Решение № 979 от 14.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 121/14.11.2022 г., постановено по т. д. № 76/2022 г. по описа на ОС-гр.

Благоевград, 11 с-в, частично е уважен предявеният от З. Р. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 26000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило на 15.11.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.03.2022 г. до окончателното му изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 30000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/3 (20000 лв.), тъй като пострадалата чрез своето противоправно поведение (пътувала е без правилно поставен предпазен колан) е допринесла в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат. Определеното заместващо застрахователно обезщетение е намалено и с доброволно изплатената от ответника сума в размер на 7000 лв.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 13000 лв. до пълния му предявен размер от 26000 лв.

Въззивницата поддържа правен довод за необоснованост, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна 1 степен високия интензитет на претърпените травматични увреждания. Счита, че при настъпване на процесното ПТП нейното поведение не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат – не е доказано по несъмнен начин, че е пътувала в процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан, като това противоправно поведение да е и в причинно-следствена връзка с настъпване на телесните увреждания.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че от приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ се установява, че ищцата е била без поставен предпазен колан, поради което законосъобразен се явява правният извод, че приносът на ищцата за настъпване на процесното застрахователно събитие е висок.

Третото лице-помагач на страната на ответника не е подало в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, но в становище от 15.05.2023 г. излага подробни правни съображения за нейната неоснователност.

Ищецът и третото лице-негов помагач не са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен до размера от 13000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

ОС-Благоевград, 11 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали и в каква степен ищцата със своето противоправно поведение е допринесла в единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е 2 приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

Тъй като причинените вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания на пострадалия, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от противоправното поведение на делинквента, ищцата установи в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти (материални предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно материално право.

Понеже неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищцата са причинени множество травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение със загуба на съзнание (първоначално неконтактна в продължение на 30 минути); травматичен шок; фрактура на орбитата от ляво на задната латерална стена; контузия на слепоочие и лявата част на лицето с оток; кръвонасядане на горния клепач; контузия на белия дроб - счупване на ребро с пробиване на бял дроб, вследствие на което се е достигнало до излив в белия дроб; счупване на второ ребро вляво. Вещото лице от СМЕ изяснява, че непосредствено след травмата пострадалата е била подложена на интензивно лечение в болнично заведение - проведени са реанимационни мероприятия за поддържане на дишането и сърдечната дейност, както и терапия с медикаменти, като след стабилизиране на състоянието е преведена в хирургично отделение. Проведено е болнично лечение за осем дни. Пояснява, че счупването на второто ребро в ляво е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на тялото за период от около два месеца. При извършения личен преглед на пострадалата на 25.08.2022 г. се установява, че след травмата на гърдите пострадалата е получила и други усложнения излив на белия дроб, в резултат на което е приемала антибиотици за 7-8 дни интравенозно, а след това за същия период перорално. През първите 3-4 дни след инцидента е търпяла значителни по интензивност болки и страдания. Възстановителният период при подобен вид травми е 5-6 месеца.

От показанията на свидетеля Л. А., син на ищцата, се изяснява, че след инцидента е видял майка си в спешното отделение в болницата в гр. Гоце Д., като тя е била в тежко състояние („Беше с абокати, включена на системи, лежеше в болницата, беше в неадекватно състояние, нищо не помнеше от инцидента, повтаряше само едно и също – че има болки в сърдечната област”). Възстановителния период продължил около 2 месеца („Около 2 месеца след това се грижехме за нея - откарване до тоалетната, връщане, обслужване като цяло”).

Свидетелства, че все още има остатъчни болки и при промяна на времето усеща болки в лявата гръдна половина, както и при движение на лявата ръка. Ищцата е ограничила социалните си контакти за период от около 5 месеца, като изпитва и страх от пътуване с 3 автомобил.

Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на ищцата, и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.

От СПЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП пострадалата е преболедувала остро посттравматично стресово разстройство и посттравматичен органичен мозъчен синдром с характерните им симптоми - тревожност, безсъние, главоболие, световъртеж, уморяемост, трудност в концентрацията и изпълнението на умствени задачи, избягване на стимули, напомнящи травмата. Изяснява се, че към момента на освидетелстването неприятните психични изживявания на ищцата - неспокоен сън, астения, страх от придвижване с МПС и други, които имат връзка с преживяния инцидент, са със силно намален интензитет и пострадалата е добре адаптирана към тях, като същите не пречат на нормалното психо-социално функциониране. Твърде е вероятно описаните остатъчни психични симптоми да изчезнат с отдалечаване на преживяната травма във времето.

При изслушване на СПЕ в проведеното пред ОС-гр. Благоевград о. с. з. на 20.07.2022 г. вещото лице пояснява, че тъй като в първата епикриза са отразени черепно-мозъчна травма и загуба на съзнанието при пострадалата, това обстоятелство води до извода, че при нея е налице посттравматичен органичен мозъчен синдром.

При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на делинквента Ш. Л. А. неимуществени вреди е в размер на 50000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно общественоикономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2021 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на главата; мозъчно сътресение със загуба на съзнание - първоначално неконтактна в продължение на 30 минути; травматичен шок; фрактура на орбитата от ляво на задната латерална стена; контузия на слепоочие и лявата част на лицето с оток; кръвонасядане на горния клепач; контузия на белия дроб - счупване на ребро с пробиване на бял дроб, вследствие на което се е достигнало до излив в белия дроб; счупване на второ ребро вляво); на пострадала в работоспособна възраст (62 години към момента на настъпване на процесното ПТП), при общ лечебен и 4 възстановителен период около 6 месеца, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 50000 лв. А съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера на справедливото обезщетение – арг. чл.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9091ee26-723a-478d-a202-9b80296fd1cf