Решение № 4610 от 09.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4610 гр. Пловдив, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330113765 по описа за 2025 година

Предявен е иск с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК.

Ищецът М. М. И. твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит от ** г., по силата на който му била предоставена сумата 500 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 41,00 % и ГПР 49,70 %. Съгласно т.4.2 била постигната договореност, че ищецът дължи „такса за бързо разглеждане“ в размер на 87,44 лева. Тази такса не била включена в включена в ГПР, по който начин се достигало до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така допълнителната такса била нищожна на основание чл.10а, ал. 1 ЗПК. Предвид това се излага искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че договоръг за потребителски кредит № **/ ** г. е недействителен поради нарушение на чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При условията на евентуалност, се претендира прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 4 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на „такса за бързо разглеждане“.

В определения срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Вивус.БГ” ЕООД. В писмено становище от 20.04.2026г. същият поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявените искове, поради което моли за прекратяване на делото. Счита, че дружеството не е пасивно легитимирано, тъй като е цедирало вземанията по кредита на трето лице. По същество намира иска за неоснователен, тъй като договорът е действителен Поддържа, че ГПР е формиран съгласно изискванията на закона, като отразявал единствено задължителните компоненти по кредита. Таксата за бързо разглеждане не следвало да бъде включена в ГПР и не била елемент от 1 формирането му. Смята се, че таксата за бързо разглеждане не представлява общ разход по кредита, тъй като тя не се заплащала във връзка с кредита, тъй като нямала отношение нито към сключване на договора, нито към усвояването на кредита. Също така се твърди, че заплащането на таксата не било задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът намери за установено следното:

На **г. между ищеца М. И. и "Вивус.БГ" ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит №** за предоставяне на сумата 500 лв., която следвало да бъде върната в срок от тридесет дни на една погасителна вноска. Определен бил стандартен лихвен процент от 40,97 % и лихвен процент за срока на кредита 41%, равняваща се на 16,85 лв. Годишният процент на разходите в договора бил посочен като 49,7%. В договора било уговорено, че кредиполучателят следва да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 87,44 лв. Така общият размер на плащанията бил определен на 604,29 лв. /лист 6/ . Съгласно общите условия към договора таксата „бързо разглеждане“ била определена като незадължителна и се заплащала за гарантиране на обработката на кредита в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или от приносител в офис на дружеството / лист 7/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Кредитът е получен от ищеца, който е физическо лице, действуващо не в качество на търговец, поради което, правоотношенията свързани с него се регулират от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената такса за бързо разглеждане представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Според договора таксата се дължи за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит, тоест е пряко свързана с договора и съществува единствено във връзка с него. Липсват съща така писмени доказателства кредитополучателят доброволно да е избрал услугата. Освен това следва да се съобрази, че като по уязвима страна в правоотношението, доколкото ползване то на 2 заемни средства по бързи кредити е свързано с спешна необходимост от набавянето на суми за текущи нужди, потребителят, би желал по-бързо разглеждане на заявлението му. Услугата е дефинирана по начин, че потребителят да я предпочете. Това е така, защото при заплащане на таксата, която в случая съставлява 17 % от главницата, се предвижда отговор до 15 мин., докато стандартната услуга, при която оскъпяването би било само 16,85 лв., тоест само 0,03% от главницата, се предоставя в срок от седем дни. Затова макар и недефинирана изрично като задължителна, услугата би била предпочетена, което представлява форма на заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Чрез нея потребителят се насърчава да предпочете вариант на плащане, при който кредиторът получава допълнителна сума, която представлява скрито възнаграждение. Това е така, защото не е доказано, е че плащането е свързано с дейности, различни от нормално приетата процедура по отпускане на кредит, нито е доказано, че във връзка с тази услуга дружеството извършва извънредни разходи. Предвид това разходите за бързо разглеждане на заявлението като оскъпяващи плащането по кредита, е трябвало да се включат в годишния процент на разходите по заема. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК и искът следва да се уважи като основателен.

По разноските:

Ищецът е заплатил за разглеждане на иска държавна такса в размер на 50 лв. / 25,56 евро/ и 250 евро възнаграждение за адвокат /лист 42/. Ответната страна е направила възражение за прекомерност, което обаче не съответства на действуващата редакция на чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като не е изпълнено изискването да бъде мотивирано. Поради това съдът намира, че не следва да намалява размера на разноските за адвокат и те следва да се присъдят, както са заплатени - в общ размер 275,56 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от М. М. И. ЕГН ********** с адрес гр. ** против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление гр. ** договор за потребителски кредит №** от **г.

3

ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление гр. ** да заплати на М. М. И. ЕГН ********** с адрес гр. **, на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 275,56 евро, деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4