Решение № 520 от 29.06.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Шумен, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И. при участието на секретаря С. Любч. Д. като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело № 20223630102398 по описа за 2022 година

Производство по чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.59 от ЗЗД

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б.

С. М., ЕГН********** и М. И. М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.Т., ул.“****, съдебен адрес: гр.Т., ул.“Ц. С.“ *** срещу И. Д. Ш., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.****, в която посочват, че влязло в сила Решение № 714 от 31.12.2021 г., постановено по гр. д. № 20213630100830 по описа на PC - Шумен, ищците са признати за собственици в режим на СИО на ½ ид.ч. от подробно описани недвижими имоти. С влязло в сила Решение № 123 от 01.06.2022 г., постановено по в.гр.д.

№20223600500076 по описа за 2022 г. на ОС - Шумен ответникът е осъден да предаде владението върху ½ ид.ч. от имотите на ищците, които ползва без правно основание. В продължение на две стопански години - 2020/2021 г. и 2021/2022 г., ответникът ползва без правно основание притежаваните от ищците права върху описаните по-горе недвижими имоти, което е довело до лишаване на собствениците от правно призната възможност да си служат с техните части от имотите и да реализират ползи чрез получаването на наем от трети лица. Лишеното от основание ползване на чуждите имоти е довело от една страна до обогатяване на ответника, съризмерно на спестените разходи, които е следвало да заплати на ищците като наем/рента, а наред с това – и с обедняване на последните, които са пропуснали да реализират ползи от имотите. За настоящата стопанска 2022/2023 г. ищците са във владение на притежаваните от тях права върху имотите. Средния пазарен наем за 1

2020/2021 за 31.417 дка (1/2 ид.ч. от площта на трите имота) е в размер на по 55 лв/дка или общо за стопанската година - 1727.81 лв. Средния пазарен наем за 2021/2022 за 31.417 дка (1/2 ид.ч. от площта на трите имота) е в размер на по 70 лв/дка или общо за стопанската година - 2199.19 лв. Общата сума за обезщетяване възлиза на 3927.00 лв. Тъй като считали, че между страните не съществува спор по отношение на дължимото обезщетение, инициирали заповедно производство – ЧГД № 20223630101891 по описа на P C - Шумен, по което била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 891 от 30.08.2022 г. От длъжника било подадено възражение по чл.414 от ГПК, поради което предявяват настоящия иск.

Предвид горното, молят да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 891 от 30.08.2022 г., издадена по ЧГД № 20223630101891 по описа на PC - Шумен, а именно че И.

Д. Ш. дължи на М. и Божидар М.и сумата в размер на 3927 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване върху ½ ид.ч. от процесните имоти.

В хода на делото ищците поддържат предявения иск, като по реда на чл.143, ал.2 от ГПК правят уточнение на исковата молба. Изрично е заявено, че искът е предявен срещу ответника в качеството му на арендатор на процесните земеделски земи.

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на съдебното производство ответникът оспорва иска. Заявява възражения за недопустимост на претенцията, както и такива по основателността и.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът заявил възражения свързани с допустимостта на иска, които са получили отговор в определението по чл.140 от ГПК, които съдът намира за ненужно отново да излага.

По подадено по реда на чл.410 от ГПК заявление е образувано ч.гр.д.

№1891/2022г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед №891/30.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на И. Д. Ш. да заплати на настоящите ищци сумата 3 927 лева – обезщетение за лишаване от право на ползван, признато с Решение №123/01.06.2022г. по в.гр.д.№76/2022г. по описа на ШОС, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2022г. до изплащане на вземането, както и 428,54 лева- деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е постъпило възражение, което е наложило и предявяване на настоящия иск.

По силата на влезли в сила Решение №714/31.12.2021г., постановено по гр.д.№830/2021г. по описа на ШРС и Решение №123/01.06.2022г. по в.гр.д.

№76/2022г. на ШОС, ищците са признати за собственици на ½ ид.ч. от 2 следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.****: Имот с идентификатор *** с площ 12328 кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността **** 2.Имот с идентификатор *** с площ 18506 кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността **** 3. Имот с идентификатор *** с площ 32000 кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността **** и ответникът е осъден да им предаде владението върху посочената идеална част.

Между страните не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че владението е предадено на ищците на 08.08.2022г.

Те твърдят, че ответникът, в качеството на арендатор на описаните имоти ги ползвал без правно основание за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г., поради което им дължи обезщетение по чл.59 от ЗЗД.

Първото и основно възражение на ответника е, че ищците не са лишени от ползването на собствената им идеална част от имотите, защото те по силата на Договор за аренда, вписан в СлВп-Шумен под вх.рег.№3801/10.06.2016г., сключен с част от собствениците на имотите са предоставени за ползване на „****“ ООД, представлявано от ищеца.

За да се отговори на възражението е необходимо да се опише хронологията на придобиване на собствеността и сключените договори за аренда, а именно:

Ищците Б. С. М. и М. И. М. са собственици в режим на СИО на общо ½ ид.ч. от описаните недвижими имоти Собствеността върху тях е придобита по силата на Нотариален акт за замяна №114, том V, рег. №3646, дело №595 от 2016 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №115, том V, рег.№3647, дело

№596 от 2016 г. Това обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо с посочените по-горе съдебни решения.

Останалата ½ ид.ч. е била собственост на Ч.Т. Ш.а и Г.Т.Т..

На 28.04.2016 г. Ч.Т. Ш.а сключила с ответника И. Д. Ш. Договор за аренда, вписан в СлВп-Шумен под вх.рег.№2870/ 28.04.2016 г., по силата на който предоставила под аренда на арендатора четири недвижим имоти, между които и посочените по-горе три имота с идентификатори ***; *** и ***, за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2018 год. до 01.10.2027 г. Към този момент същата притежавала 1/4 идеална част от посочените три имота.

На 10.06.2016 г.между А.А.П-Ш и Г.А.П.-Д. и „****“ ООД, представлявано от първия ищец Б. С. М., действащ чрез втората ищца, в качеството й на пълномощник бил сключен Договор за аренда, вписан в СлВп-Шумен под вх.рег.№3801/10.06.2016г., по силата на който предоставили под аренда на арендатора шест недвижими имоти, между които и посочените по-горе три имота с идентификатори ***; *** и ***, със срок на действие 15 стопански години, считано от 01.10.2016г.

3

На 21.09.2021 г. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №152, том III, рег.№7592, дело №496 от 2021 г., Ч.Т. Ш.а дарила на ответника И. Д. Ш. 1/40 ид.ч. от спорните три недвижими имоти.

Твърдението, че ищците не са били лишени от ползването на собствената си идеална част от имотите, ответникът обосновава с факта на сключване на Договора за аренда, вписан в СлВп-Шумен под вх.рег.№3801/10.06.2016г., между „****“ ООД, представлявано от първия ищец Б. С. М. , като арендатор и собствениците А.А.П-Ш и Г. А. П. – Д.. Посочва още, че след сключване на този договор за аренда, ищците са придобили притежаваните от арендодателите А.А.П-Ш и Г.А.П.-Д. 1/2 ид.ч. от имотите, в резултат на което са заместили праводателите си и този договор за аренда е имал действие по отношение на тях за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. От описаното погоре на първо място е видно, че арендатор по договора е юридическото лице „****“ ООД, което означава, че евентуалните права на арендатор възникват в патримониума на юридическото лице, което е различен правен субект от представляващото го физическо лице- първия ищец. Дори и да се приеме обратното, в случая е налице сключен предходен Договор за аренда, вписан в СлВп-Шумен под вх.рег.№2870/ 28.04.2016 год., с други съсобственик на имотите (Ч.Т. Ш.а ) и в тази хипотеза, възниква конкуренция между правата на арендаторите. По аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗАЗ (отм.), която разпоредба се явява приложимо материално право в конкретния случай, при конкуриращи съглашения, предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан пръв, а това в настоящият случай е ответникът. Предвид изложеното съдът не намира за необходимо да коментира твърдението, че след сключването на договора за аренда от 2016г., придобивайки собствеността върху ½ ид.ч .от имотите ищците са заместили арендодателя в правата по договора за аренда, включително и в правото да получат арендното плащане.

Вярно е твърдението на ответника, че придобивайки собствеността върху ½ ид.ч. от имотите, за ищците е възникнало право да ги ползват съобразно правото им на собственост, но това реално не се осъществило. Напротив, видно от цитираните по-горе съдебни решения, фактическата власт върху имотите, считано до въвода във владение на ищците, извършен на

08.08.2022г.е осъществявано от ответника.

Обобщавайки горното, съдът приема, че ищците не са реализирали права като арендодатели (поради преимущественото конкуриращо право на ответника по Договор за аренда, вписан в СлВп-Шумен под вх.рег.№2870/ 28.04.2016 г., не са ползвали имотите и като съсобственици, поради факта, че фактическата власт осъществява единствено от ответника.

Следващото възражение на ответника е, че той е придобил 1/40 ид.ч. от от имотите и според него правата между него и ищците следва да се уредят по реда на чл.31, ал.2 от ЗЗД, която норма се явява специална по отношение на чл.59 от ЗЗД.

4

По делото е не е спорно, напротив от посочения по-горе нотариален акт №152, том III, рег.№7592, дело №496 от 2021 г. се доказва, че на 21.09.2021 г. ответникът е придобил 1/40 ид.ч. от имотите. Това означава, че за придобитата 1/40 ид.ч.е налице сливане на качеството арендодател и арендатор. Сливането е юридически факт, при който качеството длъжник и кредитор се съединяват в едно лице. Поради това, че никой не може да бъде длъжник и кредитор на самия себе си, сливането прекратява облигационното правоотношение. В случая това се е случило, но само по отношение на 1/40 ид.ч., за останалите ид.ч. ответникът е продължил да притежава качеството на арендатор. Като такъв, по договор за аренда, който не е протИ.поставим на ищците, в качеството им на съсобственици, той дължи обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД , определено съобразно средния пазарен наем/ аренда за стопанска година. Следва да се отбележи още, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ползващият без основание дължи обезщетение от момента, в който се е обогатявал неоснователно за сметка на съсобственика – ищец. Не е необходима покана за връщане на вещта, за да бъде изискуемо обезщетението. Поканата има отношение единствено за изпадане в забава на неоснователно обогатяващия се.

По делото е допусната и назначена СТЕ, според която размера на средното арендно възнаграждение за двете стопански 2020/2021г. и 2021/2022г. за половината от имотите е 3 560 лева. Съдът като съобрази безспорния по делото факт, че владението върху процесните ид.ч. от имотите е предадено на ищците на 08.08.2022г., счита че обезщетението е дължимо до тази дата, което е сума в размер на 3301,85 лева, за която сума искът се явява основателен. За разликата от 3301,85 лева до пълния предявен размер от 3927 лева и за периода от 08.08.2022 до 30.09.2022г. искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.