Определение № 19238 от 08.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19238 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100509538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 238182/08.07.2025 г. по описа на СРС, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу разпореждане № 85624/18.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 64703/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, с което частично е отхвърлено подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност разпореждане, като моли съда за неговата отмяна. на обжалваното

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу длъжника Б.Г.Б. по отношение на следните вземания: - 448,18 лева, главница по договор за потребителски кредит от 26.08.2022 г. /вноски с настъпил падеж за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., 165,48 лев, договорна лихва за периода 21.11.2023 г. до 21.10.2024 г., 41,63 лева – лихва за забава от 21.10.2023 г. до подаване на заявлението, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението /29.10.2024 г./; както и 2 930,86 лева, главница по Договор за потребителски кредит от 24.06.2022 г. за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., договорна лихва в размер на 662,94 лева от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., лихва за забава в размер на 306,63 лева от 21.10.2023 г. до подаване на заявлението, както и 1 законна лихва върху сумите от 29.10.2024 г.

С уточнителна молба от 28.01.2025 г. заявителят е уточнил, че съответните главници се включват и таксите за разглеждане на кредита в съответен за всеки месец размер.

Към заявлението са били приложени договорите за потребителски кредит, общите условия и погасителните планове към тях, видно от които се установило, че в главницата била отразена както отпуснатата сума, така и таксата за разглеждане на кредита. Съгласно договор за потребителски кредит от 26.08.2022 г., на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 2 200 лева при ГПР 18,26 %, а като обща сума на кредита е посочен размер от 2 266 лева. В договор за потребителски кредит от 24.06.2022 г. е посочено, че се отпуска сума в размер на 14 000 лева, при такса за разглеждане 220 лева, при което като общ размер на кредита е посочена сумата от 14 220 лева при ГПР 9,96%. Представени са били и документи във връзка с прехвърляне на вземанията от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: - 429,88 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от 26.08.2022 г. за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането; - 2883,28 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от 24.06.2022 г. за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и за държавна такса в размер на 66,26 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 349,39 лева.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че в главниците са били включени и таксите за разглеждане на кредита, като съгласно § 1, т. 1 от ЗПК всички такси е следвало да бъдат част от разходите по кредита, а не да се смятат за част от усвоената сума. Таксата за разглеждане не е следвало да се включва в „общия размер на кредита“ и съответно ГПР да се определя спрямо нея, а според районният съд е следвало да се включи като разход. От изявленията на заявителя е могло да се направи извод с голяма степен на вероятност за погрешно определяне на ГПР. На основание чл. 147, ал. 2 ЗЗП тълкуването на съда следва да се прави в полза на потребителя, поради което заповедният съд е приложил последиците на чл. 22, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед на това, съдът е отхвърлил заявлението за следните суми: - 14,30 лева, като част от такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит, която се заплаща заедно с 2 вноските с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., включително; - 165,48 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за вноски с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. включително; - 41,63 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на законната лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., задължения по договор за потребителски кредит от 26.08.2022 г., както и за 47,58 лева – част от такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит, която се заплаща заедно с вноските с падеж от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., включително, 662,94 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за вноски с падежи от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г., включително, и 306,63 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на законната лихва за периода от 21.10.2023 г. до 21.10.2024 г. по Договор за потребителски кредит от 24.06.2022 г.

При тази фактическа установеност, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповедният съд следва да отхвърли заявлението, ако при разглеждане на заявлението установи, че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник – физическо лице, носещо качеството „потребител“ по договор за потребителски кредит. В този смисъл приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно § 1, т. 3 от ДР към ЗПК „общ размер на кредита" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Същото е възприето и от СЕС в т. 3 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 – „общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя“. Видно от представените два договора за кредит и от уточненията на заявителя с допълнителната молба, като общ размер на кредита е посочена не само отпуснатата сума, но и таксата за разглеждане на кредита.

3

От друга страна, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общият разход по кредита за потребителя е легално дефиниран в § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С включването на таксата за разглеждане в общия размер на кредита и съответното- липсата на отчитането му като разход по него и при липсата на конкретни твърдения за начина на формиране на ГПР, то настоящият състав стига до извода, че въпросната такса за разглеждане на кредита не е взета предвид при изчисляването му. В този смисъл договорите противоречат на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за предоставяне на пълна информация по отношение на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Въз основа на горното, въззивният съд счита, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договорите, като съгласно чл. 22 от ГПК при неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тежест на потребителя следва да остане само чистата стойност на кредита, като същият не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК).

С оглед на това настоящият състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, като частната жалба бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 85624/18.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 64703/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5