Решение № 261410 от 13.10.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№........../13.10.2021 г. гр. София

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ при секретаря Павлинка Славова, като разгледа т. д. № 1741 по описа на съда за 2019г, намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на „Н.” ЕООД, с която срещу „К.Т.“ ООД са предявени кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 60 000,00 лева с ДДС – остатък от цена по договор за продажба на право на експлоатация (търговска дейност) и бизнес опит от 22.11.2018; на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 4083,33 лева – мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода от 27.12.2018 г – 28.08.2019 г, ведно със законната лихва считано от 30.08.2019 г до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 10 000,00 лева – неустойка за забава плащането на главницата. Претендират се разноски за производството и разноски за обезпечителното производство.

В исковата молба се твърди, че на

22.11.2018г между дружествата е сключен договор, по силата на който ищецът се задължава да продаде на ответника правото на експлоатация (осъществяване на търговска дейност) и своя бизнес (търговски) опит, свързани с експлоатацията на посочените в исковата молба търговски обекти срещу насрещното задължение за плащане на цена в размер на 264 000,00 лева с ДДС, платима в сроковете и условията на чл.3. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора да прехвърли експлоатацията на бензиностанциите на ответното дружество, както и да предаде търговския си и бизнес опит, което е извършено чрез пренаемане на бензиностанциите, преотстъпване на ответното дружеството на обучения персонал, с който ищцовото дружество е осъществявало търговската дейност на обектите, в това число служителя Д.Й., който е напълно запознат със спецификите на търговската дейност на ищцовото дружество и на който с допълнителен договор от 23.11.2018г изрично е възложено запознаването на ответното дружество с търговския и бизнес опит на продавача. Към предявяване на иска ответникът е платил 192 000,00 лева с ДДС по фактури №59/22.11.2018 г и 12 000,00 лева по фактура №65/28.12.2018 г, последното като част от дължимия се остатък в общ размер на 72 000,00 лева с ДДС. Разликата в размер на 60 000,00 лева с ДДС е изискуема и непогасена. За вредите от забавата в плащане на цената ищецът счита, че е кредитор и на вземане за мораторна лихва и мораторна неустойка в размери съответно 4083,33 лева, респ. 10000,00 лева.

В срока за отговор, ответникът не оспорва, че е страна по договора 22.11.2018г, че е получил експлоатацията на бензиностанциите и че е платил 192 000,00 лева с ДДС по фактури №59/22.11.2018г , съответно 12 000,00 лева по фактура №65/28.12.2018г. Счита договора за нищожен поради неспазване на формата за сключването му, тъй като правната му квалификация е на договор за продажба на част от търговското предприятие, който следва да бъде сключен освен с нотариална заверка на подписите, още и на съдържанието. Релевира и възражение за неизпълнен договор, в частта относно задължението за прехвърляне на бизнес опит. Последното е уговорено да се удостовери с подписване на констативен протокол, какъвто не е съставен. Оспорва и че ищецът е разполагал с бизнес опит за управление на обектите, тъй като в нито един момент преди договора не е управлявал последните. Оспорва договора за услуга от 23.11.2018г сключен между ищеца и служителя Д.Й. като антидатиран и съставен за целите на процеса. Оспорва твърденията, че персонала, работещ в обектите, е преотстъпен на ответното дружество в изпълнение на договора, а като последица от продажбата на търговското предприятие съгласно чл.123, ал.1, т. 4 КТ. Твърди и че договора е прекратен със сбъдване на уговореното в договора прекратително условие на чл.7, б.“Д“ вр.чл. 7, б.“Г“, поради неплащане на сумата по чл. 3, ал.1, б.“Б“, с което отпада задължението му да плати остатъка от цента. Оспорва и че с договора са прехвърлени инсталации, апаратура и съоръжения, които да са част от цената, тъй като не са собственост на ищцовото дружество, защото то ползва бензиностанциите по договори за наем.

С допълнителната искова молба ищецът по първоначалните искове оспорва твърденията, че договора има характеристиките на договор за продажба на част от търговското предприятие, тъй като не прехвърля съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Твърди, че прехвърлянето на бизнес опита не е от основано значение за договора, а има акцесорен характер, което следва от начина на уговаряне на плащането на цената. Счита, че договорът не е сключен с оглед личността на продавача и че няма пречка да бъде изпълнен чрез действията на третото лице, каквото в случая е служителя Д.Й.. Твърди, че по отношение на инсталациите, апаратурата и съоръженията на бензиностанциите е направил инвестиции, които е прехвърлил с договора, а не собствеността върху самите съоръжения. Работодател на работещите на обектите служители е третото за отношенията лице „М.Б.“ ЕООД, с оглед на което не е налице хипотезата на чл.

123 КТ. Оспорва и сбъдване на прекратителното условие на чл.7, б.Д вр. чл.7, б.Г от договора, поради извършеното частично изпълнение на задължението по чл.3, ал.1, б.Б с плащането на сумата от 12 000,00 лева.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът по първоначалните искове поддържа възраженията за нищожност, неизпълнението на договора и автоматичното му прекратяване. Оспорва твърденията, че служителя Д.Й. има сериозен бизнес опит.

Приети за съвместно разглеждане са и насрещните искове на „К.Т.“ ООД, ЕИК ******срещу

„Н.“ ЕООД, ЕИК ******, както следва: с правно основание чл.34, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 204 000,00 лева – връщане на даденото поради нищожност на договора за продажба на право на експлоатация (търговска дейност) и бизнес опит от 22.11.2018 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2019 г. до окончателното й изплащане; евентуално на основание чл.

55, ал.1, пред. 3 ЗЗД за заплащане сумата от 204 000,00 лева – връщане на даденото поради разваляне на договора за продажба на право на експлоатация (търговска дейност) и бизнес опит от 22.11.2018г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2019 г до окончателното й изплащане.

С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за продажба на право на експлоатация (осъществяване на търговска дейност) и бизнес (търговски) опит от 22.11.2018г по който е платил сумата от 204 000,00 лева. Договорът е нищожен поради неспазване на формата за сключването му, тъй като правната му квалификация е на договор за продажба на част от търговското предприятие, който следва да бъде сключен освен с нотариална заверка на подписите, още и на съдържанието, каквато няма. Евентуално поддържа, че договорът е прекратен със сбъдване на уговореното в чл.7, б.Д вр.чл. 7, б.Г прекратително условие, поради неплащане на сумата от по чл. 3, ал.1, б. Б. С прекратяването на договора отпада и основанието за задържането на платените по него суми.

С отговора на исковата молба по насрещните искове ответника оспорва твърденията на ищеца, че договорът е за прехвърляне на част от търговското предприятие, тъй като не прехвърля съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Твърди, че прехвърлянето на бизнес опита не е от основано значение за договора, а има акцесорен характер, което следва от начина на уговаряне на плащането на цената.

Счита, че договорът не е сключен с оглед личността на продавача и че няма пречка да бъде изпълнен чрез действията на третото лице, каквото в случая е служителя Д.Й.. Твърди, че по отношение на инсталациите, апаратурата и съоръженията на бензиностанциите е направил инвестиции, които е прехвърлил с договора, а не собствеността върху самите съоръжения. Работодател на работещите на обектите служители е третото за отношенията лице „М.Б.“ ЕООД, с оглед на което не е налице хипотезата на чл. 123 КТ. Оспорва и сбъдване на прекратителното условие на чл.7, б.Д вр. чл.7, б.Г от договора, поради извършеното частично изпълнение на задължението по чл.3, ал.1, б.Б с плащането на сумата от 12 000,00 лева.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Между страните е безспорно, че на

22.11.2018г сключват договор именуван от тях „за продажба на право на експлоатация (търговска дейност) и бизнес опит“, по силата на който ищецът по първоначалните искове, се задължава да продаде на ответника правото на експлоатация (осъществяване на търговска дейност) и своя бизнес (търговски) опит, свързани с експлоатацията на посочените в исковата молба търговски обекти срещу насрещното задължение за плащане на цена в размер на 264 000,00 лева с ДДС, платима в сроковете и условията на чл.3. В договора страните са дефинирали неговия предмет, т.е. какво включват „правото на експлоатация“ (търговска дейност) и „бизнес опит“, които се прехвърлят. Съгласно чл. 1, ал. 1 - ал.3 те обхващат предоставянето на знания за: продажбата на дребно на крайни потребители на горива, петролни продукти и техните производни, възможност за продажба на стоки в бензиностанции, ведно с всички съпътстващи дейности, продажби и предоставяне на услуги във връзка с дейността; логистика на стопанската дейност, изразяваща се в продажба на дребно на крайни потребители на горива, петролни продукти и техните производни, както и възможни за продажба стоки в бензиностанция, бизнес опит при стокооборот и документооборот във връзка с експлоатацията, маркетинга, управлението на качеството на бензиностанцията, планиране на инвестиции, управление и контрол на персонала и всички други знания и умения, придобити от продавача във връзка с развивана от него търговска дейност в посочените в договора бензиностанции.

Посочено е още (чл. 1, ал. 4), че цената включва и всички инвестиции, апаратура, инсталации, съоръжения и всички други вещи, необходими за осъществяване на търговската дейност по продажба на дребно на горива и всяка друга съпътстваща дейност, за които продавача е вложил средства в посочените бензиностанции. В чл. 4, б. „А“ – б. „Д“ е уговорен начина на прехвърляне на правото на експлоатация, като е посочено, че предаването на всяка една от бензиностанциите ще стане въз онова на договори за пренаемане на имотите от ответника като ищецът ще съдейства за сключване на договори за наем със собствениците при същите условия. Бензиностанциите ще бъдат предадени с празни резервоари, в срок до 09.12.2018 г, но с наличните към предаването: други стоки, мебели, съоръжения, оборудване и други движими вещи, необходими за тяхната експлоатация. А съгласно чл. 5 от момента на подписване на договора до изтичане на гратисния срок по чл.4 продавачът се задължава да запознае управителя на купувача или посочено от него лице със своя бизнес (търговски ) опит и доколкото се касае предимно за практически знания и умения и тъй като изпълнението на задължението не е възможно да бъде писмено обективирано, страните се съгласяват, че изпълнението на това задължение ще бъде доказано с подписване на нарочен констативен протокол.

Спорът на първо място се концентрира относно правната характеристика на договора. Според ищецът договора е особен вид договор, чийто основен предмет е прехвърлянето на ответника на „правото на експлоатация“ на бензиностанциите, а прехвърлянето на „бизнес опита“ е от второстепенно значение, докато според ответникът договора разкрива характеристиките на договор за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на ищеца.

Материалното ни право не урежда изрично договора за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие.

Че такава сделка е допустима следва от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ТЗ. Оскъдна е уредбата и на продажбата на търговското предприятие като цяло. В ТЗ са посочени само изискванията за форма (нотариална заверка на подписа и на съдържанието), солидарната отговорност на купувача и продавача към кредиторите на продавача и вписването на прехвърлянето по партидите в Търговския регистър на купувача и продавача. Тези изисквания касая договорите за продажба на цялото предприятие, а не тези за продажба на обособена част или части от него, но може да се приеме, че след като са предвидени за по-голямото следва да са приложими и за по-малкото. В ТЗ няма разпоредби касаещи основните права и задължения на страните по договора. Следователно и като израз на договорната свобода, те не са ограничени и могат свободно да ги уговарят спрямо нуждите, които целят да задоволят от сключването на договора. Относно предмета на последния, когато той касае част от търговското предприятие, следва да се посочи, че практиката приема, че тази част може да бъде само реално определена, не и идеална такава (така решение № 213 по т.д. № 29 / 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №189 по т.д.№ 1978/2013 г. на І т.о. на ВКС/. Отделно от това, за да се приеме, че продажбата касае част от търговското предприятие, а не на отделен негов актив, предмет на отчуждаването следва да е именно съвкупност, съдържаща характеристиките на предприятие съгласно чл.15 ал.1 ТЗ като прехвърлимите права, задължения и фактически отношения, следва да са взаимно свързани с обслужване функционирането на конкретен вид дейност от дейността на предприятието.

Разпечатката съдържа 28 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90894dd2-4a5a-498f-bb33-93172f9236f1