Решение № 1626 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1626 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100503441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 683 от 12.01.2024г., постановено по гр.д. № 64651/2021г. по описа на СРС, 58. състав, ответникът „Дженерали Застраховане” АД с ЕИК 030269049 е осъден да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 040638060 сумата 656 лв. – на основание чл. 411 КЗ, като регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД качеството му на застраховател по застраховка „Каско” за щети на автомобил „Ланд Роувър“ с рег.№ ****, причинени от застрахован при „Дженерали Застраховане” АД по застраховка “Гражданска отговорност” водач на автомобил "Тойота" с рег.№ **** при пътно-транспортно произшествие от 04.04.2019 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба /12.11.2021 г./до окончателното изплащане, както и сумата 640 лв. – съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Дженерали Застраховане” АД, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят оспорва участието на застрахования по имуществена застраховка Каско в ищцовото дружество лек автомобил 1

„Ланд Ровър“ с рег. №**** в процесното ПТП. Позовава се на представения към исковата молба двустранен констативен протокол, в който не се съдържат основните индивидуализиращи белези на управлявания от участник А автомобил, а именно – рег. номер и номер на рама. При разпита свидетелят – водач е заявил, че има няколко автомобила, но няма конкретен спомен за конкретното ПТП и автомобила, при управлението на който е настъпило. На следващо място, намира, че в хода на първоинстанционното производство не е проведено пълно и главно доказване и по отношение на твърдяната от ищцовото дружество отговорност на водача на л.а. „Тойота Ярис” с ДК№ **** за реализиране на процесното събитие и за причиняване на вредоносния резултат от същото. По делото не били събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин наличието на противоправно поведение на соченото за делинквент лице, което съставлява съществен елемент от фактическия състав на деликга по чл. 45 от ЗЗД и задължителна предпоставка за уважаване на исковете. Сочи, че съставеният от трети лица констативен протокол не може да му бъде противопоставен. Видно от отбелязванията в същия, ПТП е настъпило при извършване на маневра за обратен завой от страна на М.П., което не кореспондира с местоположението на вредите по двата автомобила. Същевременно, протоколът не съдържа никакви други обстоятелства, от които да се установи каква е причината за настъпване на ПТП и неговият механизъм. Последните не са установени и от показанията на разпитания по делото свидетел, който заявява изрично, че няма спомен за процесното ПТП и за каквито и да било детайли във връзка със същото. Във връзка с изложеното твърди, че не са налице противоправни действия от страна на застрахования в дружеството водач, който е спазил всички нормативно установени изисквания и правила - същият е наблюдавал пътя зад управляваното от него МПС през цялото време на извършване на маневрата за движение на заден ход. Оспорва като неправилен възприетия от първоинстанционния съд релевантен размер на вредите по л.а. „Ланд Ровър“.

Счита извода на съда, че към датата на настьпване на процесното ПТП автомобилът е бил в срок на гаранционно покритие, за необоснован и недоказан. В хода на първоинстанционното производство не е направено подобно твърдение от страна на процесуалния представител на ищеца, липсват и доказателства за това. Предвид изложеното, намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и постановено в противоречие с 2 материалния и процесуалноправния закон. Моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, който оспорва същата като неоснователна. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП се установява безспорно от приетите по делото доказателства, вкл. от изслушаното заключение на САТЕ, което не е било оспорено от страните. От приетите доказателства се установявало и че автомобилът е в рамките на петгодишния гаранционен срок. Независимо от изложеното, пред първоинстанционния съд било направено доказателствено искане за издаване на СУ за снабдяване от „Мото Пфое“ ЕООД – официалния вносител на Ланд Роувър за България с информация дали към датата на ПТП конкретният автомобил е бил в гаранция. СРС не се произнесъл по това искане, затова същото е наведено пред въззивния съд. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно като краен резултат по следните съображения:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и 3 погасяването на вземането.

Страните не спорят, а и се установява от ангажираните по делото писмени доказателства, че ответникът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № **** – т.а. „Тойота“, валиден към датата на ПТП; че ищецът е застраховател на МПС **** – л.а. „Ленд роувър“, по договор за застраховка „Каско на МПС“, валиден към датата на ПТП; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за л.а.

Ленд Роувър в размер на 656 лева. Във връзка с тези обстоятелства не са налице оплаквания във въззивната жалба.

Механизмът на процесното ПТП се установява от приетите по делото писмени доказателства, разпита на допуснатия свидетел и приетото заключение на САТЕ. Свидетеля Г. Я. заявява, че управлява няколко служебни автомобила и често минава през мястото, посочено като място на инцидента, затова и няма ясен спомен от случилото се, но потвърждава положения от него подпис в предявения му от съда двустранен констативен протокол като водач на увредения автомобил - автомобил „Ланд Роувър“ с рег.№ ****. Съгласно представения двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие, причина за произшествието е поведението на водача на автомобил „Тойота“ с рег.№ ****, който е реализирал удар със задната част на л.а. Ленд Роувър при извършването на маневра обратен завой. Становището на въззивника, че двустранният протокол не го обвързва и не установява с материална доказателствена сила механизма на настъпване на ПТП е вярно, но оплакването му за необоснованост на решението в тази му част е неоснователно, доколкото първоинстанционният съд не е обосновал изводите си за механизма на ПТП само и единствено с приетия като доказателство двустранен протокол. Напротив, съдът е обсъдил свидетелските показания, с които водачът Я. потвърждава подписа си в процесния протокол за ПТП, както и че е управлявал л.а. Рейндж Роувър с номер, съдържаш цифрите 9990. Що се касае до щетите по автомобила – вещото лице по САТЕ категорично сочи, че същите могат да бъдат причинени при механизма, описан в двустранния протокол и са в причинна връзка с процесното ПТП /ударът е в задната част на л.а. Ленд Роувър, модел Рейндж Роувър, увредите са в областта на задната броня/.

Въз основа на така събраните доказателства се налага изводът, че вина за 4 настъпването на ПТП има водачът на л.а. Тойота М.П., която е допуснала нарушение на правилата за движение и е причинила ПТП, като не е контролирала непрекъснато управлявания от нея автомобил и не е спазвала дистанция, при което е реализирала удар с предно движещия се л.а. Ленд роувър. За наведения във въззивната жалба механизъм на ПТП - при движение на заден ход на л.а., управляван от застрахования при ответника водач - по делото липсват каквито и да било данни, вкл. и не кореспондира с посочените в протокола вреди по двата автомобила /задна броня за л.а. Ленд Роувър и счупена предна лайстна за л.а. Тойота Ярис/.

При така установения механизъм на произшествието, всички вреди по л.а. Ленд роувър от техническа гледна точка се намират в пряка причинноследствена връзка с реализираното ПТП.

В чл. 386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно установената съдебна практика, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането - т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер, който съответства на пазарните условия към датата на ПТП, за да могат уврежданията да бъдат надлежно отстранени. Ако автомобилът е в гаранция, дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от същия фактури. При липса на посочените условия, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по 5 цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официалния сервиз, щом това е условие за запазване на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3,4 или 5 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените авточасти с нови и оригинални такива. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли.

От експертното заключение на САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на вредите по л.а. Ленд Роувър, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 554, 21 лв., а ако се приеме, че автомобилът е в гаранция - 656 лв., колкото се претендира от ищеца.