Решение № 5444 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5444 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100114130 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. Г. Г. срещу Държавен фонд „Земеделие“, както следва:

- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т. Г. Г. сумата от 54 149,97 лева, получена от ответника без основание, при проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №20238390400531 по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, поради погасено по давност вземане, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4239,70 лева, представляваща имуществени вреди - заплатени такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, по и.д.

№20238390400531, поради проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение по погасено по давност вземане, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.08.2013 г. е образувано изпълнително дело № 999/2013 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с взискател - Държавен фонд „Земеделие“, чрез НАП, и длъжник Т. Г. Г., на основание изпълнителен лист от 18.12.2012 г., издаден по Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1387/2012 г. по описа на PC - Лом за събиране на следните суми: сумата от 24 446 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на 1 вземането, сумата от 524,34 лева - лихва за периода 03.10.2012 г. до 17.12.2012 г., разноски по гражданско дело в размер на 499,41 лева за държавна такса и 699,70 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Впоследствие, по молба на взискателя, изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от Държавен съдебен изпълнител при PC-Лом и делото е преобразувано под № 150/2014 г. по описа на ДСИ при PC-Лом.

На 19.09.2017 г. е направен неуспешен опит за опис на движими вещи в дома на длъжницата - ищца, което се явява и последното валидно изпълнително действие по делото, а на 23.09.2022 г. изпълнителното дело е прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 13.10.2023 г., повече от 6 години след последното валидно изпълнително действие по изп. дело № 150/2014 г., по описа на ДСИ, при погасено по давност вземане, срещу длъжника е образувано изпълнително дело № 20238390400531 по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, на основание същия изпълнителен лист от 18.12.2012 г.. Наложен е запор на банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД на 13.11.2023 г., от който е постъпила сумата в общ размер на 58 389,67 лева.

Счита, че процесната сума е събрана без правно основание, тъй като това е сторено вследствие на неправомерно наложения запор, извършен след погасяване на вземането по давност. Сочи, че част от събраната сума в размер на 54 149,97 лева е изплатена в полза на ответника в качеството му на взискател, а другата част в размер на 4239,70 лева представляват такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ Кирезиева.

Предвид гореизложеното за ищцата е възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове, с първия от които претендира възстановяване на сумата от 54 149,97 лева, получена от ответника на отпаднало основание, при проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение поради погасено по давност вземане, и втори иск, с които се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер от 4239, 70 лева - заплатени такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Държавен фонд „Земеделие“, с който се оспорва исковете като неоснователни.

Излага, че в негова полза е бил издаден изпълнителен лист от 18.12.2012 г. по ч.г.д. № 1387/2012 г. на PC Лом за сумата: 24 446,00 лева главница за неизпълнено задължение по Договор 24/112/00519 от 14.11.2008 г. и 524,34 лева лихва за периода 03.10.2012 г. до 17.12.2012 г. и законна лихва от 18.12.2013 година до изплащане на вземането.

Поддържа, че по време висящността на исковия процес по чл. 422 ГПК не е текла давност до постановяване от Върховен касационен съд на определение от 08.11.2016 г., с което не е допуснато до касационно обжалване решението на ОС – Монтана по в. т. д. 87/2015 г.

Сочи, че във връзка с процесното вземане е образувано изп. дело № 999/2013 г. по описа на ЧСИ М.Ц., впоследствие е образувано при ДСИ, PC 2

Лом, в изп. дело № 150/2014 г. за същия изпълнителен лист.

По подадена молба от НАП на дата 06.02.2019 г., по изп. дело № 489/2016 г., при ЧСИ М.И., е поискано, на основание чл. 456 от ГПК, НАП да бъде присъединена по изпълнителното дело като взискател срещу Т. Г. Г., като е приложено и удостоверението на СИС, PC Лом. Със същата молба е поискано да бъдат предприети и действия по опис, оценка и продан на възбранените по изп. дело № 489/2016 г. земеделски земи на длъжника, като таксите за описа са били внесени надлежно.

Предвид изложеното счита, че с подадената молба от 06.02.2019 г. е била прекъсната погасителната давност и нова такава петгодишна не е била изтекла до момента, до който процесната сума е била събрана принудително 23.11.2023 г., по изп. дело № 531/2023 г., по описа на ЧСИ И.К..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че ответникът като взискател е получил по изпълнително дело № 20238390400531 по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, сумата от 54 149,97 лева, както и че в полза на съдебния изпълнител и за сметка на ищеца, е била удържана сумата от 4239,70 лева – дължими такси по ТТРЗЧСИ.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че вземането от 54 149,97 лв. не е било погасено по давност към момента на получаване на сумата – 07.12.2023 г., т.е. че през периоди, по-кратки от пет години, е предприемал действия, които да са от естество да прекъснат давността.

В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не 3 прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

С т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е разрешен по задължителен начин съществуващият дотогава въпрос дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, като е даден положителен отговор. Макар и приетото да не е пряко относимо към фактите по настоящото дело, тъй като никоя от страните не твърди да са извършвани действия по перемирано дело, в мотивите на тълкувателния акт са развити принципни съображения и са дадени обяснения относно прекъсването на давността в изпълнителния процес чрез поведението на кредитора. Прието е, че погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Води до прекъсване на давността молба на взискателя, в която е посочен начинът на 4 изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността.

В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.

426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността

Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената съдебна практика относно условията и предпоставките, при които настъпва погасителна давност относно вземането, предмет на принудително изпълнение, намира, че към момента на погасяване вземането на ответника към ищеца по и.д. №531/2023 г. по описа на ЧСИ И.К. не е била настъпила погасителна давност. Съображенията за този извод са следните:

Няма спор между страните, а и се установява от приложените по делото и.д. №999/2013 г., по описа на ЧСИ М.Ц., впоследствие препратено на ДСИ при РС-Лом, където е образувано и.д. №150/2014 г., че за вземането на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Т. Г. Г., което е било възложено за събиране на Национална агенция по приходите (НАП), ответникът, чрез НАП, е образувал на 16.08.2013 г. изпълнително производство, въз основа на издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“ изпълнителен лист от 18.12.2012 г. по ч.г.д. № 1387/2012 г., по описа на PC Лом, за сумата 24 446,00 лева - главница за неизпълнено задължение по Договор 24/112/00519 от 14.11.2008 г. и 524,34 лева - лихва за периода 03.10.2012 г. до 17.12.2012 г., както и законна лихва от 18.12.2013 г. до изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/908bc084-d401-40e1-a6e8-6c66c08cc258