Определение № 43171 от 01.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43171 гр. София, 01.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110151499 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

258022/18.09.2023 г., подадена по електронната поща на 16.09.2023 г., уточнена с молба с вх. № 264026/25.09.2023 от А. Г. П., ЕГН **********, л.к.

№ -----, гр. С- чрез процесуален представител адв. В. Т., със съдебен адрес: -, адвокатска кантора ВЕК срещу „-“ ЕООД, ЕИК ------, гр. С---------, с която се предявени следните обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. чл.124, ал.1, предл. 3 ГПК, с който да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 50.00 лева, представляващи генерирани месечни такси за доставка на интернет за периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г.

2. чл. 265, ал.1, т.3 ЗЗД , с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25.00 лева, представляващи имуществени вреди изразяващи се в платена такса за доставка на интернет за един календарен месец, а именно юли 2023, поради липса на предоставена услуга ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (16.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ), като при условията на евентуалност претендира сумата на:

1. на платена без основание - чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД

2. на неосъществено основание - чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД 3. отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД

В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен договор за предоставяне на интернет за обект в гр. С-, като услугата била прекъсната от ответника на 17.07.2023 г. в 10.30 часа и била възстановена на 31.07.2023 г. в 18.00 часа. Периодът, в който ищецът нямал интернет е бил 15 дни и 360 часа. Твърди, че използва интернета за работа, а липсата му, т.е. до 1 изпълнение на договора, без обяснение от ответника, води до основание за прекратяване от нейна страна, тъй като интернетът се е ползвал за извършване на работа от страна на ищеца. Сочи се, че през това време ищецът неколкократно се свързвал с ответника по телефона, в което ищецът е направил изявление за разваляне на договора, но ответника не го приел.

Твърди се, че на 15.09.2023 г. ищецът изпратил в писмена форма изявление за разваляне на договора. Твърди, че ответникът й начислил сумата от 50.00 лева за доставка на интернет за периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г ., въпреки че договорът е прекратен. Твърди, че за месец юли е платила такса в размер на 25.00 лева, която я иска обратно, тъй като за този месец не е получила услугата.

Претендира разноски. Моли за постановяване на решение по чл.238 ГПК. Прави възражение за прекомерност.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Копие от имейл известие за разваляне на договор, поради неизпълнение, Договор за далекосъобщителни услуги с „-- ТВ“ ООД от 28.08.2023 г.

Моли съда, на основание чл.190 ГПК да задължи ответника да предостави намиращия се у него – договор за потребителски услуга/интернет с ищеца, както и генерирани фактури за задължения за такси и за месеците август и септември 2023 г.

Моли да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел.

В срока по чл. 131 ГПК ответникат не оспорва, че имат сключен договор. Не оспорва, че за посочения период не са предоставили услуга на ищеца. Не оспорва, че са получили изявлението за прекратяване на договора на 15.09.2023 г., като на 27.09.2023 г. ответникът изпратил отговор по това изявление.

Оспорва, че договорът е развален, оспорва сумата по основание и размер, поради неизпълнение. Прави правоизключващи възражения: 1) изявлението за прекратяване е на 15.09.2023 г., към който ответникът е бил изправна страна, а не към 17.07.2023 г., когато е в забавата ; 2) към 15.09.2023 г. ищецът не е плащал нищо по договора след 20.08.2023 г., поради което е в забава и няма право да иска разваляне на договора; 3) изявлението не е по правилата на т.14.2.4 от Общите условията.

Ответникът твърди, че за периода от 21.06.2023 г. до 20.07.2023 г., 21.07.2023 г. до 20.08.2023 г. е извършено плащане от ищеца към ответника в размер на две вноски, всяка в размер на 13.99 лева за предоставяната услуга.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

2

По държавната такса

Цената на исковете е 75.00 лева. Ищецът е представил доказателства за внасянето на държавна такса (л.13,34 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства /искания за развалянето на договора по време на телефонните обаждания.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. В. Т., което пълномощно важи за всички инстанции със съдебен адрес: гр. София, пл. България № 1, НДК, административна сграда „Проно“, ет.15, *** (л.105 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед установяване на истината и прилагане на императивни правни норми съдът следва да задължи ответника да предостави намиращия се у него – договор за потребителски услуга/интернет с ищеца, както и генерирани фактури за задължения за такси и за месеците август и септември 2023 г., на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че ответникът е създал пречки да се установи съдържанието на договорите.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на договори и клаузи от него и служебно ще приложи императивни правна норма.

По свидетелите

Искането от ищеца е допустимо, а свидетелят ще установява необходими и относими факти и обстоятелства, поради което следва да се допусне до разпит при режим на довеждане един свидетел от страна на ищеца.

С оглед установяване на истината, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явят в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът прием, че страната е 3 създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за изясняване на случая са необходими специални знания от областта на счетоводството, тъй като трябва да се изследва плащанията между страните, датите и периодите. Ето защо следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, на която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси:

1.

В табличен вид, за периода май 2023 до декември 2023 година, да нанесе следните данни за плащания от ищеца към ответника:

Дата на плащане

Период на плащане

Договор по който се плаща

Услуга, за която се плаща

Сума на плащане

Начин на плащане

Дата на осчетоводяване от ответника

2.

Какви задължения ищецът е имал към ответника за периода май 2023 до декември 2023 година, като ги разбие по компоненти, в таблица:

Вид задължение

Период, за който се отнася

Основание за възникване – договор

Размер на задължение

Начин на погасяване

Дата на погасяване

Дата на осчетоводяване от ответника

3.