Решение № 313 от 13.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София , 07.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стела Кацарова

Галина Ташева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100510259 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително дело № 20118610400734 В. Б. Б., срещу отказ на ЧСИ Д.В. да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен, доколкото според длъжника производството било прекратено на посоченото основание по силата на закона. С жалбата се поддържа, че изпълнителното дело било образувано през 2011 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 18868/2010 г. по описа на СРС. На 08.07.2011 г. били наложени запори върху банковите сметки на длъжника, както и върху получаваното от него трудово възнаграждение. Работодателят признал наложения запор и започнал да прави удръжки. Последната дата на изпълнение по наложения запор била 28.10.2011 г., след което в период от 2 години не били поискани, нито извършени никакви изпълнителни действия, довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че всички действия, извършени след 28.10.2013 г., били извън рамките на висящ изпълнителен процес и били без правно значение. Без значение според длъжника било и обстоятелството, че работодателят изпълнявал запора по друго изпълнително дело или от страна на работодателя било спряно неоснователно неговото изпълнение. В случая била налице пълна пасивност на взискателя по делото, с оглед което делото било 1 прекратено, а ЧСИ неоснователно отказвал да констатира това. В обобщение на доводите си заявява искане отказът да бъде отменен и съдът да постанови прекратяване на производството по изпълнението. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.

Не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело.

В мотивите във връзка с обжалвания акт ЧСИ Д.В. в резюме излага фактологията и процесуалното развитие на изпълнителното производство – поисканите от взискателя и предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на вземанията по изпълнителните листове, въз основа на които производството е образувано. Изразява становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата. В тази връзка обръща внимание, че на 01.09.2011 г. към изпълнителното дело са присъединени изпълнителни дела, както следва: №№ 20118610400734, 20118610400735, 20118610400736, 20118610400739 със страни взискател „Банка ДСК“ ЕАД и длъжник В. Б. Б.. Запорът върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника бил наложен за събиране на вземанията, за които били образувани и четирите изпълнителни дела срещу длъжника. Считано от 29.09.2011 г. до датата на изпращане на делото в съда за произнасяне по подадената жалба са постъпвали ежемесечните удръжки, които работодателят правел в изпълнение на запора. В основанието на преводите изрично се сочело, че се превеждат суми по всички изпълнителни дела. При тези мотиви сочи, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството не се е прекратило на това основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнителни дела № № 20118610400734, 20118610400735 и 20118610400736, по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в регистъра на КЧСИ, са образувани въз основа на молби, подадени на 24.06.2011 г. от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, срещу В. Б. Б. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми съгласно изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 30.04.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 18868/2010 г. по описа на СРС; изпълнителен лист от 05.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 18866/2010 г. по описа на СРС и изпълнителен лист от 10.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 18862/2010 г. по описа на СРС. Към изпълнителните листове са представени и заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на които е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените суми.

След образуване на изпълнителните дела на 06.07.2011 г. са изпратени запорни 2 съобщения до търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната.

На 01.09.2011 г. по изпълнителни дела № № 20118610400734, 20118610400735 и 20118610400736 и 20118610400739 е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника Министерски съвет, с което съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение от неговия работодател. Видно е от съдържанието на документа, че запорът е наложен за събиране на вземанията по всички посочени изпълнителни дела. Съобщението е получено от адресата на 07.09.2011 г.

По изпълнителните дела са приобщени платежни нареждания, от съдържанието на които се установява, че в качеството си на трето задължено по изпълнението лице, работодателят на длъжника Министерски съвет в съответствие с правилата на чл. 446 ГПК е правил ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на лицето в периода 29.09.2011 г. – 27.05.2021 г., като е превеждал сумите по сметка на съдебния изпълнител. В основанието за плащане са посочени номерата всички изпълнителни дела: 2011861040073 4/5/6/9, т.е. запорът от страна на работодателя е изпълняван съобразно разпореждането на органа по изпълнение за налагането му.

На 27.05.2021 г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът е поискал от съдебния изпълнител производството по делото да бъде прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Със съобщение от 22.06.2021 г. молбата на длъжника е оставена без уважение, тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.

Срещу отказа на ЧСИ Д.В. да прекрати производството по изпълнителното дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото производство.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на състава на съда са следните:

В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се 3 прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

С разрешението, дадено с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая от данните по изпълнителните дела се установява, че в рамките на предприетото принудително изпълнение и в изпълнение на наложения от съдебния изпълнител запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение по изпълнителните дела ежемесечно са постъпвали суми от третото задължено лице.

Всяко плащане в рамките на изпълнителното производство прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението, за да бъдат приложени последиците на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителните действия следва да бъдат съобразени във всеки конкретен случай според действията на всяка от страните в изпълнителния процес. Да се приеме противното, а именно че при периодично постъпващи ежемесечни плащания по изпълнителните дела /доколкото запорът е наложен и изпълняван по всяко от тях/ в рамките на образуваното изпълнително производство, би означавало взискателят да бъде принуден да инициира нови изпълнителни действия, при все че предприетият изпълнителен способ не е изчерпан, доколкото работодателят продължава да прави удръжки и да превежда сумите по сметка на съдебния изпълнител, съответно взискателят получава изпълнение.

Предвид изложеното следва да се приеме, че плащанията в изпълнение на предприетите действия по принудително изпълнение не могат да обусловят прекратяването на производството поради бездействие на взискателя. В случая чрез приложения изпълнителен способ взискателят получава удовлетворение, макар на части и в по-продължителен период от време, с оглед което не е длъжен да сочи нови изпълнителни способи, което от своя страна би довело до кумулиране на допълнителни разноски за страните. Ето защо и според състава на съда прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е настъпило.

В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

4

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 12430/07.07.2021 г., подадена от В. Б.

Б. срещу отказа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20118610400734 по негов опис на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за който длъжникът е уведомен със съобщение, изх. № 10910/22.06.2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5