пълен обем съгласно изложените ясно и недвусмислено писмено факти и обстоятелства в АУАН и НП. Ясно е описана с думи приложимата хипотеза на наказване на противоправното несъобразяване с маркировката. Дължимото административно наказание за описаното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и основанието му са посочени ясно до т. 5 от чл. 179, ал. 1 от ЗДвП, като в която и да е от хипотезите описани в този текст се дължи винаги налагане на глоба, във фиксиран размер от 150,00 лева.
Не се налага и преквалификация на санкционната норма в частта за посоченото предложение - 5, доколкото това не се отразява по никакъв начина на определения и наложен вид и размер на наказанието - глоба, а още повече съгласно ЗНА административно 4 наказващия орган не е и длъжен да сочи конкретно предложение или алтернатива от текста на правната норма, доколкото квалификацията следва задължително да се посочи само до относимата и приложима точка или евентуално буква от съответната правна норма, но не и до предвидените в нея предложения и алтернативи.
Липсват каквито и да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Не се споделят от съда, като абсолютно неотносими, недоказани и без връзка с настоящия спор и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя изложени бланкетно в жалбата. В същото време неоснователни са и изложените възражения в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Т., който твърди, че е налице неправилна правна квалификация на нарушението в АУАН и НП и отделно сочи за неяснота на описанието на нарушението относно мястото, на което е извършено. В тази насока следва да се посочи, че от служебно изисканите и представени от О. справки, информация и снимков материал категорично се установява безспорно разположението на процесното кръстовище между посочените улици и разположението му в близост именно до описания блок № 3, съобразно посоката на движение на водача с управляваното от него МПС, така както е посочено и в текста на АУАН и в този на НП.