Определение № 215 от 08.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 106/2026
- Вид
- Определение № 215
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 74, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215 гр. Велико Търново, 08.04.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500106 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
С Определение № 178/06.02.2026 г. по гр. д. № 69/2026 г. Великотърновският окръжен съд върнал исковата молба вх. № 3536/21.07.2025 г. по описа на Районен съд – Свищов и приложенията към нея и прекратил производството по делото.
Частна жалба против определението е подадена от ищеца К. Г. Т. от гр. Елена.
Счита го за недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са били основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдебния състав. Претендираните неимуществени вреди са от кръга на обичайните, типични и съобразени със стандарта на живот в страната. Моли съда да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба срещу определението е подадена в срок, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане, но е неоснователна:
В исковата си молба, депозирана пред РС – Свищов, ищецът К. Г. Т. твърди, че е предявил пред този съд иск по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) против ответника Районен съд - Свищов. Образуваното гр. д. № 572/2025 г. е било прекратено и изпратено на Административен съд – Велико Търново.
Претендира от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка последица от неравностойното му третиране в производството по гр. д. № 572/2025 г. по описа на РС – Свищов, в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на 1 предявяване на иска до окончателното изплащане.
След увеличение на иска на 27 000 лв., производството по делото е било прекратено и изпратено на Окръжен съд – Велико Търново по правилата за родовата подсъдност, където е образувано гр. д. № 69/2026 г.
С разпореждане от 22.01.2026 г., след като е констатирал нередовност на исковата молба, съдът е оставил същата без движение и указал на ищеца да уточни: спрямо кое лице, при сравними/сходни обстоятелства е бил третиран неравностойно въз основа на някой от признаците, посочени в ЗЗДискр; кой признак по чл. 4 от с. з. твърди, че е налице; в какво се изразява твърдяното неравностойно третиране и неблагоприятно положение; водено ли е производство пред КЗД и ако е водено, дали е постановен акт от КЗД, съответно – какъв; кои са засегнатите му права и по какъв начин - с какъв акт или действие, на кое лице и в какво се изразява евентуалното несъответствие на акта/действието със закон, уреждащ равенство в третирането; в какво се изразяват неимуществените вреди и от какво произтича причинноследствената връзка между твърдяното неравностойно третиране и вредите.
Предупредил ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения едноседмичен срок исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането е съобщено на ищеца лично на 25.01.2026 г., но в дадения срок указанията не са изпълнени.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът върнал исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и прекратил производството по делото. Приел, че нередовностите й не са отстранени от ищеца въпреки дадените указания.
Въззивният съд споделя изцяло този извод.
Исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 127, ал.
1, т. 4 от ГПК - не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.
Освен общи положения на Конвенцията за правата на хората с увреждания и разрешения, дадени от ЕСПЧ, тя съдържа само номера на делото, образувано в РС – Свищов и искане за осъждане на ответника – РС - Свищов да заплати на ищеца обезщетение за вреди, последица от неравностойното му третиране в производството по делото. Не са изложени никакви конкретни факти и обстоятелства относно неравностойно третиране по някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр, извършено от РС – Свищов, причинило на ищеца неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, нито е уточнено дали е проведено производство пред КЗД. При липсата на конкретни фактически твърдения в исковата молба, е невъзможно да се очертае предмета на делото и съдът да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е дал подробни и ясни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но същите не са изпълнени от ищеца, независимо че е бил предупреден за последиците от това. С оглед на това, исковата молба подлежи на 2 връщане на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят-ищец не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, и впоследствие сочи това обстоятелство като основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.
Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 178/06.02.2026 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 69/2026 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3