Решение № 2427 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2427 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110167840 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба К. М. А. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адв. М. М., член на Пловдивската адвокатска колегия. Ищцата твърди, че на една и съща дата през 2021 г. е сключила с „.“ ЕООД договор за кредит и два анекса към него, по силата на които, по силата на които усвоила срещу задължение да ги възстанови следните суми:

260 лева, съответно 310 лева и 109 лева и 34 стотинки. За всеки един от договорите освен това страните се съгласили тя да заплати „такса за бързо разглеждане“ – 66 лева и 64 стотинки, съответно 139 лева и 89 стотинки и 249 лева и 23 стотинки. Освен това тя трябвало да заплати и възнаградителна лихва върху така усвоените суми.

Оспорва уговорките за „такса за бързо разглеждане“ като нищожни на основание чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Излага също така доводи за нищожността им с оглед на противоречието им с добрите нрави поради нееквИ.лентност на престациите. Освен това ги оспорва с доводи за неравноправност. Позовава се и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като заявява, че се цели допълнително оскъпяване на кредита, което е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Иска от съда да прогласи нищожността на таксите за бързо разглеждане на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговор на исковата молба и насрещна искова молба от ответното дружество „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващо чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Д..

Ответникът признава, че на съответната дата е сключило (с тогавашна фирма „4финанс“) от разстояние трите договора с К. М. А.. Твърди, че са били спазени изискванията и че договорите са били възпроизведени в писмена форма на траен 1 носител, по ясен и разбираем начин и всичките им елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12 пункта). Заявява, че е предоставил преддоговорната информация във формата на стандартен европейски формуляр.

Излага доводи, че услугата за бързо разглеждане е била поискана от К. М. А., както и че е допълнителна и незадължителна. Оспорва твърденията й, че клаузите за тях са нищожни поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави (нееквИ.лентност на престациите) или неравноправност, във връзка с което излага подробни доводи. Твърди, че падежът за вземанията му по трите договора е настъпил, но К. М. А. погасила с две плащания само част от паричните си задължения (общо 400 лева). Иска от съда да я осъди да му заплати непогасените суми, а именно главница по договорите в размер на 1 100 лева, договорна лихва в размер на 37 лева и 6 стотинки, такса за бързо разглеждане в размер на 249 лева и 23 стотинки и мораторна лихва в размер на 76 лева и 08 стотинки, начислена от 25. 06. 2022 г. до 28. 02. 2023 г.

Претендира разноски. Прави евентуално оспорване на наличието на основание за предоставяне на безвъзмездна правна помощ от адвокат в полза на К. М. А..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от на насрещната искова молба от ищцата К. М. А., с който оспорва насрещните искове като неоснователни. Обосновава приложимостта на правилата на ЗПК към процесния договор за кредит. Освен противоречието с чл. 19, ал. 4 ЗПК допълва аргументите си и с доводи, че в договора за кредит липсва посочване на точните разходи, които се включват в годишния процент на разходите, поради което е налице противоречие и с чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на съдебна практика, в това число и практика на Съда на Европейския съюз, според която използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на годишния процент на разходите представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Прави евентуално възражение за прихващане с вече заплатената сума в размер на 400 лева. Иска от съда да отхвърли насрещните искове. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от „.“ ЕООД разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу надлежен ответник и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Исковата молба отговаря и на останалите формални изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Същото се отнася и до насрещната искова молба и предявените с нея искове. Насрещната искова молба следва да бъде тълкувана в смисъл, че от общо претендираната сума в размер на 1 462 лева и 37 стотинки сумата 76 лева и 8 стотинки е обезщетение за забава и размер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а сумата 1 386 лева и 29 стотинки (1462,37 – 76,08) включва главница, възнаградителна лихва и такси по договора за кредит.

Ищцата предявява установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с този иск твърдените от нея пороци, обуславящи нищожността на договор за кредит № . от 12. 10. 2021 г. и двата негови анекса от 12. 10. 2021 г. Ответното дружество предявява два кумулативно съединени 2 осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ответното дружество по така предявените насрещни искове е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договор за кредит № . от 12. 10. 2021 г. и двата негови анекса от 12. 10. 2021 г., че клаузите им за такси за бързо разглеждане са били индивидуално уговорени, че К. М. А. е усвоила сумите по тях, както и че е настъпил падежът на паричните й задължения по тези договори, съответно че К. М. А. е изпаднала в забава за заплащането на главница, възнаградителна лихва и такси в размер на общо 1 386 лева и 29 стотинки, както и че размерът на обезщетението за забава за периода 25. 06. 2022 г. – 28. 02. 2023 г. възлиза на 76 лева и 8 стотинки.

От събраните по делото доказателствени материали се установява, че на 12. 10.

2021 г. страните сключили договор за кредит № ., по силата на който ответното дружество (с тогавашна фирма „4финанс“ ЕООД) предоставило на ищцата парична сума в размер на 260 лева, а ищцата поела задължението да му възстанови така предоставената парична сума, както и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 40, 99 % на годишна основа в тридесетдневен срок. Наред с това ищцата поела и още едно парично задължение към ответното дружество: да му заплати паричната сума в размер на 66 лева и 64 стотинки, представляваща „такса за бързо разглеждане“. Сборът на всички парични задължения на ищцата по договора за кредит (главница, възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане) възлизал на 335 лева и 40 стотинки. При това положение страните посочили в текста на договора, че годишният процент на разходите възлиза на 49, 7 %. Към така сключения договор за кредит страните сключили и два допълнителни договора. Така с анекс за допълнителна сума от същата дата 12. 10. 2021 г. ответното дружество предоставило на ищцата още 310 лева, която тя трябвало да възстанови в същия срок като по основния договор, страните уговорили намаление на възнаградителната лихва на 40, 97 % на годишна основа, а наред с това и предвидили ищцата да заплати такса за бързо разглеждане в размер на още 73 лева и 25 стотинки (139,89 – 66,64). Така с този анекс общият размер на паричните задължения по анексирания договор за кредит станал 729 лева и 9 стотинки, а като годишен процент на разходите страните посочили 49, 6 %. В втори анекс към договора за кредит от същата дата ответното дружество предоставило на ищцата парична сума в размер на още 530 лева, която ищцата трябвало да възстанови в същия срок. Увеличили възнаградителната лихва на 41 % и предвидили ищцата да заплати допълнителна такса за бързо разглеждане в размер на още 109 лева и 34 стотинки (249,23 – 139,89). Така с този анекс общият размер на паричните задължения на ищцата се увеличил на 1 386 лева и 29 стотинки, а последният посочен от страните годишен процент на разходите бил 49, 7 %. Във връзка с така поетите договорни задължения ищцата заплатила на ответното дружество на 14. 03. 2022 г. сума в размер на 250 лева, а на 25. 06. 2022 г. още 150 лева. С така заплатената парична сума в размер на общо 400 лева ответното дружество счело, че са погасени парични задължения за разноски за събиране на просрочен дълг в размер на общо 84 лева (за три напомнителни писма и окомплектоване на досие) и лихва за забава за периода 11. 11. 2021 г. – 25. 06. 2022 г. в размер на 316 лева.

За установяването на действителни годишен процент на разходите по така сключения договор за кредит и анексите към него първостепенният съд допусна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно първия вариант на експертното заключение, при който таксата за бързо разглеждане не се включва към разходите по кредита, според вещото лице годишният процент на разходите възлиза на 49, 65 %. Според 3 втория вариант на експертното заключение, при който таксата за бързо разглеждане се приема за разход по кредита, годишният процент на разходите възлиза на 1 568, 32 %.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до следните изводи.

Нито се твърди, нито има данни по делото при сключването на договора за креди и двата анекса към него ищцата да е действувала като търговец или във връзка с упражнявана от нея професионална дейност. При това положение съдът приема, че тя има качеството на „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите. Поради тази причина спрямо договора за потребителски кредит следва да се прилагат изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗЗП). Този закон изисква в текста на договора да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита, който не може да превишава петкратния размер на законовата лихва за неизпълнение на парични задължения, определена от Министерския съвет (чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК). Годишният процент на разходите по кредита според определението на чл. 19, ал. 1 ЗПК се изразява в общите разходи по кредита настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ на свой ред се съдържа в пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК и според нея това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В дадения случай страните са уговорили една допълнителна услуга, наречена „бързо разглеждане“. Според съответната неномерирана графа от приложимите общи условия на ответното дружество (л. 20 от делото) тази „допълнителна незадължителна“ услуга се изразява в обработването и отговарянето на искането за кредит в рамките на петнадесет минути по подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис.