Решение № 7023 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7023 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20231100511272 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12183/10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 29873/2022 г. на СРС, 61 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, Бизнес Център Интерпред Цар Борис искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл.

203 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и е признато за установено, че К. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. К. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, кантора 313 НЕ ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 9223,53 лева, представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** в периода от 14.11.2017г. до 23.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 440,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2018г. до 22.08.2021г., като неоснователни. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв да заплати сума в размер на 1266,40 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в исковото производство пред СРС и сумата от 50,00 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в заповедното производство по ч.гр.д. №74375/2021г., СРС, 61. с-в.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено 1 поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Основното възражение, направено във въззивната жалба е относно негодността на представената справка от имотния регистър като писмено доказателство, от което да се установи притежаваното право на собственост, респ. вещно право на ползване от страна на ответника по делото. От една страна, в подкрепа на твърдението си посочва, че настоящият спор не е за притежаваното право на собственост или други вещни права, поради което не е задължително представянето на нотариален акт или друг акт за собственост. От друга страна, смята, че заетата от първоинстанционния съд позиция противоречи на функцията и предназначението на публичния Имотен регистър, от който ищецът единствено може да черпи информация за реално осъществили се факти по отношение на недвижимия имот, собствеността и вещните права върху същия. Посочва и че от страна на ответника не е оспорено съдържанието на представената справка, както и притежаването на правото на собственост от страна на ответника, а единствено облигационната връзка между последния и ищеца. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло да уважи предявените претенциите му. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като недоказана и необоснована.

Въззиваемият смята, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че представената по делото справка от имотния регистър не представлява титул за собственост и чрез представянето й ищецът не доказва в условията на пълно и главно доказване право на собственост или вещно право на ползване, притежавано от ответника, доколкото от същата се виждат вписвания, отбелязвания и заличавания единствено на ипотеки, възбрани и т.н. В условията на евентуалност, поддържа, че по делото остава недоказано реално доставяне на услуги, респ. реално доставеното количество. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд 2 намира следното:

Ищецът „Софийска вода” АД е предявил против К. Д. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 9223,53 лева, представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** в периода от 14.11.2017г. до 23.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 440,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2018г. до 22.08.2021г.

Ищецът твърди, че между страните съществуват трайно установени договорни отношения по повод предоставянето и ползването на В и К услуги за процесния имот, чийто собственик е ответника, като същите са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители на В и К оператор „Софийска вода” АД. В релевантния период предоставял на ответника ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода относно визирания недвижим имот, която абонатът не заплатил в уговорените с ОУ срокове, поради което претендира посочената по-горе сума по главница и лихва за забава.

По заявление на ищеца съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията му срещу ответника. Претендира присъждането за съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение над предвидения минимум. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Д. Д. е подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, касаещи доставка на ВиК услуги, както и липса на доказателства относно качеството на потребител на ответника. Прави възражение за изтекла 1 давност. Оспорва ОУ, на които се позовава ищеца, и твърдението ответникът да е обвързан от тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, като собственик или ползвател на процесния апартамент, в който са доставяни и съответно са потребени твърдените количества вода в претендираната стойност; че е извършван ежемесечен отчет на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния водомер в процесния имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор – извършване на услугата, начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на услугата за посочения период и издадени за нея фактури; извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираните вземания.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото 3 производство, а ответникът – доказателствената тежест да установи плащане на задължението си в срок или друг способ за погасяването му, в т. ч. останалите си правоизключващи възражения. По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, ответникът следва да установи изискуемо вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, а ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

Спорни между страните пред въззивната инстанция са въпросите качеството „потребител“ на ответника, правомерното начисляване количеството вода и реалното доставяне на вода до процесния имот.

За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответникът е титуляр на партидата на процесния имот, макар да е установено чрез представената справка от имотния регистър, че същият е собственик на имота, за който са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност.

Така посочените изводи не се възприемат от настоящия състав.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.

8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

4

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е представена поименна справка от имотния регистър, от съдържанието на същата се установява, че ответникът, заедно с трето за настоящия спор лице, е ипотекарен длъжник, тъй като е учредена договорна ипотека по отношение на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9 с адрес: гр.