Решение № 651 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка К.а

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Костадинка К.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600499 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 01.12.2022 г. постановена по НОХД № 8773/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 135 - ти състав, Съдът е признал подсъдимия В. С. К. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 09.04.2020 г. до 20.04.2020 г. в гр. София, нарушил правила и мерки издадени против разпространението на заразителна болест по хората, а именно: 1.,т.5 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. /доп. със заповед №РД-01-197/11.04.2020 г./ на Министъра на здравеопазването на Република България, съгласно която:

„Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно- развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други)“, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето - „при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“, като за посочения период в качеството си на управител на фитнес зала „Естетик Р.З.“, находяща се в гр. София, ж.к.

******* партер, отворил фитнес залата за посещения на различни лица, които тренирали в нея срещу заплащане и деянията са извършени по време на пандемия и извънредно положение (по чл. 84, т. 12 Конституцията на Република България, обявено с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България), свързани със смъртни случаипрестъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

На основание чл.355, ал.2, вр.ал.1 от НК вр. чл.54 от НК 1 първоинстанционният съд е НАЛОЖИЛ на подсъдимия В. С. К. наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание „глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитата с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което се посочва, че е налице непълно тълкуване на доказателствената съвкупност, което предходната инстанция е достигнала до неправилен извод по фактите, свързани с виновността на подсъдимия. В тази насока се изтъкват доводи, че не са налице данни, че фитнес залата е била отворена за посещение.

Представя се аргументация, че не е заплатена входна такса, че свидетелите са посетили залата за първи път и не са тренирали, както и че вратата на залата била отключена, но не отворена. Критикува се преценката на районния съд, че не са взети предвид обясненията на подсъдимото лице относно протичащия ремонт на залата, както и обстоятелството, че В. К. не е присъствал по време на пристигането на полицейските служители. Защитата посочва, че липсата на присъствието на подсъдимия, както и друго лице, което да събира входна такса, следва да се тълкува като индиция, че залата не е била отворена за посещение.

Жалбоподателят оспорва и наличието на квалифициращ признак „продължавано престъпление“, като се посочва, че е налице едно доказателство, от което се извличат предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК. В тази връзка защитата навежда доводи, че ръкописните записи в приобщената като веществено доказателство тетрадка съставляват записи на месечни карти, а не на посещения на търговския обект. Развиват се аргументи, че единствено свидетелят М. дава информация, че е посещавал залата между 15.04.2020 г. до 20.04.2020 г., както и че не са налице доказателства за свободно посещаване на фитнес обекта, освен посоченото разпитано лице.

Изразява се несъгласие и с преценката на проверяваната инстанция за липса на малозначителност, тъй като не се установява посетителите на залата да са започнали да тренират, както и че инкриминираното деяние е осъществено в кратък период, който е и близък до момента на обявяване на извънредното положение. Изтъква се още, че съда следва да вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите спортни постижения. Прави изводи, че деянието е инцидентна проява и че следва да се редуцира така наложеното наказание под установения в закона минимум. В заключение се отправя искане за отмяна на осъдителната присъда, алтернативно да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК или да се редуцира наказанието под предвидения в закона минимум.

В проведеното закрито заседание на 08.12.2022 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства. По време на съдебното заседание на 03.05.2023 г. бе проведено съдебно следствие и бяха приобщени към доказателствената съвкупност четири броя характеристики за личността на подсъдимия К., както и бе проведен разпит на 2 подсъдимото лице.

По време на съдебните прения защитникът поддържа въззивната жалба, като се навеждат възражения, че първата инстанция е възприела обвинителната теза безкритично. Твърди се, че са налице противоречия в твърденията на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза, като се коментират показанията на свидетелите Н. Н., Г. и Б.. Отправя се критика, че районният съд не е коментирал свидетелите С., Щ. и К. не са чели показанията, които са депозирани в хода на досъдебната фаза, както и че свидетелят Б. отрича да е изложил обстоятелствата, отразени в съставения протокол за разпит в ДП.

Отправя се критика, че проверяваната инстанция не е дала отговор на направените възражения от страна на защитата, отнасящи се до извършените процесуално-следствени действия. Изтъква се, че свидетелите не твърдят подсъдимия К. да ги е поканил да тренират, а че инцидентно са влезли като случайни минувачи или са научили от неизяснени по делото източници, че залата функционира. Оспорва се обстоятелството подсъдимото лице да е знаел, че фитнес залата е отворена за клиенти и има трениращи хора в нея.

Навеждат се доводи, че липсва от материално-правна страна изискването подсъдимият да е планирал и организирал масово спортно мероприятие, като се коментира Заповедта на министъра на здравеопазването и дефиницията за масово спортно мероприятие, дадено в 1, т. 1 в раздел за допълнителната разпоредба на Наредба за обществения ред на Столична община.

Защитата изразява недоволство относно определеното от районния съд наказание, като посочва, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка се иска от съда да приложи чл. 55 от НК. В заключение защитата прави искане подсъдимото лице да бъде оправдано, алтернативно съда да върне делото за ново разглеждане или да приложи чл.

55

НК и да измени наложеното наказание.

Представителят на СГП намира, че съда следва да отмени постановената първоинстанционна присъда и да оправдае подсъдимия К.. Излага доводи, че залата е била отворена, тъй като патрона на входната врата не е функционирал. Изтъква се още, че В. К. е използвал фитнес залата за място, в което е живеел, както и че не е установено някое от лицата, които са присъствали на полицейската проверка, да са тренирали или да са заплатили входна такса.

Подсъдимото лице в правото на последна дума заявява, че се надява да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по 3 категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в посоченото:

Подсъдимият В. С. К. е роден на ******* г. в град София, българин, български гражданин, висше образование, несемеен, трудово неангажиран, с чисто съдебно минало, с настоящ адрес – гр. София, ул. „*******, магазин 2.

В. С. К. бил едноличен собственик и управител на „Р.З.“ ЕООД с ЕИК ******* и предмет на дейност – организация на дейност, свързана с развлечения и отдих, дейност на спортни клубове, фитнес центрове и зали. На 01.12.2017 г. между управляваното от подсъдимия К. търговско дружество в качеството си на наемател и „Е.“ ЕООД като наемодател бил сключен договор за наем за отдаване за временно ползване на недвижим имот, самостоятелен обект в сграда – магазин А2, находящ се в гр. София, ж.к. *******, партер . В сключения договор между страните било изрично записано, че помещението ще бъде използвано за спортен център. За реализиране на търговската дейност В. К. закупил фитнес оборудване и отворил фитнес зала „Естетик Р.З.“. На 13.03.2020 г. във връзка с разпространение на епидемия от корона вирус /COVID - 19/ на територията на Република България било обявено извънредно положение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по предложение на Министерски съвет, с Решение с дата 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. По повод усложняваща се епидемична обстановка в международен план министърът на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето издал Заповед № РД-01-124/3.03.2020 г., с която въвел противоепидемични мерки, част от които било преустановяването на всякакъв вид масови спортни мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни /кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес зали и други/.Предвид издадената заповед на министъра на здравеопазването В. К. е следвало да преустанови дейността на фитнес залата до отмяна на въведeните със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. ограничителни мерки.

В периода от 09.04.2020 г. до 20.04.2020 г. подсъдимият К. не спазил предписанията в издадената заповед и фитнес залата продължила да работи за посетители, които заплащали еднократна такса за тренировка или си купували месечна карта за посещения. В. К. отбелязвал в тетрадка имената на конкретните посетители, както и отразявал дните или периодите, в които идвали в залата, за да провеждат тренировка. Клиентите заплащали за провеждането на тренировките лично на подсъдимия.

На 20.04.2020 г. бил получен сигнал в 07 РУ – СДВР, че въпреки въведените противоепидемични мерки, фитнес залата, стопанисвана от подсъдимия К., находяща се в гр. София, ж.к. „*******, партер работила, като в нея се събрали множество лица, които тренирали.

На място се отзовали на подадения сигнал полицейските служители от 07 РУ-СДВР Б.С., В.Ч. и В.В., които констатирали, че обекта действително работил, както и че имало струпване на различни лица, които провеждали тренировка, облечени в спортен екип. Служителите на реда установили, че подсъдимият К. се намира във фитнес залата, като същият потвърдил, че залата работи и им предоставил с протокол за доброволно предаване тетрадка, съдържаща данни за трениращите лица и цените на услугите, които 4 плащали, за да тренират.

По време на извършената полицейска проверка били установена самоличността на трениращите в залата свидетели и им били съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 209а от Закона за здравето. Подсъдимият К. бил задържан и отведен в 07 РУ-СДВР. На 13.10.2020 г. спрямо подсъдимият К. било издадено Наказателно постановление № РД- 05- 0082 от директора на Столичната РЗИ. С издадения писмен документ В. К. бил санкциониран с налагане на „глоба“ в размер на 500 лева за извършено на 20.04.2020 г. нарушение по Раздел I, т. 5 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл.