Решение № 836 от 14.07.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503334 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 21.04.2020г. по гр.д. № 17 999/2014г. на СГС, 1-5 състав са отхвърлени предявените от Н. И. Г., Е. И. Г., Д. И. Г., Б.В. Д., А.В. Я. - Х., Б. З. Б., Д. З. Б.,Е. Н. С., Х.

А. З. и З. А. А. срещу „Пазари Запад“ ЕАД, ЕИК 130111826 искове с правно основание чл.

108 от ЗС за признаване за установено право на собственост и осъждане на ответника да предаде владението на следния недвижим имот - бивша земеделска земя/нива/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 2.327 дка в строителните граници на ***, м.“***“, кадастрален лист № 238, 261, имот № 5100256 от кадастралния план от 1958 г., при граници: бул.“Захари Стоянов“, улица, алея, наследници на Д. С. П., находяща се в строителните граници на гр.София, м.“Красная пресня“, УПИ II от кв.7 по ЗРП, одобрен със заповед № РД- ***Г., който имот към датата на подаване на исковата молба/26.08.2014г./ е част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на Изп.директор на АГКК, и е заснет с проектен идентификатор *** с проектна площ от 2327 кв.м., при съседи: *** и ***, съгласно скица - проект № 38506/13.06.2012 г. на СГКК – София, като неоснователни.

Решението е обжалвано от ищците чрез адв. Д.Г. САК с оплаквания за неправилност.

Подробно и конкретно са изложени доводи против изводите на съда, че процедурата по реституиране на процесния имот не е приключила, и че те не се легитимират за 1 собственици. В тази връзка се поддържа, че съдът неправилно не е взел предвид задължителната и цитирана в жалбата практика на ВКС, че ответникът не е легитимиран да оспорва правата на ищците, ако не е заявил собствени права върху имота към момента на обобществяването му. Твърди се, че неправилно съдът е приел нарушение в производството по чл.11 ал.4 ЗСПЗЗ – имотът бил идентичен и свободен от застрояване. Неправилно на следващо място било прието, че има делегиране на правомощия от кмета на район ***, вместо заместване и по този начин превратно тълкувал материалния закон. Поддържа се като неправилен и изводът на съда, че процесният имот не подлежи на възстановяване, поради наличието на реализирано мероприятие, който не се подкрепял от писмените доказателства и изводите на техническите експертизи, в каквато насока са изложени подробни съображения. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете с правно основание чл.108 ЗС.

В срок е постъпил отговор от ответника „Пазари Изток“ЕАД, с който се правят подробни възражения против всеки пункт от оплакванията в жалбата във връзка с легитимацията на ответника да оспорва правата на ищците, произтичащи от земеделска реституция. Посочва се, че ответникът е заявил собствени права, произтичащи от апорт, извършен от едноличният собственик на капитала, който е включен в него през 1998г.

Изтъкват се и доводи в подкрепа на изводите на съда, че земеделката реституция не е приключила, и против констатациите му, че не е проведена мероприятието, представляващо пречка за реституиране на имота

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

СГС е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС. В исковата си молба ищците твърдят, че са наследници на З. С. П. и собственици на процесния имот представляващ поземлен имот с площ от 2,327 дка, втора категория, находящ се в строителните граници на ***, местността „***“ с к.л. № 238, 261, представляващ имот № 5100256, от кадастралния план от 1958г, и съгласно одобреният план със ЗРП на м.“Красная пресня“, представлява част от парцел II, в кв.7. Посочва се още, че е възстановен с решение на ОБСЗГ „Овча Купел“ № 199/05.10.2004г, влязло в сила на 26.10.2004г и неразделна част от него е скица по чл.13 ал.6 ППЗСПЗЗ. След възстановяване на имота ищците са подали молба за нанасяне на имота в кадастъра, но от СО било отказано деактуване на имота поради наличието на спор за материално право с мотивите, че имотът е внесен в капитала на ответника „Пазари“ЕАД, който го владеел без правно основание. С посочено обосновават правен интерес да водят ревандикационни искове против ответника за признаване правото им на собственост върху описания имот по силата на земеделска реституция и осъждането му да им предаде владението.

В срока за отговор ответникът „Пазари Запад“ЕАД е подал такъв с подробни възражения, с които оспорва материалната легитимация на ищците. Оспорва 2 законосъобразността на решение № 199/05.10.2004г. на ОСЗГ - СО, район „Овча купел“, с твърденията, че в него била посочена разпоредбата на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, регламентираща компетентността на административния орган, и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, регламентиращ четири хипотези за реституция, както и процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, тъй като заповедта за одобряване на решението на техническата служба не била подписана от компетентен орган – кмета на района. На следващо място поддържа, че мероприятието, за което бил отреден процесният имот по плана за м. “Красна поляна“, одобрен със заповед № РД-09-251/1991г., било реализирано, поради което, на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. параграф 1 в, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ няма основание за реституиране на имота, и че при издаване на решението на ОСЗГ не бил съобразен АОС №5513/01.06.2001 г., вместо това в решението бил посочен друг АОС № 5044, без дата на съставяне. Твърди, че владеел имота на правно основание, годно да го направи собственик, тъй като при учредяването на дружеството в неговия капитал бил включен парцел II от кв.7, част от който бил процесният имот, а при условията на евентуалност прави възражение за изтекла придобивна давност по чл.70, ал.1 от ЗС за периода 26.10.2004г. - 26.10.2009г., през който дружеството владеело имота добросъвестно и на юридическо основание, годно да го направи собственик - предоставяне на имота в собственост и включването в капитала на дружеството по реда на чл.62, ал.2 от ТЗ и чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА.

САС в настоящия си състав в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение и преценка основателността на иска съобразно доводите на страните и посочените основания за неправилност, приема следното:

Решението е валидно и допустимо.

По предявени искове с правно основание чл.108 ЗС в тежест на ищците е да установят по несъмнен начин твърдението си, че са собственици на процесния имот на посоченото в исковата молба основание – по наследяване и земеделска реституция приключила с влязло в сила решение ан ОЗЗГ. В исковата молба ищците поддържат, че са собственици на процесния имот по силата на решение на ОБСЗГ „Овча Купел“ № 199/05.10.2004г, влязло в сила на 26.10.2004г, с което на тях в качеството на наследници на З. С. П. им е призната и възстановена собствеността върху процесния имот в стари реални граници за площ от 2,327 дка.

Пред първата инстанция не е било спорно и се установява от приложеното удостоверение № 158/04.07.2014г., че ищците са наследници на З. С. П.. /л. 12-14/.

Представени са писмени доказателства, видно от които е, че с решение № 199/05.10.2004г. по заявление вх.№00256/18.02.1992г. на ОСЗГ - Овча купел, /л.7 от приложено гр.д. № 46479/2014г. на СРС, ГО, 32 състав/, на основание чл. 18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на З. С. П., б.ж. на София, в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.327 дка, втора 3 категория, находяща се в строителните граници на „***“ в м.”***”, кадастрален лист № 238, 261, имот № 5100256 от кадастралния план, изработен през 1958 г.,при граници: бул.

„Захари Стоянов“, улица, алея, наследници на Д. С. П.. В графа „забележка" е отразено, че имотът попада в границите на урбанизирана територия, одобрена със ЗРП на м. „Красная пресня”, със заповед № РД 09- 251/1991 г., и представлява част от парцел II на кв.7, както и че за имота е издаден АОС № 5044, без година на издаване, в който фигурира УПИ II застроен със сгради с временен статут и попада върху инженерна инфраструктура. В решението е отразено, че е издадаването му се предхожда от скица № 4/5/04г. по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ и удостоверение №4/5/04г. по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед № РД 09-446/27.07.2004г. по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ на кмета на район ***, и че е влязло в законна сила на 26.10.2004г.

Съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗПЗЗ решението на ОСЗ и скицата към него удостоверяват правото на собственост и имат силата на нотариален акт за собственост върху имота.

Поради това, че ответникът не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността, той не е обвързан от решението на поземлената комисия и може да оспорва както валидността, така и материалната законосъобразност на това решение и настоящият състав е длъжен да осъществи инцидентен съдебен контрол.

Неправилно ищците отричат правото на ответниците да оспорят легитимацията им на основание влязлото в сила решение на ОСЗГ, респ. негото конститутивно действие, позовавайки се на ТР № 9 от 07.11.2012г. по тълк.дело № 9/2012г. на ОСГК на ВКС. Според разясненията в цитираното тълк. решение ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да прави възражения, които са ограничени само в рамките на заявените от него противопроставими права; той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният на ищеца с решението на ОСЗГ имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Ответникът не отрича правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на включването му в ТКЗС или на неправомерното му отнемане, нито идентичността на имота към посочения момент на колективизация, а релевира възражения против материалната законосъобразност на противопоставимото му в случая решение на ОСЗГ и настъпването на конститутивния му ефект, поради съществени нарушения в процедурата по неговото издаване.

Първото от възраженията против материалната законосъобразност на решението е обосновано на първо място с доводи, че не е уточнено правното основание за издаване на решението, поради посочени различни правни текстове по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.18з ал.1 ППССПЗЗ, визиращи различни хипотези. Правилно първостепеният съд е приел, че тази техническа грешка не би могла да влече след себе си незаконосъобразност на акта, тъй от съдържанието на решението в достатъчна степен става ясно, че е издадено на основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ.

4

На следващо място е поддържан от ответника довод за незаконосъобразност на решението на поземлена комисия /сега ОСЗГ/, като издадено при незавършен фактически състав, поради нарушение на процедурата по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и неподписване на решението на техническата служба на общината от предвидения в нормативен акт компетентен орган.

От писмените доказателства се установява, че с решението на поземлена комисия е реституиран имот, който се намира в границите на урбанизирана територия на гр.София, м.“Красная пресня“, за която със заповед № РД ***г е одобрен застроителнорегулационен план. Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, когато заявеният за възстановяване имот се намира в границите на урбанизираните територии, ОСЗГ постановява решението си въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, издадени от техническата служба на общината, които следва да отразяват одобреното с влязла в сила заповед на кмета решение на техническата служба. Когато липсва решение по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ на техническата служба на общината, одобрено с влязла в сила заповед на кмета, издадените удостоверения по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, както и решението на ОСЗГ ще са незаконосъобразни – ищците не биха могли да се легитимират като собственици, тъй като проведената процедура по реституиране в стари реални граници на земеделската земя, попадаща в регулация, не е изпълнена съобазно изискванията на чл.11 ППЗСПЗЗ и не е приключила с надлежно решение по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ.