Решение № 3446 от 18.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 18.05.2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА

ЧЕУЗ като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 5840 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Не са налице предпоставките за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

Производството по делото е инициирано с молба от адв. А.Д., адв. П.С. и адв. Л.В.като пълномощници на ищците с искане за допълване на постановеното по делото съдебно решение като съдът се произнесе по искането за присъждане на мораторни лихви, каквито били поискани с исковата молба и уточнени по указания на съда.

Ответникът по делото не е заявил становище в срока за отговор.

Съдът намира молбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

В постановеното си съдебно решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по заявеното искане за лихва като е изложил съображения, че същата е с компенсаторен характер, дължи се от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението и като размер подлежи на изчисление във фазата на изпълнение на съдебното решение като е съобразил заявеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност с оглед релевантната кратка тригодишна такава и е присъдил лихвата от 07.05.2012 г. /три годишен срок преди датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.05.2015 г./.

По тези съображения в редица решения ВКС приема/решение 1048/18.07.2001 г. по гр.д. 1022/2000 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 193/26.06.2012 г. по гр.д. № 611/2011 г., ГК, І ГО, решение № 238/20.06.2008 г. по т.д. № 924/2008 г., ТК, ІІ ТО, определение № 704/10.11.2008 г. по т.д. № 393/2008 г., ТК, ІІ ТО, определение № 684/21.10.2008 г. по т.д. № 301/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/, че лихвата при непозволено увреждане не следва да се присъжда в определен размер, а за съда съществува задължение да определи началния момент на лихвата, който е датата на деликта. Същата не съставлява самостоятелна искова претенция, а е последица от уважаването на исковата претенция, поради което настоящият съдебен състав намира, че ищецът е заявил редовна първоначална искова молба като указанията на съда, дадени му с разпореждане от 20.05.2015 г. са били неправилни. Настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по изявления на страните, дадени с оглед неправилни указания от страна на съда и това е съобразено в доклада по делото, където е установено, че са заявени само искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, но не и такива по чл. 86 от ЗЗД.

В обобщение на горното настоящият съдебен състав намира, че се е произнесъл по цялото заявено от ищците искане в постановеното по делото съдебно решение и в този смисъл не са налице предпоставките за неговото допълване.

Поради което

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А.Д., адв. П.С. и адв. Л.В.като пълномощници на ищците за допълване на постановеното по делото съдебно решение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред САС.

СЪДИЯ: