Акт от 11.10.2022, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№187 гр. Перник, 11.10.2022 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ

ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 119 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от

Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Г.Д.Р. с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: с. К., община Брезник, чрез адвокат Г.Б. *** със съдебен адрес:***, офис 3 срещу Решение № 299 от 18.04.2022 година по АНД № 1626 по описа за 2021 година на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0000768 от 27.08.2021 година, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,ал. 2 от КТ.

Касаторът твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон, което по същество представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излага доводи, че приетата от съда фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на производството доказателства, а също и че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото същият с действията си не е реализирал фактическия състав на твърдяното административно нарушение. Моли съда да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г.Б. - ПАК, с пълномощно по делото. Поддържа депозираната пред съда жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, счита че в производството пред районния съд , не са взети предвид свидетелските показания. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за което и прилага списък на основание чл.80 от ГПК, във вр. с чл.

144 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт М.**, с пълномощно по делото. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, съответно първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, представителят на Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустими, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване с обхвата на съдебния контрол, съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210,ал. 1 от АПК, което е страна в производството по делото пред районен съд, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена касационна проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните.

За да постанови обжалваното съдебно решение, районният съд е приел, че на 22.07.2021 година в 15:30 часа, инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол „склад за дърва“, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“, ул. „***“ № 1 , стопанисван от „***“ ЕООД, с ЕИК ***. На място е установено лицето Е.С., която полагала труд, на посочения вече обект, на длъжност „общ работник“. При извършената проверка е установено, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е.С.. Констатираните нарушения са възпроизведени в Протокол за извършена проверка № ПР 2125215 от 22.07.2021 година.

За така установеното нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател и един свидетел на съставянето на акта, е съставен АУАН № 14-0000768 от 28.07.2021 година, подписан от актосъставителя, нарушителя /представляван от управителя на дружеството- нарушител/ и свидетеля . АУАН е предявен на последния и е подписан с възражение, че работника Е.М.С. в деня на проверката е била за пръв път на работа и има от същия ден сключен трудов договор. Същият е представен като от приложената справка е видно, че е регистриран след извършената проверка, а именно на 22.07.2021 година в 17:22:27 часа /лист 19 от АНД/.

Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на производството пред административнонаказващия орган доказателства, последният в лицето на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Перник е издава наказателно постановление № 14-0000768 от 27.08.2021 година, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на „***“ ЕООД с ЕИК *** за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,ал.

2 от КТ.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването на касационният жалбоподател, че фактическите изводи на Районен съд- Перник не съответстват на приобщените доказателства. Напротив, събраните гласни и писмени доказателства са относими към всеки един от фактите, включени в предмета на доказване и ги изясняват по категоричен начин. Представената и приета по АНД декларация (лист 17 от АНД), подписана и собственоръчно попълнена от Е.С. е ценена като доказателство, на база на пълно, всестранно и обективно обсъждане на фактите по делото. Настоящият съдебен състав приема, че фактическата обстановка е установена правилно и заключението на районния съд, за наличие на извършено административно нарушение, се базира на цялостна оценка на доказателствения материала в неговата съвкупност, а не само и единствено на съответната декларация, каквито са доводите на касационния жалбоподател.

Макар, в първоинстанционното решение да не е направен изричен извод относно процесуалната законосъобразност на административно- наказателното производство, то настоящата инстанция счита, подобен извод може да се изведе на база на ясното разграничаване, което районният съд е направил в съдебния акт, относно етапите, през който същото е протекло. АУАН № 14-0000768 от 28.07.2021 година, въз основа на който е издадено и наказателното постановление, е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 416, ал. 1 от КТ, а именно контролен орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, като същият съдържа изискуемите се от закона реквизити по аргумент от чл. 42 ЗАНН, подписан е от съставителя, нарушителя /представляван от управителя на дружеството/, свидетел, присъствал при съставянето му и е връчен на нарушителя. Въз основа на АУАН, компетентния за това орган, съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, издава наказателното постановление, при спазване на изискванията за форма и реквизити, изискуеми по силата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед установената в хода на съдебното следствие пред първа инстанция фактическа обстановка, в съответствие със закона е и извода на Районен съд- Перник за осъществяване на състава на нарушението по смисъла на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията, които са свързани с предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношение, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда трудовият договор да бъде сключван само и единствено в писмена форма.

По делото е безспорно установено, че на 22.07.2021 година в 15:30 часа лицето Е.С. полага труд на длъжност „общ работник“ в обект: „склад за дърва“, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“, ул.

„***“ № 1, стопанисван от „ ***“ ЕООД, с ЕИК ***, без да има сключен трудов договор по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ.

За осъщественото нарушение от работодателя чл. 414, ал.3 от КТ предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева, предвид което в настоящия случай е наложен установения от закона минимум, като е отчетена тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на нарушителя.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд- Перник е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба се явява основателна. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, касационния жалбоподател - в лицето на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К., община Брезник, представлявано от Г.Д.Р.

– управител, следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция

„Инспекция по труда“ – Перник съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник, Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 299 от 18.04.2022 година, постановено по АНД № 20211720201626 по описа за 2021 година на Районен съд- Перник.

ОСЪЖДА

„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К., община Брезник, представлявано от Г.Д.Р. – управител да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/