Решение № 813 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Татяна Ив. А.а в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603917 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда от 23.03.2022 г., постановена по НОХД № 6330 от 2019 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав, подсъдимият Л. Ю. И. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2018г. около 20.30 ч., в гр. София, до оградата на двора на 151 НСУ, находящо се в гр.София, ж.к. „Овча купел“, ул. „****, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния си крак в областта на лицето М.М.С., с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст отдясно, реализирало медикобиологичната характеристика „счупване на челюст“ - с което е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т. 3 от НК, поради което и на основание по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал.1 т. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил НАКАЗАНИЕ „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което Софийски районен съд на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години.

Със същата присъда СРС е постановил на основание чл. 67, ал. 3 от НК през изпитателния срок по отношение на подсъдимия да се прилага 1 пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК - включване в програма за обществено въздействие за срок от дванадесет месеца.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК СРС е постановил при евентуално изпълнение на наказанието да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство.

Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 1263, 36 лева - разноски в досъдебното производство, както и в полза и по сметка на СРС сумата от 957 лв. - разноски в производството пред районния съд.

Срещу така постановената от СРС, НО, 13-ти състав присъда е постъпила жалба от адв. Т. Й., защитник на подсъдимия, в която се сочи, че присъдата на СРС е неправилна, необоснована и незаконосъобразна по отношение на наложеното наказание, като не са взети предвид редица смекчаващи вината обстоятелства, а освен това е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускането на искания на защитата, относими към разкриването на обективната истина по делото. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия или алтернативно отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. С жалбата не се правят искания по доказателствата.

Постъпила е и уточняваща молба към така подадената жалба, в която адв. Й. коригира техническа грешка, допусната във въззивната жалба, изразяваща се в липса на част от текста на цитирания в нея диспозитив на атакуваната присъда.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на нови доказателства.

В съдебното заседание по делото защитникът на подсъдимия поддържа изцяло подадената жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускането на редица искания от страна на защитата, а постановеното от съда наказние е несъразмерно тежко, тъй като не са отчетени в пълнота смекчаващите вината обстоятелство. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или алтернативно отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждане от състав на първоинстанционния съд.

Прокурорът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като законосъобразен и правилен, като в тази насока излага доводи, че обвинението се доказва по безспорен 2 начин от показанията на кредитираните от първата инстанция свидетели, заключението на СМЕ и заключението на СППЕ. Относно наказанието счита, че същото е съобразено със закона, като са отчетени смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, в частност механизма на извършване и силата на нанесения удар, както и липсата на съпротива от страна на пострадалия, поради което намира така определеното наказание за справедливо и законосъобразно.

Подс. И. се присъединява към становището на защитника си.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно и обстойно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга намира възприета от първостепенния съд фактическа обстановка за правилно установена на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. С оглед изложеното въззивният състав споделя възприетата от проверявания съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият Л. Ю. И., с ЕГН **********, е роден в гр. София, живущ в гр. София, кв. "Горна баня", ул. "****, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, не работи.

Към 2018 г. подсъдимият и приятелите му И.Я. и М.Б. живеели в кв.

"Горна Баня", като между тях и М.М.С., който живеел в кв. "Овча купел" имало конфликт, породен от силно териториално чувство и спор при случайна среща на бензиностанция.

Вечерта на 31.10.2018 г. М. С. и неговите приятели В.В., А.В., Л.Т., П.Г., А.К. и Х.Л. се намирали на ул. "Монтевидео" в кв."Овча купел", когато получили обаждане от скрит номер. М.С. пуснал разговора на високоговорител и чул как лица, които той разпознал като И.Я. и Л. И., отправили към него обиди и го приканили да се видят в двора на намиращото се наблизо училище - 151 НСУ. М.С. приел поканата и отишъл към училището заедно с приятелите си, като към тях се присъединил и К. Л.. В двора на училището около 20.30 ч. били подсъдимият Л. И., И.Я., М.Б. и още 3-4 техни познати. М.С. бил с впечатление, че предстои да разреши конфликта си с И. Я. и се приближил към него, като двамата си разменили няколко удара с ръце. В боя се включили и М.Б. и Л.И., като Б. нанесъл удар с 3 юмрук в челото на М.С., който паднал на колене на земята. Докато М.С. бил на земята и се опитвал да се изправи, подсъдимият Л. И. казал "Ето ти в твоя квартал" и го ударил с дясно коляно в областта на челюстта. М.С. изпитал силна болка в дясната част на челюстта и усетил замайване. В този момент се намесил К.Л., който хванал М.С. за ръка и го издърпал. От удара с юмрук в челото на М.С. се била образувала рана, от която потекло кръв. К.Л. завел М.С. до дома си, дал му нови дрехи, сложил лепенка на челото му, след което го изпратил до тях. На следващия ден М.С. споделил с майка си за случилото и отишли в Пирогов.

Вследствие на нанесения удар с коляно в челюстта на пострадалия било причинено счупване на долната челюст вдясно, което довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни от датата на оперативната интервенция.

Извън тези увреждания М.С. имал и разкъсно-контузна рана на челото вляво, охлузвания в лявата задушна област, кръвонасядания и подкожен хематом в областта на десния долно-челюстен ъгъл с оток на меките тъкани.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

Гласни: показанията на свидетелите М. С., М. Й.а, П.Г., В.В., А.В., К.

Л., Л.А., М.Б., И.Я., дадени в рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния състав и дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК;

Писмени: заключенията на СМЕ и СППЕ, справка от СО, медицинска документация, социален доклад, свидетелства за съдимост и др.

Първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на свидетелските показания, като правилно се е доверила на показанията на свидетелите М. С., К. Л. и В.В.. Въззивният съд изгради основните си фактическите си изводи именно върху тези показания, доколкото въззивният съд при преценка на същите ги намери за еднопосочни, логични, последователни и съответно даващи възможност въз основа на тях да се формира ясна представа за протеклите събития в хронологичен порядък.

Необходимо е да се отбележи, че свидетелите са преки очевидци на случилото се и доколкото са присъствали лично в процесния конфликт, са имали възможност да възприемат непосредствено обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние. Видно от техните показания, свидетелите са съхранили ясен спомен за случилото се, който възпроизвеждат пред съда и органите на досъдебното производство.

От показанията на посочените свидетели се установяват напълно 4 категорично времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството му от страна на подсъдимия.

Изложеното от тях е изцяло еднопосочно досежно обстоятелството, че на процесната дата и място са видели подсъдимият И. да нанася удар с коляно в лицето на пострадалия М. С.. В показанията им не се откриват вътрешни противоречия, даващи основание за съмнение в достоверността им.

Свидетелите са единодушни относно основните обстоятелства, подлежащи на доказване по настоящото дело и описват събитията по еднотипен начин, доколкото това е възможно с оглед изминалото време и субективната им възможност да възприемат и запомнят детайлно такава динамична и напрегната ситуация и да я възпроизведат по време на разпит. Следва да се отбележи и че изложеното от коментираните свидетелите е точно, ясно и убедително.

Първоинстанционният съд правилно е посочил и че няма основание свидетелите да се третират като предубедени, доколкото макар и да се установи, че е бил налице конфликт между двете групи, този конфликт е междуквартален и за свидетелите не е налице причина да набедяват конкретно подсъдимия за извършеното.

Съдът се доверява на заключенията на СППЕ, от които се установява способността на свидетелите С., Л. и В., предвид тяхната възраст, да възприемат правилно фактите и да ги възпроизвеждат в показанията си, доколкото заключенията са обстойни, аргументирани и обективни, като същите са изготвени от лица с необходимите знания и опит в конкретната сфера.

Изложеното от С., Л. и В. се подкрепя косвено и от показанията на св.

Й.а. Показанията на тази свидетелка са производно доказателствено средство, но служат за проверка на основните такива. Свидетелката пресъздава състоянието на сина си, което е възприела лично и разказа за събитията, който е получила от него, както и последващите им действия – посещението на УМБАЛ „Пирогов“ на следващия ден и установената там травма на челюстта. Съдът кредитира и показанията на тази свидетелка, тъй като ги намира за обективни, правдодобони и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Наличието на обективираното в обвинителния акт травматично увреждане на пострадалия С. се установява категорично и от събраните по делото писмени доказателства. Този факт се извежда от епикриза от УБАЛ „Св. Анна“ АД София, от която е видно, че пострадалият е бил на лечение в болницата от 02.11.2018 г. до 05.11.2018 г., когато е изписан с окончателна диагноза „Счупване на долна челюст, закрито“, от заключението на СМЕ на С., в което също се установява горепосоченото увреждане, както и от изисканата и получена от МБАЛ „Св. Анна“ и МБАЛ „Пирогов“ мецинска документация и рентгенография на М. М. С. от 2018 г. Видно от заключението на СМЕ на пострадалото лице, предвид естеството процесната травма – счупване на долна челюст отдясно, механизмът на получаването й може бъде да чрез описания от свидетелите удар с коляно в лицето.