Решение № 97 от 13.03.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1482/2024
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Ботевград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241810101482 по описа за 2024 година
С исковата молба от В. С. П. срещу „***“ ООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата от 749,98 лв., представляваща недължимо платеното по нищожна клауза по Договор за паричен заем № 500037932/01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор била прогласена за нищожна по съдебен ред. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Признава факта, че по чл. 9, ал. 2 от договора е заплатена такса „Динамично плащане“ в размер на 749,98 лв.
В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По силата на сключения
Договор за паричен заем
№
MAX_500037932/01.02.2021 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 1500,00 лв. В чл. 9, ал. 2 от договора е 1 уговорено, че кредитополучателят дължи такса „Динамично плащане“ в размер на 750,00 лв., дължима на равни части, съразмерно добавени към погасителните вноски по кредита.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника процесната сума от 749,98 лв. по чл. 9, ал. 2 от договора такса „Динамично плащане“ в размер на 749,98 лв.
С Решение № 172/02.08.2024 г. по гр. д. № 69/2024 г. по описа на РС – Ботевград въпросната клауза – чл. 9, ал. 2 от Договора – е обявена за нищожна. Решението е влязло в сила, който факт е служебно известен на съда и не се оспорва от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) че е платил процесната сума (свое обедняване); 2.) че ответникът е получил сумата (негово обогатяване) и 3.) нищожност на клаузата, основание за плащане.
Процесната договорна клауза е обявена за нищожна по съдебен ред, поради което всяко плащане по нея би се явило изпълнение при изначално липсващо основание.
Между имуществените сфери на страните по делото е настъпило имуществено разместване – ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил със сумата от 749,98 лв., за която не съществува спор, че е реално заплатена от ищеца, именно в този размер и именно по процесната нищожна клауза.
Предвид гореизложеното, всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска са кумулативно налични, поради което същият е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъди сума в размер на общо 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството, от които 50 лв. държавна такса и 2200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Претенциите за разноски за куриерска услуга и за банкова такса са неоснователни, тъй като не представляват съдебно – деловоден разход.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата от 749,98 лв. (седемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща недължимо платена такса „Динамично плащане“ по нищожната клауза на чл. 9, ал. 2 от Договор за паричен заем № MAX_500037932/01.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сумата от общо 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството, от които 50 лв. - държавна такса и 2200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3