Решение № 48 от 28.02.2024, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 569/2023
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 28.02.2024
- В сила
- 22.03.2024
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Девня, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100569 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от СК вр. чл. 59 ал. 2 и чл. 143 от СК от М. Ю. В. - Й., ЕГН:********** от гр. Девня, обл. Варна, чрез проц. представител - адв. Д. Д. срещу М. В., роден на ********* г., гражданин на Кралство Белгия с искане да бъде прекратен сключения между страните на 06.03.2021 г. граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение роденото от брака малолетно дете М. В., ЕГН: ********** на майката, постановяване детето да живее на адреса на майката в гр. Д******** и определяне режим на лични отношения на детето с бащата и за осъждането на ответника да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лева, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащан.
Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на 06.03.2021 г. на територията на Кралство Белгия, който е регистриран по съответния ред в Република България. От брака имали родено едно дете - М. В., родена на ********** г. Излага се, че двамата се запознали през 2018 г. в Белгия, където ищцата, заедно с родителите си работела в областта на селското стопанство. В края на 2018 г. заживели с ответника на 1 семейни начала в служебни помещения, предоставени от техния общ работодател. Ищцата твърди, че още в началото на съвместното им съжителство ответникът започнал да злоупотребява с алкохола ежедневно в компанията на други работници, като често се напивал до несвяст. Под въздействие на алкохола той упражнявал системно физическо и психическо насилие върху нея, изразяващо се в ежедневно нанасяне на удари с ръце и крака по цялото й тяло, силно блъскане в стени и мебели, дори душене с найлонова торба. Сочи се в молбата, че ответникът посягал и на родителите на ищцата, поради което те напуснали работа в Белгия и се завърнали в България. Ищцата сочи също, че когато изтрезнеел ответникът започвал да й се извинява, купувал й цветя и подаръци, молил я за прошка и плачел, обещавал й, че ще се излекува, дори посещавал за определени периоди различни клиники за лечение на зависимости. Въпреки тормоза, ищцата не смеела да напусне съпруга си от страх, че ще я намери и дори ще я убие, заплахи за което получавала често. В исковата си молба описва подробно случаите на агресия, осъществена спрямо нея от страна на ответника след употреба на алкохол, вкл. и след като забременяла и след като се родила дъщеря им, дори и в присъствието на детето. Излага, че при един такъв случай, страхувайки се да не посегне и на невръстното им дете, ищцата позвънила за първи път в полицията. Полицаите дошли в жилището им, а тя подала жалба срещу него. Два - три дни по - късно ответникът взел детето им от детското заведение, което посещавало и не се прибрал в дома им. На следващата сутрин по телефона заплашил ищцата, че ако не си оттегли жалбата няма да си види повече детето. Твърди се в исковата молба, че след намесата на полицията ответникът станал по - предпазлив и в началото на ноември месец 2022 г. се съгласил да дойдат заедно в България и да останат до Коледните празници. След Коледните празници ищцата му заявила, че не иска да се връща повече в Белгия и заедно с детето ще останат в България.
Ответникът приел новината сравнително спокойно, като заявил, че ще започне лечение в специализирана клиника за зависими. След празниците се прибрал в Белгия и от тогава ищцата нямала връзка с него. Предвид всичко гореизложено счита, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, а брачната им връзка е лишена от съдържание и смисъл. На тези основания моли за положително произнасяне по предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор от особен представител на ответника, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК. В отговора се сочи, че твърденията на ищцата, изложени в исковата молба не са доказани, вкл. и това че ответникът работи в Белгия, какво работи и какви доходи получава. Излага се, че въпросът относно възможностите на ответника да заплаща издръжка в искания размер остава недоказан, доколкото няма доказателства за наличие на трудово правоотношение, здравословното му съС.ие, както и дали същия има и други деца. На тези основания се иска издръжката за детето да бъде определена в минималния допустим от закона 2 размер. По отношение на родителските права върху детето преценката се предоставя на съда, при съблюдаване на принципа за най - добрия интерес на детето.
В с.з. ищцата лично и чрез проц. представител поддържа исковата си претенция и моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на съдебно – деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар по представен списък.
Ответникът, редовно призован, не се явява. В с.з. не се явява и назначения му особен представител.
Дирекция Социално подпомагане - Девня, редовно уведомени, не изпращат представител в с.з.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Страните по делото М. Ю. Й., ЕГН:********** от гр. Девня, обл.
Варна и М. В., роден на ***** г., гражданин на Кралство Белгия са сключили граждански брак на 06.03.2021 г. в Белгия за което обстоятелство от Община Девня е съставен акт за сключен граждански брак №24 от 01.08.2023 г., видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак. От същото се установява, че след брака съпругата е приела да носи фамилното име В. – Й.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №35 от дата 02.08.2022 г. е, че страните са родители на детето М. В., ЕГН: **********, родена на ****** г. в Белгия.
От приобщения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Девня е видно, че за детето се полагат адекватни грижи от неговата майка, като напълно са задоволени неговите нужди и потребности. Ищцата е заинтересована за своето дете, като се опитва да му осигури нормален и безгрижен живот с помощта и финансовата подкрепа на своите родители, в чийто дом живеят тя и детето. В жилището има създадени много добри социално - битови условия, поддържа се много добра хигиена и има достатъчно пространство за отглеждането на детето, като същевременно за него е отделен кът за почивка и игра. Детето е клинично здраво, развива се много добре, поставени са му всички задължителни имунизации. Не посещава детско заведение, но ищцата е споделила, че възнамерява скоро да го запише на ясла в гр. Варна или в гр. Девня. Същата е безработна, като интензивно си търси работа. Детето има изградена силна емоционална връзка с майка си, баба си и дядо си по майчина линия, но поддържа и контакти с баща си – предимно по интернет, тъй като бащата не ги е посещавал от края на 2022 г.
Ищцата ангажира по делото и гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – нейните родители, които потвърждават изложените в исковата молба факти и обстоятелства. И двамата свидетели 3 заявяват, че ответникът злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества още от самото начало на връзката му с тяхната дъщеря, като след употреба ставал изключително агресивен и упражнявал системен физически и психически тормоз над ищцата, а понякога и над тях докато живеели заедно в Белгия.
Твърдят, че по 3-4 пъти седмично ответникът е пребивал ищцата, като това се случвало дори след раждането на детето, в резултата на което то започнало да се стресира. Това негово поведение принудило свидетелите да се завърнат в България, а през по – късно в страната се върнала и ищцата, заедно с детето и ответника. Тук той продължил да употребява алкохол и при един от скандалите ищцата му заявила, че повече няма да се върне с него в Белгия и че иска да се разделят. Така в края на 2022 г. ответникът си заминал за Белгия и престанал да търси семейството си. Контактувал с тях рядко по месинджър и то предимно с детето си.
Съдът цени показанията на тези свидетели в светлината на близката им родствена връзка с ищцата по делото, но ги кредитира напълно доколкото са последователни, еднозначни, безпротиворечиви и пресъздават лично възприети от тях събития.
При своето изслушване пред съда ищцата М. В. заявява, че в резултат на зависимостта си от алкохол и наркотични вещества ответникът е осъществявал върху нея физически и психически тормоз, изразяващ се в системен побой и заплахи, дори и опит да я убия чрез душене. Поради тази причина ищцата не желае брака й с него да продължава и е категорична в решението си да се разведе.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
От събраните в производството доказателства съдът намира за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Двамата са във фактическа раздяла от 2022 г., от когато до настоящия момент ищцата няма връзка с ответника. Същата е категорична в решението си да се разведе с ответника, заради честите случаи на проявена агресия от негова страна спрямо нея и злоупотребата му с алкохол и наркотични вещества. Връзката между страните отдавна е лишена от чувство за близост, общност и единство, като към настоящия момент бракът им съществува формално и не изпълнява социалната си функция.
Съдът намира, че запазването на брака не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото, поради което същият следва да бъде прекратен, като се допусне развод.
По отношение на вината за установеното дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Житейската и съдебна практика нееднократно показва, че в по-голям процент от случаите до разстройство на брачните отношения се стига не без помощта и на двамата съпрузи. Подобна би могла да е и настоящата ситуация, но при наличните по делото доказателства съдът би могъл да 4 постанови единствено прекратяване на брака по вина на ответника.
Разпитаните по делото свидетели на страна на ищцата излагат факти и обстоятелства, които установяват наличието на поведение у ответника, водещо до извод за липса на обич, уважение и зачитане на личността на съпругата и телесната й неприкосновеност. Същият системно злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества, което винаги водело до физическо посегателство над съпругата му, а това е едно от най – тежките брачни провинения. Съдът приема, че горните брачни провинения са станали причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което вина за същото има ответника. От друга страна не се констатираха конкретни действия, съставляващи брачни провинения на съпругата, която не е проявявала реципрочно държание, дори напротив - показвала е толерантност и търпеливо отношение, запазила е изрядно брачно и семейно поведение, като често пъти е прощавала на съпруга си и е правила опити да заздравят брака си, но същите са останали безуспешни.
По отношение упражняването на родителските права и режима на лични контакти:
В конкретният случай съдът не е поставен пред трудния избор на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права и при кого от тях да живее детето, доколкото доказателствата по делото безспорно сочат, че ищцата отлично се справя с отглеждането и възпитанието на детето от самото му раждане до настоящия момент и то почти без участието на другия родител, предвид зависимостта, от която страда, налагаща честото му хоспитализиране в специализирано заведение в Белгия.
Доказва се по делото, че детето живее при добри битови условия в дома на майката и нуждите му са напълно задоволени. Също така, известно е, че предвид възрастта и пола на детето и силната му емоционална привързаност към майката, тя би била по - пригодна от бащата за отглеждане на дете в такава ниска възраст. Това е така, тъй като този ранен етап от развитието на всяко дете е свързан със задоволяване на физиологични потребности, изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най - дълбока връзка на детето с външния свят е тази с неговата майка. Затова и съдът счита, че интересът на детето ще е охранен най - добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. Още повече, че доказателствата по делото сочат, че тя безспорно притежава по – висок родителски капацитет от бащата.
Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/908923ec-2d16-48b5-a085-1b7fb25931f4