Определение № 689 от 05.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Благоевград, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500369 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Р. А.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „О.“ №, чрез адв. Д. Д., съдебен адрес: гр.

Бл, ул. „Т. А.“ № ет., ап. против Разпореждане № 882/13.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1105/2024 г. по описа на РС- Благоевград.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като районният съд е приложил неправилно чл. 245, ал. 3 ГПК и е дал стеснително и формалистично тълкуване на т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че одобрената съдебна спогодба има сила на пресъдено нещо относно съществуването и размера на вземането, поради което събраните над признатия размер суми са лишени от правно основание. Според жалбоподателя районният съд е смесил процесуалния ред за разглеждане на молбата с материалноправните предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист, като е въвел релевантно съображение липса на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК.

Посочва се, че в настоящия казус по ч.гр.д. № 2901/2023 г. по описа на РСБлагоевград е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „АЛМА-ЕМ“ ООД срещу жалбподателката. ***** Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено издаването на обратен изпълнителен лист в полза на жалбоподателката срещу „АЛМА-ЕМ“ ООД за сумата от 11425,38 лв. (5841,70 евро), ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането.

След проверка на приложените по делото съдебни книжа, съдът намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем 1 съдебен акт на първоинстанционен съд, поради което допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1105/2024 г. по описа на РС- Благоевград e образувано въз основа на искова молба, подадена от „АЛМА-ЕМ“ ООД, представлявано от М. Р. Т.- управител против Р. А. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1339 от 29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2901/2023 г. по описа на РС- Благоевград, а именно: ********* С протоколно определение от 03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1105/2024 г. по описа на РС- Благоевград е одобрена съдебна спогодба, с която страните са се споразумели за следното: ***********

На 02.02.2026 г. от жалбоподателя- ответник по гр.д. № № 1105/2024 г. по описа на Районен съд- Благоевград е депозирана молба за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от **** лв., представляваща сума, преведена на взискателя „АЛМА-М“ ООД на 13.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248900400176, включваща: *****

Районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 245, ал. 1 и ал.

3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, поради което с обжалваното разпореждане е отхвърлена молбата.

С чл. 245, ал. 3, чл. 282, ал. 2 и чл. 309, ал. 2 ГПК е предвидена облекчена защита на длъжника, когато с влязло в сила решение се установи, че изпълняемото право не съществува. В тези случаи законодателят е предоставил правото на длъжника да се снабди с обратен изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, предмет на принудителното изпълнение. Обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК се издава и когато предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение за суми, които са събрани въз основа на предварително изпълнение на заповед за изпълнение. В тези нормативно уредени хипотези законодателят приема, че длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя, тъй като е привиден кредитор- изпълняемото право, за което е издаден изпълнителен лист не съществува- вж. Определение № 70/08.02.2016 г. по ч.т.д. № 3345/2015 г. на ВКС, I т.о. В останалите случаи длъжникът, който е претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение разполага с иск по чл. 55 ЗЗД за това, което е получил кредиторът по изпълнителния лист- вж. Определение № 659/28.12.2017 г. по ч.т.д. № 2988/2017 г. на ВКС, I т.о. Настоящият казус не попада в нито една от предвидените в закона хипотези, които предоставят правото на длъжника, срещу когото е проведено незаконосъобразно принудително изпълнение, да иска издаване на обратен изпълнителен лист, поради което районният съд правилно е отхвърлил молбата.

Неоснователни са доводите за стеснително и формалистично тълкуване на т.

13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След като спорът между страните е разрешен със съдебна спогодба, то и намира приложение т. 13 от посоченото Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прекратяване на исковото производство по чл. 234 ГПК при постигната между страните спогодба, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист, не подлежат на обезсилване, в този случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение. Обратен изпълнителен лист се издава в 2 хипотезите на прекратяване на производството по делото, извън случаите, когато заповедта и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване. В настоящия случай заповедта и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради което не са налице предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист.

Неоснователни са и доводите, че с оглед одобрената от съда спогодба, която има значение на влязло в сила съдебно решение, е налице двойно плащане- сборът на принудително събраната сума и доброволно платената, надхвърля размера на вземането.

Съдебната спогодба е потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигнатата съдебна спогодба. В чл. 234, ал. 3 ГПК на съдебната спогодба се придава значение на влязло в законна сила съдебно решение, но с това не се идентифицират двете. Смисълът на тази законна разпоредба е да се изтъкне само, че съдебната спогодба, както съдебното решение, произвежда действие на материалната законна сила, т. е. че спогодбата е задължителна за страните, че същият спор не може да бъде пререшаван в друг процес. Съдебната спогодба обаче съществено се различава от съдебното решение, което е действие само на съда. Тя има предимно договорен характер и е акт на страните по делото. Съдебната спогодба не представлява съдебно решение и затова не може да бъде тълкуванавж. Решение № 2694/17.11.1960 г. по гр.д. № 7272/1960 г. на ВС, I г.о.

С оглед изложеното частната жалбата се явява неоснователна, поради което постановеният съдебен акт ще следва да се потвърди.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с т. 1 на Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 882/13.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1105/2024 г. по описа на РС- Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3