Определение № 1846 от 22.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1846 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20261110200711 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, образувано по молба на В.Ч. – зам. кмет на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“ – в качеството на административнонаказващ орган, чрез юрк. М. Михайлова, с която се иска допълване на съдебното определение в частта за разноските.

Съдебното производство е образувано подадена жалба от Д. Й. И. от гр.

София срещу наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН №003379/08.10.2025 г. от Р. К. М. – инспектор при ЦГМ.

Производството по делото е било прекратено с определение рег.

№1455/31.03.2026 г., поради недопустимост на въззивната жалба.

С определението не е налице произнасяне и по разноските. Такива са били поискани в проведеното съдебно заседание на 12.03.2026 г. от процесуалния представител на въззиваемата страна, който се е явил в това заседание.

След постановяване на определението и в срока за неговото обжалване, тъй като съобщението за постановения съдебен акт е получено от въззиваемата страна на 07.04.2026 г., а молбата за исканото изменение е от 08.04.2026 г., се прави искане за допълване на определението в частта относно разноските.

Междувременно по делото е постъпила и частна жалба от жалбоподателя срещу определението на съда, която е администрирана. Последната не е била изпратена за инстанционен контрол на АССГ, тъй като следва произнасяне по 1 молбата за допълване на определението относно разноските и с оглед константната съдебна практика на АССГ (в този см. е Определение №28825/02.09.2025 г.), който приема, че следва да има изрично произнасяне по реда на чл.248, ал.3 от ГПК на основание субсидиарното приложение на тази норма, съгласно чл.144 от АПК, който обаче ред е изрично предвиден за конкретен вид съдебни актове – съдебните решения, а не и за определенията, какъвто е процесния случай.

Дадена е възможност на другата страна на основание чл.248, ал.2 от ГПК да представи отговор на молбата за допълване на определението в частта относно разноските в 7 –дневен срок от получаване на съобщението. Същото е получено от нея на 17.04.2026 г. и е постъпило становище от другата страна в дадения й срок по чл.248, ал.2 от ГПК, с което се моли молбата за присъждане на разноски по делото да се остави без уважение, тъй като производството не е приключило и същата не отговаря на законните реквизити и е негодна.

Молбата, ако се приеме, че производството следва да се развие по този ред, независимо, че касае искане за допълване на определение, е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира, че се явява допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са поискани от процесуалния представител на административнонаказващия орган, който се явява въззиваема страна в процеса пред СРС, който се е явил в съдебно заседание. По делото е постановен съдебен акт, в който липсва произнасяне по поисканите разноски от въззиваемата страна. Като в случая е налице пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото, което води до извод, че поради този пропуск следва да се допълни. По настоящето производство с депозираната молба не е претендиран конкретен размер на сторени разноски, както и не са приложени списъци на сторени разноски, 2 поради което следва да се отчете, че доколкото делото не е с фактическа и правна сложност то възлагането на разноските върху жалбоподателя следва да е в минималния предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Поради което и на основание чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евростотинки) евро или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

УВАЖАВА молбата на В.Ч. – зам. кмет на СО, направление „Транспорт и градска мобилност“ – в качеството на административнонаказващ орган, чрез юрк. М. Михайлова, с искане за допълване на определение № 1455 от 31.03.2025 г. в частта относно разноските, като основателна.

ОСЪЖДА Д. Й. И., с ЕГН ********** от гр. София, ул. „******“№**, вх.

„**“, ет.** да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул.

„******“ № **, с ЕИК/БУЛСТАТ:*****сумата в размер на 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евростотинки) евро или 130 (сто и тридесет лева) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3