Определение № 1435 от 01.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. София, 01.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000501193 по описа за 2025 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 120137/04.11.2024год. , подадена от адв. С. като пълномощник на Л. Н. Г. , с искане да бъде отменено като незаконосъобразно Определение № 3839/07.10.2024год. по описа на СГС , постановено в производство по чл.248 от ГПК.

В частната жалба се твърди ,че неправилно първоинстанционният съд бил приел подадената молба по чл.248 от ГПК за неоснователна и е присъдил на Л. Г. разноски в размер на 3000лева вместо сторените от нея такива в размер на 10 700лева. Сочи се ,че без законово основание съдът бил намалил платеното адвокатско възнаграждение с аргумент,че Л. Г. била представлявана от двама адвокати. Това било така,но следвало да се има предвид ,че адвокатският хонорар , платен общо и на двамата е изчислен по Наредба № 1 / 2004год.Тоест, дори и да била представлявано от двама адвокати, размерът на адвокатският хонорар би бил същият. Уговореният адвокатски хонорар бил изцяло заплатен и това било видно от документите по делото,дори и да бъде прието ,че е налице техническа грешка при изписване на номера на делото , по което бил платен.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което „ Гелини Трейд“ ООД да бъде осъдено да заплати на Л. Г. сторените по делото разноски в пълния им размер.

Към частната жалба се представят два броя разписки и адвокатско пълномощно.

Писмен отговор по частната жалба не е постъпил от „ Гелини Трейд“ ООД.

Апелативен съд-София ,след като се запозна с данните по делото и доводите на частния жалбоподател , намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред СГС е подадена искова молба от „ Гелини Трейд“ ООД срещу Л. Н. Г. по чл. 145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, въз основа на която е образувано т.д. № 2166/22год. по описа на съда.

С Определение № 3016/05.08.2024год. производството по делото е прекратено като недопустимо.

1

По постъпила молба от ответницата по чл. 248, ал.1 от ГПК, с Определение № 3839/07.10.2024год. прекратителното определение е допълнено като „ Генини Трейд“ ООД е осъдено да заплати на Л. Г. сумата от 3 000лева като направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

За да присъди разноски в размерна 3000лева и да откаже присъждането на такива до пълния предявен размер от 10 700лева , СГС е приел,че съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК на ответницата подлежат на овъзмездяване направените от нея разноски до прекратяване на производството по делото, а такива се доказват в размер на 3 000лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение на адв. Е. С.. Приел е също така ,че на ответницата не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение като платено на адв. О. Т., тъй като съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК страната има право на разноски само за един адвокат. Доказателствата по делото установявали направени разноски единствено в размер на 3 000лева , доколкото представените разписки от 20.02.2023год. удостоверявали заплащане на адвокатско възнаграждение по друго дело, а не по прекратеното.

Обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви,които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на въззивната инстанция и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

В производството по т.д.№ 2166/22 год. по описа на СГС ответницата е упълномощила адв. С. и адв. Т. за оказване на правна защита и съдействие , изразяващи се в изготвяне на отговор на подадената от „ Гелини Трейд“ ООД искова молба, както и за процесуално представителство по делото и това е видно от представения Договор за правна защита и съдействие от

16.01.2023год.,приложен на лист 165 по т.д.№ 2166/22год. по описа на СГС. В договора е уговорено възнаграждение в общ размер на 10 700лева ,платимо както следва : 1. На адв. О. М. Т.5 350лева, от които 3 000лева-в брой, при упълномощаването и 2 350 лева до 20.02.2023год.,за която сума адв. Т. издава разписка и 2 . на адв. Е. С.- 5 350лева, от които 3 000лева в брой,при упълномощаването и 2 350лева-до 20.02.2023год.-в брой,за която сума адв.С. издава разписка.

Посочено е също така ,че внесената сума е в размер на 6 000лева.

С молбата по чл. 248 от ГПК са представени два броя разписки, установяващи даване и съответно получаване от адв. С. и адв. Т. на обща сума в размер на 4 700лева / по 2 350 лева от всеки един от тях/ , представляващи втора вноска от договорения хонорар по търговско дело № 156/2023год. по описа на СГС,съгласно договор за правна помощ от 16.01.2023год.

Горните факти налагат извод ,че до постановяване на определението за прекратяване на производството по делото ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение както следва: в размер на 3 000лева ,заплатени на адв. С. и 3000лева- заплатени на адв. Т.. Заплащането на тези суми в брой от ответницата изрично е посочено в договора за правна помощ и съдействие от 16. 01.2023год. , поради което договорът служи като разписка за удостоверяване на факта на тяхното плащане. Като доказателство за заплащането на остатъка от договореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 700 лева не могат да служат представените с молбата по чл. 248 от ГПК два броя разписки , макар и удостовереното в тях е извършено преди датата на постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, тъй като то е извършено по дело , различно от прекратеното, а именно по т.д.№ 156/2023год. по описа на СГС . В случая не би могло да бъде прието , че при изписването на номера на делото в разписките от 20.02.2023год. е допусната техническа грешка , тъй като посочването на делото е факт, имащ съществено значение към доказването на разноските направени по делото. Това е така , тъй като на овъзмездяване подлежат разноски, които се доказват като направени именно по делото, по които те са претендират, но не и по друго дело. В хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени (платени) е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по реда на чл.274,ал.3 от ГПК, обективирана в Определение № 736/23.12.2010год., по ч. гр. д. № 689/2010 г., ВКС, IV ГО, Определение № 166/24.03.2017год., по ч. т. д. № 504/2017 г., ВКС, II ТО и др. Практиката се придържа към разбирането, че при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и 2 да представи доказателства за сторените разноски в границите на срока и по реда на чл.248 от ГПК.Представените с частната жалба два броя разписки са представени извън горепосочения срок , поради което не могат да бъдат ценени във връзка с доказването на направените от ответника разноски по делото.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на страната се дължат разноски за един адвокат, ако такъв е бил упълномощен. В случая изготвянето на писмен отговор на исковата молба, на допълнителен отговор на исковата молба ,на молбата по чл. 248 от ГПК ,както и заверката на представените от ответницата документа е извършено от адв. Е. С. , която е била надлежно упълномощена за тяхното подаване ,както и за извършване на процесуално представителство по делото,за което от договореното възнаграждение действително й е заплатена от ответницата единствено сумата от 3 000лева. С оглед на това и при прекратяване на производството по делото единствено този разход подлежи на овъзмездяване от ищеца,поради което присъждането на разноски в този размер с обжалваното определение се явява правилно. В случая става въпрос за упълномощаване на делото на ,разходите за възнаграждението за който ,макар и доказани в размер на 3000лева ,съгласно правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, остават за сметка на страната.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София,в настоящия си състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3839/07.10.2024год.,

2166/2022год. по описа на СГС, ТО, IV-4 състав. постановено по т.д.№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3