Решение № 143 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110207238 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Л. Д. С. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-006700/19.04.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който твърди, че НП е незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че не е участвал в твърдяното ПТП на въпросната дата и място, нито го е напуснал.

Сочат се нарушения на чл.40, ал.3, чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат Ст. Сл., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – ОПП - СДВР редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

Липсват искания за присъждане на разноски и от двете страни.

1

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2021 г. сутринта свид. П. Т. установила, че притежаваният от нея лек автомобил „ФП” с рег. № СА **** ТС, син на цвят, който бил паркиран в гр. София, на бул. Захари Стоянов, срещу бл. 318, е ударен от друго МПС, което е напуснало ПТП. Свид Т. констатирала, че до автомобила имало паднало сиво странично огледало от автомобил, поради което приела, че автомобилът, който е ударил нейния е бил сив на цвят. Освен това разговаряла със служител на денонощен магазин, пред който е била паркирала, който потвърдил, че е чул удара от ПТП рано сутринта и е излязъл пред магазина, когато е видял как автомобил е ударил нейния и потегля, като напуска ПТП. Съобщил още на Т., че водачът бил млад мъж, а автомобилът – сив на цвят. Свид. Т. обиколила улицата, но не намерила сива кола без странично огледало, след което ремонтирала повредения си автомобил за собствена сметка и подала жалба в 09 РУ – СДВР за случилото се. Впоследствие, две – три седмици по-късно, свид. Т. видяла пред блока, в който живеела, паркирана ударена сива кола с липсващо странично огледало и следи от синя боя по ударения калник. След още няколко дни видяла младо момче да се качва в тази кола, при което тя предявила пред него претенция, че именно този автомобил е ударил нейния на 19.12.2021 г. Впоследствие между тях протекла и кореспонденция по „Вайбър“, която не довела до целения от свид. Т. резултат, поради което тя отново отишла в 09 РУ – СДВР на 19.01.2022 г. и подала сведение във връзка с предходната жалба, в което описала изложените събития, като посочила рег. номера на установената от нея сива кола – СО **** ВР и приложила снимки на автомобилите и кореспонденцията по „Вайбър“ .

Вследствие на постъпилото сведение, на 04.02.2022 г. екип на ОПП – СДВР посетил местопроизшествието и мл. автоконтрольор М. Тр. съставил докладна записка и протокол за ПТП, в които изложил обстоятелства съобразно твърденията на свид. Т.. Бил призован собственика на лекия автомобил с рег. № СО **** BP - Д. П. С., който в декларация посочил, че е предоставил автомобила на сина си Л. Д. С., който също бил призован. Жалб.

Л. С. се явил в ОПП – СДВР на 01.04.2022 г. и написал и подписал декларация във връзка с изложените от свид. Т. твърдения, в която отрича да е удрял паркирания лек автомобил марка/модел „ФП” с рег. № СА **** ТС, а твърди, че лек автомобил с рег. № СО **** ВР е бил ударен от него в стълб преди датата, на която Т. твърди, че се е случило ПТП, на друго място.

Прилага снимков материал от мобилен телефон, с фигуриращи дати на снимките от 13 и 14.12.2021 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по изготвената докладна записка и преписката по жалбата на свид. Т., при условията на чл.

40, ал. 4 от ЗАНН е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060494/01.04.2022 г на 01.04.2022 г., срещу жалб. С., в 2 който е отразено, че е осъществил нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, връчен на жалбоподателя на същата дата. При предявяването на акта С. е вписал възражение – изразено несъгласие и е посочил, че е дал декларация по случая. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило допълнително възражение.

Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган е издал атакуваното НП на 19.04.2022 г., връчено на 26.05.2022 г., а жалбата е подадена на 29.05.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. Ц., Н. Ат. и П. Т., писмени доказателства - Протокол от пътно-транспортно произшествие, заедно със скица; Справка-картон на водача; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Докладна записка за съставяне на протокол за пътно-транспортно произшествие; Декларация за обяснение по случая във връзка с преписка вх. № 114/2022 по описа на ОПП-СДВР;

Сведение за пътно-транспортно произшествие, както и веществени доказателства - снимков материал (л. 6-14 и л. 19 - 23).

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля Ц. Ц., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно съставянето на акта и показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.

В хода на съдебното следствие беше разпитан свидетел Н. Ат., бивш служител на магазина, пред който се е случило твърдяното ПТП. Лицето е видяло оттеглянето на автомобила, причинил ПТП, и изрично е заявил, че е „ФП“, светло сив на цвят. Съдът кредитира показанията на свид. Ат., доколкото същите са последователни, логични и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Не са налице индиции за заинтересованост.

Показанията на свидетел П. Т., чийто автомобил е участвал в пътнотранспортното произшествие, съдът също кредитира изцяло, относно фактите, които излага, доколкото са непротиворечиви и в синхрон с останалите събрани по делото доказателства.

Всички доказателства са еднопосочни относно фактите, като липсва каквото и да е противоречие между тях, поради което не се налага задълбочен анализ на същите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно 3 лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем

(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свидетел Ц. Ц. на длъжност „младши автоконтрольор“ към СДВР, ОПП-СДВР, с което е спазен чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗДвП и съгласно т. 1.3.2. от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., а НП е издадено от „определено от министъра на вътрешните работи” длъжностно лице – началника на група 03 Сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР, с което е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и съгласно т. 3.6 от цитираната заповед.

Наказателното постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност форма. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като същият е съставен по официални документи и съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, свидетели може да не присъстват. Същевременно обаче съдът констатира, че и за двете нарушения са допуснати съществени процесуални нарушения при описанието им, а по отношение на второто нарушение - и на посочената като нарушена законова разпоредба.

По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:

Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за нарушаването й не е предвидено друго наказание, относима е санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба, в размер на 20 лева. В случая се поддържа с НП, че жалбоподателя С. поради недостатъчен контрол върху управлението е реализирал ПТП с лек автомобил марка„Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № СВ **** ТС. Според настоящият съдебен състав, от установеното от фактическа страна по делото, единствено безспорно се доказа, че е било осъществено пътно-транспортно произшествие (ПТП) съгласно дефиницията по § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП ( събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети), в което е участвал лек автомобил „ФП” с рег. № СА **** ТС, доколкото на същият са били причинени материални щети. Същевременно обаче в АУАН, съответно НП, липсва елементарна фактическа обстановка, от която да може да се направи извод за наличие на соченото конкретно 4 нарушение, неговото авторство и вината на нарушителя.

Не се събраха никакви доказателства, че жалбоподателя Л. С. е управлявал лек автомобил с рег. № СО **** ВР на посочената дата и място, както и да е допуснал недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС, поради което и съдът прие за недоказано същият да е осъществил нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. При липса на обективната страна, е безпредметно да се изследва субективната. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.

По отношение нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “Б“ от ЗДвП.

Със съставения на жалбоподателя АУАН му е било вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б.”б” от ЗДвП. Такава разпоредба обаче не съществува в правния мир. С НП е опитано да бъде поправена грешката в АУАН, като е посочено чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗДвП, което е позволено съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въпросната разпоредба се отнася само и единствено за случаите, при които има пострадали лица от реализираното ПТП. В конкретния случай не се твърди да е имало пострадали лица, нито пък се установи такова обстоятелство в хода на съдебното следствие. Тъй като е допусната грешка в правната квалификация, както в АУАН, така и в НП, тя е довела до това, че жалбоподателят не може да разбере какво нарушение му се вменява да е извършил и така е нарушена възможността за адекватно и пълноценно организиране на защитата му.

В тази връзка, съдът счита, че са налице съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на НП и то следва да бъде отменено изцяло.