Решение № 275 от 16.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева

Гинка Т. И.а при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело № 20253100600944 по описа за 2025 година

Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по частна въззивна жалба на адв. М. П. от АК-Шумен-пълномощник на Х. П. П., с която се иска въззивният съд да отмени протоколно определение от 10.06.2025г. по ЧНД № 2088/2025г. по описа на ВРС, 05 състав, с което е оставена без уважение молбата на молителя П. за постановяване на съдебна реабилитация.

С въззивната жалба се иска от въззивната съдебна инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени определението на първостепенния съд и да допусне съдебна реабилитация, тъй като счита, че са налице основанията затова.

В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище, че определението на първоинстанционния съд е правилно, като излага съответните доводи затова.

Повереникът на молителя Х. П.- адв. П. от АК-Шумен поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното определение, като излага подробни доводи в тази насока.

Молителят Х. П. П. не се явява.

След преценка на становището на страните, както и след цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, на основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият въззивен състав констатира, следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

Молителя Х. П. е осъждан както следва:

1. По отношение на осъждането по НОХД № 2304/2001 г. по описа на Районен съд Варна: С присъда от 31.01.2002 г., в сила от 17.03.2003 г., на П. са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 5 години при общ режим, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба в размер на 2 000 лева. Наказанието лишаване от свобода е 1 било изтърпяно на 23.01.2005 г. - писмо на Районна прокуратура Варна пр. № 329/2003 г. от 04.04.2005 г. Наказанието лишаване от право да управлява МПС е било изпълнено, видно от писмо № Пр.329/27.07.2007 г. на Районна прокуратура Варна.

Наказанието глоба не е било изпълнено и тя не била платена. Съгласно представената в съдебно заседание пред районния съд справка от ТД на НАП Варна за тази глоба е било образувано изпълнително производство, което е било прекратено с разпореждане от 05.04.2012 г.

2. По отношение на осъждането по НОХД № 1155/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна: С присъда № 25/06.03.2012 г., в сила от 18.06.2013 г. на П. са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 3 години и 8 месеца при общ режим и глоба в размер на 12 000 лева.

По ЧНД № 833/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, с определение № 595/23.06.2015 г., в сила от 01.07.2015 г., П. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяването на останалата част - 1 година, 1 месец и 14 дни, от наложеното му с присъда по НОХД № 1155/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна наказание в размер на 3 години и 8 месеца. Установен е бил изпитателен срок в размер на 1 година, 1 месец и 14 дни, като по време на този изпитателен срок е била постановена и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, 1 месец и 14 дни. Наказанието лишаване от свобода е било изтърпяно на 23.06.2015 г. съгласно сл. бележка на Окръжна прокуратура Варна № Р.56/2013г. от 15.07.2015 г.

Изпълнението на пробационния надзор по ЧНД № 833/2015 г. е приключило на 08.08.2016 г. съгласно сл. бележка на Окръжна прокуратура Варна № Р-56/2013 г. от 10.09.2016 г.

За събиране на наказанието глоба е било образувано изпълнително дело № 3130004381/2013 г. С разпореждане от главен публичен изпълнител Р.Г. при ТД Варна на НАП по изпълнително дело № 3130004381/2013 г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх.№ С240003-035-0148739/25.03.2024 г. е било прекратено производството поради изтичане на 10-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се изплати вземането.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията на чл. 87 от НК за постановяване на съдебна реабилитация на молителя Х. П., доколкото не се установяват всички изискуеми предпоставки затова. В настоящото производство, съобразно неговия особен предмет, съдът следва да прецени наличието на предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация, които са посочени в нормата на чл.87 ал.1 от НК, в която се съдържат три кумулативно изискуеми предпоставки: първата и базова предпоставка е в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с друго, по-тежко наказание. Допълнителните предпоставки, посочени в т.1 и т.2 на същия текст изискват молителят да е имал добро поведение и при умишлено престъпление да е възстановил нанесените вреди.

Безспорно районният съд се е мотивирал за всяка една от предпоставките поотделно за двете присъди, като тези изводи се споделят от въззивната съдебна инстанция и не следва да се преповтарят.

Основният спорен момент в настоящото въззивно производство е как се изчисляват сроковете на наказанията Глоба наложени и по двете присъди и дали са настъпили основанията съответно за съдебна реабилитация.

Контролната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд в насока, че не е изтекъл изискуемия срок, за да се приложи института на съдебната реабилитация.

Районният съдебен състав правилно се е позовал на константната съдебна практика 2 на ВКС и най-вече на задължителното прилагане на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, където върховните съдии приемат, че когато наказанието глоба не е наложено самостоятелно, а кумулативно наред с друго наказание и ако наказанието глоба не е изпълнено, а другото наказание е изпълнено, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност. Съобразно наличието или липсата на образувано изпълнително производство следва да се спазват указанията, дадени в т.4 на настоящото решение. Според точка 4 на решението реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл.82 ал.1 т.5 или чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК и сроковете по чл.86 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече.

В настоящият случай изпълнителното производство е било прекратено на 25.03.2024г. и от тази дата не са изтекли сроковете по чл.82 ал.1 т.5 и чл.88а от НК и не са налице всички предпоставки, предвидени в чл.87 от НК за реабилитиране на молителя.

Предвид горното правилно първостепенният съд е приел, че не са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 87 от НК за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъжданията на молителя П. по НОХД № 2304/2001 г. по описа на Районен съд Варна и по НОХД № 1155/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Варненският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.06.2025г. по ЧНД № 2088/2025г. по описа на ВРС, 05 състав

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3