Присъда № 196 от 04.12.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 196/04.12.2024г. постановена по НОХД № 144/2024г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, против С. Й. Б. ЕГН: **********, роден ******, с който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 144, ал. 1, вр.чл.93, т.31 от НК и по чл. 131, ал.

1, т.5, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 93, т. 31 от НК.

В съдебно заседание, представителят на РП – Бургас по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като счита, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия. Прокурорът пледира на подсъдимия да се определи наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Прокурорът пледира, разноските по делото, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия, в лицето на адв. К. от АК – Бургас, оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по обвинителния акт и моли подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Според изложеното в ОА, през м. август 2023г. в *****, подс. С. Б. живеел в едно общо домакинство с двете си деца - пострадалите свид. Д. Б. и свид. Г. Б.. От дълги години в семейството съществували обострени отношения, които продължили дори и след смъртта на майката на децата -К.

С.а през 2019г. Със случващото се били запознати свид. И. Р. /сестра на подс.

Б./ и свид. Д. Р. – зет на подсъдимия, т.к. живеели в една къща с Б., но с различни входове.

На 23.8.2023г. привечер, подс. Б. употребил алкохол и се държал нападателно и арогантно в дома си. Децата му излезли на разходка и около 21.00 часа се прибрали обратно. Б. започнал грубо да обижда дъщеря си свид. Б.. Словесната му агресия ескалирала, кокато сериозно се заканил с престъпление против нейната личност - убийство с думите „ще те убия, изобщо не ми пука, че си ми дете“. Свид. Б. се уплашила и решила при първа възможност да напусне жилището. Подс. Б. продължавал със скандалното си поведение, обиждал и заплашвал и свид. Б., след което му казал да си ляга да спи. Малко по-късно, дошъл до леглото му и два пъти го ударил силно с ръка в задната част на главата, с което му причинил болка. Казал му да стане и го изпратил да му купи цигари. След като свид. Б. се върнал с покупката, обидите и агресивното поведение от страна на подс. Б. продължили до 23.30 часа, когато всички легнали да спят. След като подсъдимият заспал, свид. Б. бързо събрала нужните си лични вещи и напуснала семейното жилище. Преди това съобщила на свид. Б., че ще подаде жалба в полицията за случилото се 1 същата вечер. Нощувала при вуйчо си - свид. С. С., който бил запознат със ситуацията в семейството.

На следващия ден - 24.8.2023г. свид. Б. подала жалба във 02 РУ Бургас и подс. Б. бил задържан от полицейски служители за срок от 24 часа по ЗМВР.

Веднага след това, семейното жилище напуснал и свид. Б., като двамата със сестра си трайно заживели извън дома на свид. С..

Видно от назначената и проведена СМЕ, вследствие нанесени му удари, на свид. Б. била причинена болка, като съдебно медицинска квалификация и лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като правна квалификация.

Изложената фактическа обстановка съдът частично приема за установена въз основа на събраните доказателства - от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Подсъдимият поддържа защитна теза, че е имал спор с децата си по битови въпроси. Повишил е тон, но не е искал да ги обиди и нарани. Грижел се за тях сам след смъртта на майка им. Имал и напрегната работа.

Употребявал алкохол в умерено количество и това не влияело на поведението му.

Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и се намират в съответствие с показанията на свидетелите по делото в по – голямата им част, поради което и съдът ги кредитира с доверие. При съпоставка на обясненията на подсъдимия със свидетелските показания на свидетелите З., Д. Р., И. Р. и С. се установява идентитет. Безспорно се установява, че в семейството е имало обтегнати отношения, предвид тежкото ежедневие на подсъдимия, свързано със съвместяването на задълженията на самотен родител след смъртта на съпругата му и осигуряване на средствата за прехрана на семейството. Не се установяват данни за агресия и алкохолизъм, а въпросната семейна свада е нещо често срещано в напрегнатото ежедневие на съвременното общество.

Към момента, подсъдимият опитва да изгради отново семейни връзки с децата си, опитвайки да общува с тях и да ги подпомага финансово.

Гореизложеното се потвърждава косвено от действията на свидетелитеочевидци по делото – св. Б. и св. Б.. Същите се възползват от правото си да не дават обяснения в съдебно заседание по чл. 119 и 121 НПК, поради родствените си връзки с подсъдимия, който им е баща. Показанията им на ДП са прочетени в съдебно заседание, но съдът ги кредитира частично, до колкото съответстват на доказателствения материал по делото, тъй като намира, че с оглед обтегнатите отношения с баща им и съС.ието на афект, в който са били към този момент е повлияло на възприятията им, а от там и на дадените показания.

2

Св. Р. –също се възползва от правото си да не дава обяснения в съдебно заседание по чл. 119 и 121 НПК, поради родствените си връзки с подсъдимия, който и е брат.

По делото са разпитани двама полицейски служители – св. Н. и св. Д., чиито показания съдът кредитира изцяло. Двамата свидетели не са очевидци, а са се отзовали по повод подадения от св. Б. сигнал. Двамата нямат спомен за агресивно държане на подсъдимия, по време на беседата с него, което още веднъж потвърждава заключението на съда, че става въпрос на семейна свада на по-висок тон, което няма общо с квалификацията на деянията, за които е повдигнато обвинение, по отношение на подсъдимия.

Свидетелят Д. Р. – зет и съсед на подсъдимия потвърждава, че е чул семейната свада, но отрича да е чул за отправена закана за убийство. Не знае за злоупотреба на подсъдимия с алкохол и за упражнено насилие, по отношение на децата му.

Свидетелят С. – брат на починалата съпруга на подсъдимия заявява, че в семейството е имало обтегнати отношения и след свадата, децата на подсъдимия са били разстроени, но тъй като не е очевидец допълва, че не знае подробности.

Свидетелите З. и И. Р. имат добри впечатления от личността на подсъдимия, като сериозен и отговорен родител и човек, който не злоупотребява с алкохол и не е агресивен.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. Р., С., З. и И. Р..

Четиримата не се намират в родствени отношения с подсъдимия и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което следва да бъдат счетени за напълно непредубедени и обективни свидетели. Показанията им са безпристрастни и непротиворечиви и няма основание, същите да не бъдат кредитирани.

По отношение на гр. дело за домашно насилие, няма данни подсъдимият да е оспорил фактическата обстановка, като имайки предвид естеството на процедурата, насочена към незабавна защита на пострадалото лице, изложеното в него, не следва да се приема като категорично доказателство за виновността на подсъдимия.

Вещото лица, поддържа заключението на изготвената експертиза, като заключението му не се оспорва от страните.

Предвид събраните по делото доказателства, преценени съобразно степента им на достоверност, съдът прие описаната фактическа обстановка за установена по несъмнен начин. Безспорно са установените фактите, имащи значение за постановяване на крайния съдебен акт, а именно възникването на семеен конфликт между подсъдимия и децата му, но не се установиха отправени заплахи и осъществено насилие.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК, присъдата не може да почива на предположения. За да бъде подсъдимият признат за виновен е необхоД., съгласно чл. 303, ал.2 НПК, обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай, съдът приема, че това не е сторено, поради което 3 следва на основание чл. 304 НПК да признае подсъдимия С. Й. Б., ЕГН:

**********, за невиновен в това, на 23.08.2023г. в гр. Бургас, се заканил на своя низходяща /дъщеря/, с която живеят в едно домакинство - Д. С. Б. с престъпление против нейната личност убийство с думите „ще те убия, изобщо не ми пука, че си ми дете“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и е извършено в условията на домашно насилие и на основание чл. 304 от НПК да го оправдае по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 144, ал. 1, вр.чл.93, т.31 от НК.

За да бъде осъществен съставът на чл.144 ал.1 от НК, се изисква в обективираната с думи отправена закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение за осъществяването и. От обективна страна се изисква тази заплаха да е в съС.ие да възбуди основателен страх от осъществяването и у лицето, към което е отправена. От субективна страна, деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В конкретния случай, не се установи по безспорен начин, че по време на инцидента подсъдимият е отправил към св.

Б. закана, съдържаща заплаха за живота и. Такива твърдения се съдържат единствено в показанията на св. Б., малко след инцидента, но не се потвърждават в съдебно заседание от събраните по делото доказателства.

Дори и да се приеме, че по време на словесния конфликт, подсъдимият е изрекъл сочените думи, въпреки че не се събраха доказателства в тази насока, то явно не се касае за закана, която реално и обективно, с оглед естеството си, е в съС.ие да възбуди основателен страх у св. Б.. В този смисъл, обвинението не ангажира каквито и да са доказателства относно доказани елементи от фактическия състав на престъплението, а именно възникването на основателен страх у пострадалия по отношение на неговата личност. Не са ангажирани и никакви доказателства относно субективната страна на вмененото на подсъдимия деяние, а именно, че той е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, ако изобщо такава закана е била изречена.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. чл. 144, ал. 1, вр.чл.93, т.31 от НК, което доведе до оправдаването му по тази правна квалификация, внесена с обвинителен акт от РП - Бургас.

По отношение извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5, вр. с чл.

130, ал. 2, вр. чл.93, т. 31 от НК съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за виновността на подсъдимия.

Съдът прие заключението на изготвената по делото СМЕ, но не може да стигне до категоричния извод, по несъмнен и безспорен начин, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, тъй като в заключението не са констатирани увреждания на св. Б. и сведенията, снети от вещото лице са изцяло от разказа на Б..

Ето защо, очертаните обстоятелства, анализирани във взаимовръзка помежду си, формират вътрешното убеждение на съда за доказателствена 4 необезпеченост на обективните и субективни признаци на извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл.93, т. 31 от НК.

Не на последно място, в хода на съдебното следствие не се изясни и вероятен мотив за извършване на престъплението от страна на подсъдимия защо би упражнил насилие върху сина си. За настоящия състав, това е още една индиция за липса на субективен елемент на посоченото по-горе престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК, присъдата не може да почива на предположения. За да бъде подсъдимият признат за виновен е необхоД., съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай, съдът приема, че това не е сторено, поради което следва на основание чл.304 НПК да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл.93, т. 31 от НК.