Присъда № 23 от 02.10.2025, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 62/2025
- Вид
- Присъда № 23
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 18.10.2025
- Състав
- МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42б · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ/към Присъда № 23/02.10.2025 г. по НОХД №-62/2025 г.
Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград, е внесла обвинителен акт срещу подсъдимата А.Е.Х., за това, че след като е осъдена от Окръжен Съд Пазарджик, с Решение №403/23.11.2023г по гр.дело № 483/2023г по описа на ОС Пазарджик, в сила от 12.04.2024г да издържа свой низходящ - детето си - А.Ю.Л. родена на ************* г., съзнателно не изпълнила задължението си в с. Рохлева общ. Велинград за повече от 2 месечни вноски, а именно за 10 месечни вноски за периода от 12.04.2024 г. до 12.02.2025 г., за общата сума от 2000 лева с което от обективна и субективна страна е осъществила престъпния състав на - – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на подсъдимата на наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки в минимален срок.
Защитника заявява, че подсъдимата има желание да плаща издръжка на детето, но не работи, всичките доходи отивали за лекари на новороденото й дете.
В съдебните прения подсъдимата сочи, че всичките й доходи отивали за плащане на квартира и лекари на малкото й дете, тъй като било родено малко на размери и търсели дали има някаква физиологична причина за това. В хода на съдебното следствие отказва да дава обяснения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Е.Х. е родена на 05.06.2002 година в гр.Асеновград, живее в с. Йончово, общ.Черноочене обл. Кърджали, българка, българска гражданка, неомъжена, безработна, със средно образование, неосъждана, има ЕГН: **********. Подсъдимата и свидетеля Х.М.Л. са живеели на съпружески начала, при което на 06.06.2021 г. се родило детето им А.Ю.Л..
С Решение № 403/23.11.2023 г., постановено по ВГД № 483/2023 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подсъдимата А.Е.Х. е осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 200 лв. на детето си А.Ю.Л., чрез нейния баща и законен представител Х.М.Л., считано от 12.04.2024 г. – датата на влизане в сила на Решението до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
От приетата по делото справка от 12.08.2024 г., издадена от СИС при РС Велинград се установява, че след извършена справка в деловодната програма, в СИС няма образувано изпълнително дело срещу лицето А.Е.Х., с ЕГН **********.
От показанията на свидетеля Л. съдът намира за установено, че въпреки 1 осъждането с влязло в сила решение, подсъдимата не е плащала никакви суми за погасяване на задължението за издръжка.
От приетата по делото характеристична справка е видно, че подсъдимата Х. е родена в гр. Асеновград, и има постоянен и настоящ адрес с. Йончово, Община Черноочене, Обл. Кърджали. След направена справка в масивите на МВР се установява, че срещу нея няма регистрирани ЗМ, криминалистически и съдебни регстрации.
От приложената справка за съдимост се установява, че не е осъждана.
По делото са приети и писмени доказателства, относно здравословното състояние на второто й дете А.М.И. родено на 21.03.2024 г. От епикриза издадена от „МБАЛ – Пазарджик“ АД е видно, че детето е постъпило на 25.04.2025 г. с диагноза бронхопневмония, неуточнена, като е изписано от болничното заведение клинично здраво, без настъпили усложнения.
Издадено е медицинско направление от 04.06.2025 г. за детски невролог. От амболаторен лист № 252675083685/24.09.2025 г. от д-р Ветка Карагьозова е видно, че е поставена диагноза ендокринно разстройство, неуточнено.
Отразено е обективното състояние на детето – задоволително общо състояние.
Не са вписани придружаващи заболявания и усложнения.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на доказателствената съвкупност по делото: показанията на свидетеля Л. и събраните в хода на съдебното производство гореописани писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на второто дете на подсъдимата, както и събраните от досъдебното производство доказателства, които подкрепят показанията на свидетеля – характеристична справка по отношение на А.Е.Х., справка за съдимост на А.Е.Х., писмо от СИС от 21.08.2024г., Решение № 403/23.11.2023 г. на Окръжен Съд Пазарджик, удостоверение за раждане на А.Ю.Л., писмо от ТД на НАП Пазарджик от 10.01.2025 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на А.Е.Х., надлежно приобщени по делото по реда на чл.
283 от НПК.
Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по делото доказателства. По делото не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза, поради липсата на каквито и да било данни за наличие на плащане, било то доброволно или по реда на принудителното изпълнение.
Съдът дава вяра на показанията на св. Л. като обективни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват по безспорен начин гореописаната фактическа обстановка. Налице е липса на противоречие в събраните по делото доказателства.
2
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимата А.Е.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по безспорен начин е установено, че подсъдимата след като е осъдена да издържа свой низходящ – детето си А.Ю.Л., съзнателно не е изпълнила задължението си в с. Рохлева, в размер на повече от две месечни вноски – за 10 месечни вноски, за периода от 12.04.2024 г. до 12.02.2025 г., като дължимата сума за този период е 2000 лева. С влизане в сила на посоченото съдебно решение за подсъдимата е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето си А.Ю.Л. в размер на 200 лв., като безспорно същата е била наясно с този факт. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимата.
Няма съмнение, че за инкриминирания период подсъдимата не е изпълнила задължението си ежемесечно да заплаща дължимата издръжка на дъщеря си в общ размер на 2000 лв. Дори да се приеме, че подсъдимата е била финансово затруднена заради отглеждане на второто й дете и нуждата от посещение на лекари за това, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същата дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажирана и какво материално положение има. Освен това по делото се събраха доказателства за прекарана бронхопневмония от второто й дете, както и посещение на детски невролог, но това според настоящият съдебен състав не се отразява на съставомерността на деянието.
Правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект) законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот, образованието и запазването на личните му и имуществени интереси. Издръжката служи за осигуряване на средства за нормалното съществуване на децата и задоволяване на техните ежедневни нужди. Задължението на родителя за издръжка на низходящ има безусловен характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала настъпването на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си Атидже Л.а с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си дъщеря й няма да получи дължимата 3 издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин детето ще бъде лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно – лишаването на дъщеря й от издръжка за повече от два месеца.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимата, тъй като същата е в работоспособна възраст и не страда от психическо или физическо заболяване, което да й пречи да полага труд. Има средно образование, поради което съдът намира, че не е лишена от възможност да сключва трудови договори за извършване на работа, която съответства на нейните физически и умствени възможности. Това, че е задължена да полага грижи за второто й дете не я освобождава от задължението си да полага грижи чрез плащане на дължимата издръжка на голямото й дете. Законът не дава приоритет за издръжка на едно дете за сметка на друго, заради което и съдът прие, че деянието е съставомерно.
По отношение на вида и размера на наказанието :
За извършеното от подсъдимата престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата за извършеното престъпление, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, нормите на чл. 54 от НК и чл. 57 от НК относно неговата индивидуализация, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието.
С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните деца и се застрашава тяхното нормално емоционално и физическо развитие.
Подсъдимата не е личност с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства са отчетени тежкото й материално положение и имотно състояние, както и добрите характеристични данни, включително и допълнителните затруднения, по повод на отглеждане на второто й дете. При тези данни, като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл. 36 от НК следва да се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания, а именно: „пробация“, включваща следните мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. При определяне на вида и размера на конкретните пробационни мерки 4 съдът съобрази разпоредбите на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и чл. 42б от НК, като прие, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК.
По делото не са сторени разноски, заради което и липсваше произнасяна в този смисъл.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
Мая Средкова-Петрова
5
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 23 гр. гр.Велинград, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА и прокурора А. В. В. като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Наказателно дело от общ характер № 20255210200062 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. Е. Х., родена на 05.06.2002 година в гр.А.овград, живее в с. Йончово, общ.Черноочене обл. Кърджали, българка, българска гражданка, неомъжена, безработна, със средно образование, неосъждана, с ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че след като е осъдена от Окръжен Съд Пазарджик, с Решение №403/23.11.2023г по гр.дело № 483/2023г по описа на ОС Пазарджик, в сила от 12.04.2024г да издържа свой низходящ - детето си - А. Х. Л. родена на 06. 06. 2021 г., съзнателно не изпълнила задължението си в с. Рохлева общ. Велинград за повече от 2 месечни вноски, а именно за 10 месечни вноски за периода от 12.04.2024 г. до 12.02.2025 г., за общата сума от 2000 лева с което от обективна и субективна страна е осъществила престъпния състав на - престъпление по чл.183, ал.1 НК, като на основание чл. 183, ал. 1 от НК я ОСЪЖДА на наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: