Решение № 464 от 03.06.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер -201 03.06.2019 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На осми май, две хиляди и деветнадесетата година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор: Валентина Чакърова

Като разгледа докладваното от съдията

Кирил Градев

Гражданско дело № 1100 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на П.К.Н. от град Бургас против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ.

Ищецът сочи , че е бил привлечен на

07.03.2012 г. като обвиняем по чл.325 ал.2 и чл.131 ал.1 т.1 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК , което впоследствие е било изменено на обвинение за престъпление по чл. 325 ал.2 и чл.131 ал.1 т.1 , 9 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК. На същия ден спрямо него е била взета мярка – задържане за срок от 72 часа. На 08.03.2012 г. същата е била заменена с „домашен арест“ , а на 13.03.2012 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 09.11.2012 г. от състав на РС – Бургас ищецът е бил оправдан по всички обвинения и мярката за неотклонение е била отменена изцяло. Решението на окръжния съд от 16.07.2013 г. е било окончателно. Обвинението е продължило 1 година 4 месеца и 9 дни като от тях 241 дни с мярка за неотклонение – задържане под стража и 5 дни – домашен арест. В останалото време – само подписка. Ищецът обстоятелствено излага фактологията по извършването на ареста на 07.03.2012 г. и последващото развитие на досъдебното производство, личните си преживявания и проблеми във връзка с обвинението.

Хронологично проследява хода на производството, както и същото в в личен аспект. Акцентира върху ограниченията, настъпили в живота му относно възможностите му да учи , да спортува , в семейния живот, здравословното и физическо състояние.

Натрупаните отрицателни емоции повлияли негативно и върху психическото му състояние. За причинените неимуществени вреди ищецът претендира от ответника – Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на сумата от 500 000 лв. ведно със законната лихва от деня на повдигане на обвинението – 07.03.2012 г. Отделно от това ищецът

Н. сочи , че вследствие на неоснователното обвинение и задържане е претърпял и имуществени вреди – заплатени възнаграждения за адвокатска защита , пропуснати ползи – от неполучена стипендия , неизпълнение на договори с различни контрагенти , както и пропуснати ползи от неосъществена стопанска дейност от фирмите , които представлява и управлява – „Рики лес“ ЕООД и „Бургас лес трейдинг“ЕООД – общо се претендира присъждане на обезщетение в размер на 95 550 лв. ведно със законната лихва от деня на повдигане на обвинението – 07.03.2012 г. Направени са доказателствени искания в т.ч. и със заявление с вх.№18173/17.12.2018 г. – да се допуснат свидетели за установяване на релевантни по делото факти – Г.Н., А.Р. и М.К., за изискване на НОХД № 1746/12 г. по описа на РС – Бургас, за снабдяване с удостоверения , които да послужат на ищеца за снабдяване с други писмени доказателства. Пред съда ищецът не се явява с цел – поддържане на исковата претенция и ангажиране на доказателства по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба от страна на Прокуратурата на

Република България по чл.131 от ГПК по исковата молба на П.Н.. На първо място исковата претенция се оспорва като погасена по давност – т.е. – недопустима. Оправдателната присъда е потвърдена на 16.07.2013 г. – т.е. – 5 – годишната погасителна давност изтича на

16.07.2018 г. , а исковата молба е входирана на 17.07.2018 г. Акцесорния иск за лихви се явява частично неоснователен , тъй като е погасен с изтичането на тригодишна давност. Иска за неимуществени вреди се оспорва като недоказан. Според ответната страна ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени морални вреди – пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Действително ищецът прави оплаквания за настъпили за него отрицателни последици в емоционален , социален, професионален и здравословен план , изразяващи се в преживян силен стрес и чувство на безпомощност от несправедливото обвинение, психическо и нервно напрежение, лишаване от пълноценен начин на живот, влошаване на здравословното състояние, опетняване на доброто му име , но не представя доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата. Предявения иск за неимуществени вреди се оспорва и по размер. Съобразно съдебната практика обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост , заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като този критерий не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ от значение как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето , личния живот и т.н. на увредения.

Паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на справедливост. Цитира се и практика на ВКС в тази насока.

Продължителността на наказателното обвинение е 1 г. и 4 месеца , а тази в досъдебната фаза е само 2 месеца. Мерките за неотклонение се вземат от съда , поради и което не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата. Конкретния случай се отличава с фактическа и правна сложност с оглед на това че предмет на изясняване е и дейността на още две обвиняеми лица. Прокуратурата не следва да отговаря за действията на органите на МВР – при задържането, както и за условията в местата за задържане , също и за публикациите в медиите.

Съобразно приложените медицински документи , здравословните проблеми на ищеца не са в причинно-следствена връзка с дейността на прокуратурата. Претендираното обезщетение не е съобразено и с икономическите фактори в страната. По официални данни за страната средния годишен доход на лице за 2013 г. в страната е 4814 лв., а претенцията е стократно повече и това е в разрез с принципа за обезвреда по ЗОДОВ. Оспорва се и иска за имуществени вреди като недоказан – не са представени доказателства за заплатени хонорари за адвокатска защита в проведеното наказателно производство. Едва след запознаване с материалите по НОХД – приложените договори за правна помощ се сочи , че може да се коментира редуциране на размера на вредите в тази насока. Оспорват се и вредите от неполучена стипендия и неосъществена търговска дейност – в случая претенцията трябва да се изгражда на доказана възможност за увеличаване на имуществото , която възможност е сигурна , а не се презюмира. Ответната страна прилага към отговора си и справка за съдимост на ищеца П.Н., от която е видно , че същият е многократно осъждан още преди привличането му като обвиняем – като присъдите са отново за причиняване на телесни повреди по хулигански мотиви. Ответникът сочи , че с оглед на тези данни от миналото на ищеца дават основание да бъде охарактеризиран като личност с трайни престъпни навици , незачитащ обществения ред и особено телесната неприкосновеност на личността. Нещо повече – се сочи в отговора – след оправдателната присъда по НОХД 1746/12 г. на РС – Бургас срещу П.Н. са водени още две досъдебни производства, за което се представят доказателства ведно с отговора на исковата молба. Според постановлението за уеднаквяване на практиката Решение №112 от 14.06.2011 по гр.д.№327/10 на ІV г.о. на ВКС съдебното минало на пострадалия е фактор , който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, като доколко повдигането на обвинение за деяние , по което той впоследствие е бил оправдан се е отразило негативно на здравето , психиката и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. Възразява се по допускането на исканите свидетели за установяване на здравословно и психическо състояние – същото следва да бъде удостоверено с надлежна медицинска документация. Заявява се ,че прокуратурата ще се ползва от наличните по НОХД №1746/2012 г. на РС – Бургас. Становището на

Прокуратурата се поддържа пред съда от представител на Бургаската окръжна прокуратура.

Предявения иск е допустим. Възраженията на ответната страна в насока погасяването му по давност съдът намира за неоснователни. Действително оправдателната присъда на РС – Бургас е потвърдена по ВНОХД №333/13 г. на ОС – Бургас на 16.07.2013 г., на която дата влиза в сила и от когато започва да тече давността , а исковата молба по чл.2 от ЗОДОВ е входирана в съда на 17.07.2018 г. Същата обаче е изпратена до съда по пощата. Пощенското клеймо върху плика / находящ се на л.39 по делото/ е с дата – 16.07.2018 г. и на основание чл.62 ал.2 от ГПК срокът не е пропуснат. Респ. – исковата претенция не е погасена по давност, същата следва да бъде приета за допустима и редовно предявена и съответно – да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На 07.03.2012 г. ищеца П.Н. е бил арестуван в дома му в гр.Бургас, ул.“Гладстон“№18 като на същия ден спрямо него е било постановено задържане за срок от 72 часа с обвинение по чл.325 ал.2 от НК и чл.131 ал.1 т.1 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК. Впоследствие обвинението е било изменено по чл.325 ал.2 от НК и чл.131 ал.1 т.1, т.9 и т.12 от НК във вр. с чл. 130 ал.1 от НК.

На 08.03.2012 г. мярката е била променена от Районен съд – гр.Бургас на „домашен арест“, а на 13.03.2012 г. с акт на окръжния съд е била отменена мярката на РС и постановено „задържане под стража“.На 09.11.2012 г. с присъда №1895 по НОХД №1746 по описа на РС – Бургас за 2012 г. подсъдимия П.Н. е признат за невинен в това , че е извършил престъпните деяние и е оправдан изцяло по повдигнатите обвинения за извършени престъпления. Видно от протокола от съдебното заседание от 09.11.2012 г., на което е била обявена оправдателната присъда с определение на съда от същата дата взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Н. е изменена в „ подписка“ и същият е бил освободен в съдебната зала. С решение №130 от 16.07.2013 г. по ВНОХД №333 по описа на ОС – Бургас за 2013 г. присъдата е потвърдена като решението е окончателно.

Ищецът твърди , че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици в емоционален, социален, професионален и здравословен аспект, изразяващи се в преживени силен стрес и чувство за безпомощност от несправедливото обвинение, психическо и нервно напрежение, в безпокойство , тревожност и страх от прекъсване на висшето си образование , в изолиране от близки и приятели и лишаване от пълноценен начин на живот, във влошаване на здравословното му състояние и спортната форма , прекратяване на трудовата му дейност в търговски дружества, невъзможност за полагане на изпити в университета, опетняване на доброто му име в обществото.

В проведеното редовно съдебно заседание въпреки дадената му възможност , начиная от постъпване на исковата молба в съда на 17.07.2018 г. ищецът не се е явил пред съда и не е представил пред съда доказателствата , които е искал да му бъдат допуснати - в т.ч. и разпит на свидетели.

Поради липсата на каквито и да са искания от страна на ищеца делото е приключено при наличните по делото само писмени доказателства, приложени с исковата молба и отговора на исковата молба от страните.

Представените доказателства водят до извода за частична основателност на иска. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за извършването на което ищеца е бил оправдан с влязла в сила присъда.

Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди.От претенцията за обезщетение на причинени неимуществени вреди и претенцията за обезщетение на имуществени вреди съдът намира за доказана частично претенцията за обезщетение на неимуществени вреди в частта , касаеща времевия период, през който спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 325 ал.2 и чл.131 ал.1 т.1 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК. Само по себе си предприемането на такива процесуално-следствени действия, е свързано със значителен стрес за лицето по отношение, на което е упражнена наказателна репресия. Психичното състояние на обвиняемия, а по- късно и подсъдим несъмнено представлява нормална човешка реакция, обективните проявления, на която са нравствените страдания на лицето, посочени в исковата молба. Видно от приобщените по делото писмени доказателства се установява , че от продължилото обвинение от една година и четири месеца мярката за неотклонение „задържане под стража е продължила от 13 март 2012 г. до 09.11.2012 г. – около осем месеца ведно с първоначалното задържане на 07.03.2012 г. Задържането под стража безспорно представлява интензивна мярка на ограничаване на личната свобода на личността и изолиране от обществото, което в процесния случай е било лишено от основание с оглед оправдателната присъда. За въпросния период от време ищеца следва да бъде обезщетен за причинените безспорно неимуществени вреди вследствие на упражненото задържане под стража.