Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 28.04.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 118/2025
Вид
Решение № 141
Подписан
28.04.2025
В сила
23.05.2025
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.38, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл.39 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл.75, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • § 1, т.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • § 1, т.3 · Закон за рибарството и аквакултурите

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220200118 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 13-36 от ... г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към ИАРА е наложена глоба в размер на 600 лв. на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на К. В. С. с ЕГН:

********** от с. Д., община Л., област Пазарджик, ул. „... за нарушение на чл.38, ал.1 ЗРА.

Срещу НП е подадена в срок жалба от К. В. С., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се моли да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Надлежно упълномощеният му процесуален представител застъпва становище, с което се поддържа жалбата и се моли за отмяна на атакуваното НП, като излага допълнителни доводи, включително и в писмени бележки.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща 1 процесуален представител. Не взема становище.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан за това, че на ... ч. на баластриера „Д.“, находяща се в землището на с. Д.. общ. Л., обл. Пазарджик, с GPS координати:

N ...”, извършва любителски риболов с 2 /два/ броя въдици в работно положение, с монтирани на тях по един брой кука, като уловил е и запазил в живарника си 7 /седем/ броя риба от вида „каракуда“, които са с размери между 11-14 см. - всичките по-малки от минимално допустимите, съгласно Приложение № 2, т.31 от ПЗР на ЗРА. Уловената риба е измерена със сертифициран уред ролетка и върната обратно във водите на баластриера „Д.“.

К. С. притежавал валиден билет за любителски риболов № 3112653 със срок на валидност до ... г. Горепосочените обстоятелства са установени в хода на извършена проверка от служители на ИАРА, между които и свидетелката Н.

Х.. Като приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА, Х. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен индигиран екземпляр от същия, който обаче е абсолютно нечетлив. Въз основа на акта било издадено обжалваното постановление.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Н. Х., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Същите са ясни, категорични, логични, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Дадени от свидетеля показания са дадени от лице, което не е заинтересовано пряко от изхода на делото. Фактическа обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото, включително и приложения препис на съставения АУАН, връчен на жалбоподателя.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата 2 е основателна по следните съображения:

Установи се по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл.38, ал.1 ЗРА, за което е ангажирана отговорността му. В тази насока са всички събрани по делото доказателства. Доводите на процесуалния му представител, че с оглед разпоредбата на чл.39 ЗРА, съгласно която: „Забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите, предназначени за аквакултури“, т.е. не е налице нарушение, са неоснователни.

В случая деянието е извършено в баластриера „Д.“, която не е обект за аквакултури. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗРА: „Аквакултури“ са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях“. Съгласно § 1, т.3 от ДР на ЗРА: „Баластриерни водоеми“ са изкуствени водоеми, образувани при добива на инертни материали, запълнени с вода“. Видно е в случая, че уловът е осъществен в такъв изкуствен водоем, който не е свързан с дейности по развъждането и отглеждането на риби и други водни организми.

Това, че в баластриерата има риба не е достатъчно тя да се третира като такава, свързана с дейности по аквакултура. За тях е предвиден Раздел I V на ЗРА, където е видно, че се касае за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти, което се осъществява от еднолични търговци и юридически лица, регистрирани в ИАРА, като производителите на аквакултури се вписват в регистър като такива и се ползват с правата на земеделски стопани по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители. Ето защо нарушението е извършено от обективна и субективна страна от жалбоподателя.

В хода на проведеното административнонаказателно производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът счита, че на първо място е нарушена процедурата по връчване на АУАН на жалбоподателя във връзка с разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Получаването на препис от АУАН е самостоятелно право на лицето, различно от правото да му бъде предявен за подпис същия. Със съставянето на акта се образува административнонаказателно производство и се повдига административно обвинение за твърдяното административно нарушение. Правото да се получи 3 акта е свързано с възможността за представяне на писмени възражения в 3дневен срок съгласно чл.44, ал.1 ЗАНН, както и с по-нататъшната защита срещу обвинението за извършване на административно нарушение. Затова предявяването на акта за запознаване със съдържанието му и подписването му от нарушителя е действие самостоятелно и независимо от връчването на екземпляр от същия. В същото време предоставяне на екземпляр от АУАН на нарушителя служи като гаранция срещу евентуални опити от страна на администрацията за манипулации върху вече съставения и връчен АУАН – поправки, добавки или други корекции, включително цялостна подмяна на АУАН. На жалбоподателят в случая е връчен абсолютно нечетлив екземпляр от акта, за което съдът се убеди лично, след извършване на констатация на връчения препис, приложен в оригинал по делото от процесуалния представител на жалбоподателя. Така, въпреки отбелязването в акта за получаване на препис, на жалбоподателя е възпрепятствана възможността да се запознае подробно със съдържанието му и да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност. Невъзможността да се установи описаната в АУАН фактическа обстановка, трайната съдебна практика приравнява като правна последица на невръчване на препис от акта на нарушителя. В този смисъл са например Решение № 93 от 29.04.2015 г. по КНАХД № 76/2015 г. на Административен съд Кюстендил, Решение № 41 от 04.03.2009 г. по КНАХД № 32/2009 г. на Административен съд Перник и други. Неизпълнението на задължението от страна на контролните органи на чл.43, ал.5 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и т.11 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила, според която при подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него. Това невръчване съществено нарушава правото на наказаното лице да разбере за какви точно нарушения е наказано и съответно затруднява правото му на защита.

На следващо място в АУАН и НП е налице и нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита 4 правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени описание на нарушението, както и обстоятелства по неговото извършване. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е уловил седем броя риба от вида „каракуда“, които са с размери между 11-14 см. - всичките по-малки от минимално допустимите.

Липсва посочване обаче поотделно на размерите на всяка от рибите, поради което и за наказаното лице, а и за съда, остава само да гадаят в тази насока.

При положение, че минимално допустимият размер е 15 см., то има значение за преценката най-малко за това дали не се касае за маловажен случай какъв е размерът на всяка една от рибите - дали например повечето не са 14 см. или по-малки.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на НП, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. След като нито актосъставителят, нито АНО са посочили размера на всяка една от уловените риби, са извършили процесуално нарушение. Посоченото е от категорията на съществените процесуални нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, 5 оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които засягат правото на защита на наказаното лице, а същото следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е осъществено процесуално представителство в хипотезата на чл.38 от Закона на адвокатурата. Ето защо следва да се присъди ответника да заплати сумата от 400 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона на адвокатурата, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-36 от ... г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към ИАРА, с което е наложена глоба в размер на 600 лв. на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на К. В. С. с ЕГН: ********** от с. Д., община Л., област Пазарджик, ул. „... за нарушение на чл.38, ал.1 ЗРА.