Определение № 5110 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5110 гр. Варна, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502125 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №26265/21.10.2024г. от Б. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ******* срещу определение №9581/26.08.2024г., постановено по гр. дело №20233110116083 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 2386/24.06.2024г., в частта за разноските като съдът увеличи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата до размера на сумата от 1376.52лв. с ДДС.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Посочва се, че при съобразяване на постановките по дело С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС не следва да се извършват произволни под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен целен с чл.101 от ДФЕС ефект, който e да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Аргументира се, че по дело С-438/2022г. не е получил отговор въпроса по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението на разноските за адвокатско възнаграждение във връзка Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

При позоваване на решението по дело С-57/15 на СЕС тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва се положи за защитата. Значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана в светлината на чл.3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита на разубеждаващи.

Жалбоподателя се позовава и на решение по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на СЕС, според което съдът следва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните услуги с цел защита на потребители. Според СЕС макар и да не може а priori да се изключи, че фиксираната на минималната тарифа ще предотврати професионалните доставчици да предлагат услуги с посредствено качество, също така не може а priori да се изключи, че тарифа за адвокатските възнаграждения способства за да се избегне възможността адвокатите – в контекстна на пазар, да бъдат подтикнати да се впуснат в конкуренция, която може да се отрази в предлагането на услуги с отстъпки с риска от влошаване на качеството на услугите.

Посочва се, че подобни тарифи/наредби са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС брани в чл.101 при съответните предпоставки.

Конкретно при така посочените решения на СЕС е аргументирано, че Висшият адвокатски съвет приема наредба за минималните адвокатски възнаграждения, въз основа на законова делегация. Налице е възможност за осъществяване на пряк съдебен контрол върху законосъобразността на такава наредба пред Върховен административен съд, като всяко лице, което има правен интерес може да я оспори.

Посочено е, че адвокатският хонорар следва да покрие всичките разходи на адвоката и да формира някаква печалба. Изброени са разходи за кантора, комунални услуги, месечни вноски към адвокатска колегия, застрахователни вноски по задължителна застраховка, абонаменти такси за различни 2 периодични професионални издания, разход за трудови възнаграждения за персонал, разходи за счетоводно обслужване, и др.

В заключение се излага, че подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение има ефект както за осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява на база най – ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 от ДФЕС.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да остави без уважение молбата за изменение на постановеното решение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Креди ейс” ООД, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Счита се, че претендираният размер от 1376.52лв. е очевидно диспропорционален.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявени от Б. Г. Б. срещу „Креди Ейс“ ООД три обективно съединени, в условие на евентуалност иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №******* и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 767.38лв., представляваща дадена без основание по недействителен договор за кредит.

С решение №2486/24.06.2024г. са уважени изцяло предявените искове. С този си краен акт съдът е присъдил на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1710.00лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир извърши преценка на вида и 3 количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени два кумулативно съединени иска за нищожност на целия договор кредит и осъдителен за присъждане на дадени суми без основание. Обосновани са пороци за нищожност на целия договор и на отделните клаузи. Адвокатът се е позовал на съдебна практика, в това число и на СЕС. Допълнително е взел становище по отговора на исковата молба, както е подал и молби по хода на делото, и е изготвил списък на разноски. Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, но е изисквало подготовка по фактите за подвеждането им към съответните правни институти и норми, както и защита по възраженията на ответната страна. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че вторият кумулативно съединен иск е обусловен от първия такъв, защитата по първия иск частично се покрива с защитата и по втория иск.

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 750.00лв. или 900.00лв. с ДДС, доколкото адвокатът е регистриран по ДДС.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде отменен и да бъде отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на ответника.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №9581/26.08.2024г., постановено по гр. дело №20233110116083 по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ******* по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 2386/24.06.2024г., в частта за разноските като съдът увеличи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата със сумата от 300.00лв. с ДДС

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ решение № 2386/24.06.2024г., постановено по гр. дело №20233110116083 по описа на Районен съд – Варна като 4

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЕЙС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Лозарска“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д., член на САК, личен № *******, с адрес гр. ******** допълнително сумата от 300.00лв., адвокатско възнаграждение с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение №9581/26.08.2024г., постановено по гр. дело №20233110116083 по описа на Районен съд – Варна в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на Б. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ******* по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 2386/24.06.2024г., в частта за разноските като съдът увеличи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата със сумата от още 476.52лв., разлика до пълния претендиран размер от 1376.52лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5