Протокол № 7 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№7 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900561 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:50 часа се явиха:

Ищците Р. И. И. И Я. Г. И., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат А. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът З. А. Д.

„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. Б., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

АДВ.С.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и отсъствие на процесуални пречки намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 146, вр. 374 от ГПК докладва делото, в съответствие с проекта за доклад по Определение № 1739 от 27.11.2025 г.

АДВ. С.: Във връзка с определението, не сме изпълнили в дадения срок указанията на съда по деклариране на плащането. Всяка от доверителките ми е получила плащане в размер на 100 000 лв., както и лихва върху сумата и в тази връзка представям и моля да приемете молба за изменение на иска по размер.

Нямам възражения по проекта за доклад.

АДВ. Б.: Запозната съм с определението за насрочване, нямам възражения по проекта за доклад.

По отношение на молбата, доколкото е направена в първо съдебно заседание, считам същата за допустима, но не споделям изразеното становище във връзка с разноските. Считам, че не се дължат за оттеглената част от иска, 1 включително за платените суми, доколкото същите действително са платени в срока за отговор на исковата молба, но след представяне на банкови сметки от страна на ищците.

АДВ. С.: Правим отказ за разликата над 51 129.19 евро /с левова равностойност 100 000 лв./ до първоначално предявения от 200 000 лв.

СЪДЪТ по отправеното искане за изменение на предявените искове за неимуществени вреди по размер, съпроводени с отказ за част от главниците във връзка с твърдението, че сумите са изплатени, намира, че изменението на иска по размер е отправено в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК.

По отношение на отказа от иска, същият е направен в срока по чл. 233 ГПК и не е необходимо съгласие на ответника, като процесуалният представител разполага и с правата по чл. 34 от ГПК, съгласно представените пълномощни.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на всеки от предявените искове по отношение на размера, като намалява същите от 200 000 лв. за всяка ищца до 51 129.19 евро /с левова равностойност от 100 000 лв./ и поради направения отказ във връзка с извършеното плащане от страна на ответника, ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове от всяка ищца за сумата от 51 129 евро /с левова равностойност 100 000 лв./, на основание чл. 233 от ГПК.

Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок, считано от днес.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки направеното изменение от ищеца на предявените искове за неимуществени вреди по размер, намира, че проектът за доклад следва да бъде вписан като окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА проекто-доклада, изготвен с Определение № 1739 от 27.11.2025 г. за окончателен доклад по делото с направеното от ищеца изменение на предявените искове за неимуществени вреди по размер.

Съгласно горното определение съдът е допуснал до приемане в съдебно заседание на писмените доказателства, представени от страните, както и събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на водене, на ищците.

СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане писмени доказателства следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства, както следва: Присъда рег. № 45/15.07.2025 г. по НОХД № 976/2025 г. по описа на ОС-Варна, Справка от Гаранционен фонд към 19.05.2024 г., Преписизвлечение от Акт за смърт от 20.05.2024 г., удостоверение за наследници изх.

№ АУ049679МЛ, писмо вх. № 21-2777/08.07.2024 г., писмо вх. № 212 2928/17.07.2024 г., писмо вх. № 21-4176/16.10.2024 г., писмо вх. № 219039/29.08.2025 г.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както следва: Искане за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 21-2777/08.07.2024 г.; Писмо изх. № 21-2790/09.07.2024 г., ведно с известие за доставяне; Писмо изх. № 21-4051/08.10.2024 г., ведно с известие за доставяне; Искане за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 21-2928/17.07.2024 г.; Писмо изх. № 21-3007/23.07.2024 г., ведно с известие за доставяне; Писмо изх. № 21-4194/17.10.2024 г., ведно с известие за доставяне; Писмо вх. № 21-4176/16.10.2024 г.; Писмо изх. № 214242/22.10.2024 г., ведно с известие за доставяне, Писмо вх. № 21-9039/ 29.08.2025 г.; Писмо изх. № 21-9159/04.09.2025 г., ведно с известие за доставяне, Писмо изх. № 21-9160/04.09.2025 г., Платежно нареждане от 04.11.2025 г., Платежно нареждане от 12.11.2025 г.

АДВ. С.: Водим допуснатите ни свидетели.

СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема самоличността му, както следва:

Свидетелката И.В. Г., ЕГН **********, българска гражданка, неосъждана, без родство с ищците, без трудовоправни отношения с ответника, без съдебни спорове със страните, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

На въпроси на адв. С.:

Свидетелката Г.: Познавам Я. и И. от Я., бяхме съседи. Бяха приятелски семейства с родителите ми до момента, в който и аз живеех там.

Виждаха се почти ежедневно, комуникираха по всякакъв начин. И. и Я. винаги са били към нас доброжелателни, отзивчиви и за мен това беше едно семейство, на което можех да разчитам.

Знам за ПТП настъпило с И.. Я. ми се обади вечерта, когато И. беше в неизвестност за нея. Съобщи ми, че И. не се е прибрал от кратка разходка, която предприел след вечеря. Аз бях тази, която отидох при нея и тъй като тя беше много разстроена, аз подадох сигнал до полицията. Това беше първосигнална моя реакция да потърсим помощ. Полицията каза, че трябва да изчакаме, на следващия ден да отидем и да дадем показания. Тя обикаляше стаята и се молеше, „И. върни се, И. върни се“. В резултат на което реших, че можем да обикаляме болници, за да видим дали е приет някъде, без да е могъл да си каже самоличността. Обикаляхме големите болници във Варна, не открихме приет човек с неустановена самоличност. Прибрахме се и в момента, в който я оставих сама е дошла полицията да й съобщи новината. В момента, в който се прибрах в къщи, тя се обади да каже, че вече знае.

Аз до 18 годишна бях в Я., живеех с родителите си и после дойдох като студентка тук, във Варна. Те бяха в Я., взеха си жилище във Варна и дойдоха с Р., с идеята тя да учи висше образование.

Моето семeйство, майка ми и баща ми, останаха в Я.. Само аз дойдох във Варна. Във Варна, не толкова интензивно, но продължиха отношенията ми с тях. Виждали сме се на кафе, по заведения, а последните години вече и с по3 голям интензитет си ходим на гости. Срещаме се по заведения, по гости, разказваха ми, основна тема беше хобито на И., риболова. Те са ми готвили от неговия улов. Близки отношения, не ежедневни, но периодични.

Аз присъствах на всички други ангажименти по повод посещения по морги, бях с Я., защото тя не беше в състояние да ходи сама. Посещението за разпознаването в моргата беше шок. Докато аз имах избор да вляза ли, можех да вляза с нея, да я придружа, аз не предприех тази стъпка, но тя нямаше право на избор, трябваше да влезе. Стояхме пред моргата и ни трябваше време, за да тръгнем.

Във връзка с погребението, не участвах в организацията, но я чувах как го организираше, защото Я.ска беше траурната агенция. Погребението е било в Я., аз не присъствах, но бях когато дойде катафалката и качиха тялото на И..

Аз бях с Я. през цялото време, даже на следващия ден след като знаехме новината, имаше посещение на много институции. Трябваше да се посети полицията. Тя беше в шок. "Разстроена" е много малко като обяснение.

След погребението Я. остана известно време в Я., аз си бях във Варна.

Следващите пъти, когато се видяхме, не си спомням конкретна дата, основните ни разговори бяха само за смъртта.

Я. спазваше всички обичаи при смърт. Тя ги спазваше още при първата загуба, на голямата й дъщеря, която също загина при ПТП, само че в Пловдив.

Спазва ги, защото ми се обажда често, защото на гробищата в Я. мои роднини има в близост до гроба и заедно коментираме да запали свещички.

Я. в момента живее с дъщеря си, двете внучки и мъжа, с който живее дъщеря й във Варна, кв. „Младост“.

Към момента Я. не е преодоляла загубата на съпруга си. Основните ни разговори са около тази тема, защото вече нещата се изменят в битов план, помощ няма от кого да получи във вида, в който е получавала от И..

В момента ми изплуват, например той беше единствения, който се грижеше за ремонта в къщи. Преди две години имаха наводнение в кухнята и той оправяше, изцяло се зае с ремонта. Той беше единственият шофьор, технически беше по-грамотен, обучи се да работи от социалните мрежи.

Към датата на смъртта на съпруга на Я., те бяха пенсионери. Към датата на смъртта те бяха двамата самостоятелно. Дъщеря им живееше някъде в Я..

След смъртта, дъщеря й на Я. дойде във Варна за помощ.

Моите наблюдения към Р. са малко, аз отдавна съм във Варна. За Я. и И. мога да коментирам. Това бяха хора, с които, независимо от възрастовата ни разлика, се срещахме с удоволствие. Те за мен не са отделно, двамата бяха семейство, Я. и И.. Във всички случаи изпитвах удоволствие да се срещам с тях. Бяха добро семейство. Взаимоотношенията им един към друг бяха с уважение, респект, помагаха си, бяха добронамерени към всички, към себе си, не можеха без да си оказват помощ един към друг. Те имаха нужда от взаимна комуникация.

И. и Я. са били в брак откакто се помня, от 50 г. сигурно.

На въпроси на адв. Б.:

Свидетелката Г.: Към момента на катастрофата, двамата живееха тук, 4 във Варна. Р. беше в Я., беше със семейството си, със съпруг.

На въпроси на съда:

Свидетелката Г.: Към днешна дата, с Р. не се срещаме често.