Решение № 33 от 19.05.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Чирпан, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20265540200017 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от А. А. Х. с ЕГН: ********** с адрес: с. ***, чрез адв. Стефан Живков Паров от АК - Пловдив със съдебен адрес гр.

Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 п р о т и в Електронен фиш № 11803750/19.10.2025 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, с който й е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 153,39 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш № 1180375/19.10.2025 г. издаден от ОДМВР Стара Загора.

Моли съдът да присъди в полза на доверителят му направените съдебно – деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.

Установи се по делото, че с Електронен фиш № 11803750/19.10.2025 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 153,39 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, затова че: “На 1

19.10.2025 г. в 09:25 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, на път ТРЕТИ КЛАС, номер 663, на 4.09 км., на път 3 – 663 км. 4 + 900 в двете посоки на движение (север – юг/юг север) при ограничение на скоростта до 70 кв. в час въведено с пътен знам B – 26, и заснето с радарна система ATSS ARHCAM 120CCF7 и отчетен толеранс до 3 км. в час с МПС „***“, вид :Лек автомобил с рег. № *** е извършил нарушението за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 120ccf7:

- разрешена скорост – 70 км./ч.

- установена скорост – 103 км./ч.

- превишена скорост – 33 км./ч.

Собственик, на когото е регистрирано МПС и ползвател: А. А. Х. с ЕГН:

********** с адрес: с. ***“

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са 2 приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и протокол по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола не е приложена снимка от разположението на техническото средство. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били автомобили, движещи се и в двете посоки. Отразени са и броя на установени нарушения 140. Протоколът е регистриран с № 304- ПК/ 20.10.2025 г.

Посочено е в протокола, че посоката на задействане на АТСС е и в двете посоки, като обаче в протокола не е изобщо отразено къде точно е позиционирано АТСС спрямо пътния знак, с който е въведено ограничението. От приложеното писмо от ОПУ Стара Загора се установява, че към дата 19.10.2025 г. скоростта на движение на МПС по път III-663 при км. 4 + 090 била ограничена до 70 км./ч. Приложена е схема / Чертеж на път III-663 от км. 2 + 640 до км. 4 + 250 /. При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, затрудняващи защитата на наказаното лице.

На първо място в атакувания ЕФ не е посочена посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, като дори не посочено накъде въобще е била насочена мобилната радарна система. В същото време в протокола за използване на АТСС е посочено, че са снимани движещи се автомобили и в двете посоки, т. е. посоката на движение на жалбоподателя и от протокола остава неясна. Нито от посочените в снимковия материал GPS координатите на разположението на техническото средство, нито от текста под снимката, на която все пак се забелязва, че заснетият автомобил е бил отдалечаващ се, може да се направи извод за посоката на движение

В случая посоката на движение на автомобила не може да се определи нито от доказателствата по делото, нито от съдържанието на самия ЕФ, което се явява съществено процесуално нарушение.

На следващо място в атакувания ЕФ е посочено, че се касае за нарушение при разрешена скорост за движение от 70 км/ч., въведена с пътен знак В26. В протокола по чл.

10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. също е посочено, че се касае за ограничение на скоростта от 70 км/ч. въведено с пътен знак, като в протокола не е посочено в съответната графа какво е разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничението, до разположеното АТСС в метри.

При положение обаче, че са заснемани движещи се автомобили и в двете посоки (също посочено в самия протокол), се поставя резонния въпрос от кой от двата знака в двете посоки на движение е било въведено ограничението от 70 км в посока гр. Симеоновград, находящ се на км. 3+800 или от този, въвеждащ ограничението от 70 км в посока гр. Чирпан, 3 находящ се на км. 4+180 / виж Чертеж на път III - 663 от км. 2 + 640 до км. 4 + 250/.

От горното се установява следното: Ако АТСС е било разположено точно на км. 4+ 090 и въпросното МПС се е движило в посока от гр. Чирпан към гр. Симеоновград, то на посочения км.4+090 не е действал пътен знак В26 разположен на км. 3+800, защото съгласно нормата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП регламентиращ зоната на действие на пътните знаци за въвеждане на забрана, същите действат именно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В този случай зоната на действие на знака е до следващото кръстовище- черен път на км. 3+975 / виж изготвената схема / , т. е. извън зоната на действие на знака.

Всички тези разсъждения ясно посочват защо категорично следва да бъде определена посоката на движение на въпросното МПС. Нещо което не може да бъде сторено в съдебната фаза на производството.

Това е особено важно в случая тъй като съдът е в невъзможност да установи дали са спазени изискванията за работа с техническото средство и дали същото коректно е заснело нарушението и то е било позиционирано на достатъчно далечно разстояние от началото на въведеното ограничение на скоростта със знака. Това е съществено обстоятелство, тъй като всеки знак за ограничение на скоростта се позиционира по такъв начин и на такова разстояние от мястото, създаващо опасност за движението, че при достигане на знака водачите хем да намалят скоростта до указаната такава със знака, хем да спазят разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, съгласно която: "Водачът на П. превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на П.транспортно произшествие", т. е. от една страна да намалят скоростта, но от друга да не извършват това рязко, а плавно и постепенно. Това е и причината знаците, които въвеждат ограничения на скоростта, да са поставени на такова разстояние, че да позволят достигането на ограничена скорост плавно до мястото, създаващо опасност за движението, за да не се поставя в опасност движението както от по-високата скорост, така и обаче от рязко намаляване на скоростта Именно от тези разсъждения е видно, че неяснотата на разстоянието на поставяне на АТСС спрямо знака, въвеждащ ограничението на скоростта, поставя редица въпроси, чийто отговори не могат да бъдат дадени по категоричен начин от доказателствата по делото.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност 4 по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение. Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение.

Посочените по- горе нарушения са от категорията на съществените процесуални нарушения и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин и къде точно му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното.