Решение № 92 от 18.12.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Габрово, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244200600350 по описа за 2024 година С присъда № 6 от 09.10.2024г. постановена по нчхд № 71 по описа за 2024г. на Тревненски районен съд подсъдимият Д. С. М. от гр.Г. е признат за виновен в това, че на 27.07.2024г., в гр.Трявна причинил на А. Т. З. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 НК, изразяващо се в кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, точковидни кръвоизливи под конюктивита на лявото око, кръвонасядане и оток в областта на лявата скула на лицето, охлузване и оток по предната повърхност на двете колена- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от хиляда лева в полза на държавата.

Подсъдимият Д. М. е осъден да заплати на А. З. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 27.07.2024г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния му размер от 2000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

1

Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя сумата от 1312лв.разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС- Трявна сума от 50 лв.- държавна такса върху уважения граждански иск.

В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Д. М., действащ чрез защитника си адвокат С. Т.. В жалбата се навежда довод за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че от доказателствата по делото не било установено подсъдимият да е нанесъл два удара, с които да е причинил на тъжителя телесните увреждания, описани в медицинското удостоверение. Установено било, че заплашително се е държал тъжителя, който е блъснал подсъдимия и той е паднал по очи, който се опитвал да се защити , а след това успял да се отскубне и да излезе през вратата. При сблъсъка между двамата подсъдимият също бил получил телесни увреждания в областта на шията и главата. В тази насока били обясненията на подсъдимия, които се се потвърждавали от показанията на свидетелитеполицейските служители, както и тези доведени от тях в съдебното заседание.

Сочи се и че уврежданията на тъжителя можело да бъдат причинени и при защитните действия от страна на подсъдимия, което не сочи на умишленото им причиняване. На следващо място се сочи, че неправилно съдът не е приел тезата им за реторсия, която според тях е налице.

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Направено е и алтернативно искане за приложение на института на реторсията и подсъдимия да бъде освободен от налагане на наказание.

В съдебно заседание подсъдимия и защитника му адвокат Т. поддържа жалбата с изложените в нея доводи и направено искане и молят същата да бъде уважена, като подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатите му с тъжбата обвинения. Поддържа се и алтернативното искане за прилагане института на реторсията.

Повереникът на тъжителя – адвокат Б. оспорва жалбата. Счита същата за необоснована. Моли да се потвърди присъдата на районния съд, като обоснована и законосъобразна, както и да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд разгледа подадената жалба, с изложените доводи, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на 2 присъдата, съгласно чл.314 от НПК, при което приема за установено следното:

С тъжба, подадена от А. Т. З. на подсъдимия Д. С. М. от гр.Г. е предявено обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

Съвместно с наказателния процес е приет за разглеждане предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за сумата от 2000 левапретърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици.

Първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Д. М. и тъжителя А. З. притежават съседни имоти в с.***, общ. ***. През годините между тях възниквали често спорове, включително относно ползването на каптаж и водопровод, обслужващ имотите.

На 27.07.2024г. подсъдимият посетил имота си в с.Зеленика и установил, че е преустановено водоподаването. Забелязал изкоп със стърчащи тръби в имота на тъжителя и решил, че последният е отрязал тръбите, чрез които се снабдява с вода имота му. Обадил се на районния инспектор, който му казал да подаде жалба в полицията. Подсъдимият се върнал до гр.Габрово, за да вземе нотариалния за имота, след което посетил РУ Трявна, където обяснил случая на дежурния полицай. Последният му казал, че ще изпрати патрул до мястото, но че ще трябва да изчака.

Докато чака полицейския патрул, подсъдимият тръгнал из града. Минал покрай офиса, в който работел тъжителя З., находящ се на ул.“***“ №*. Видял, че вратата е отворена и решил да влезе вътре и да потърси сметка от тъжителя за тръбите. В това време З. стоял на бюрото си и работел. Първоначално двамата се поздравили, но когато подсъдимият упрекнал тъжителя за прекъсването на тръбите, той му отговорил грубо, че не му дължи обяснение.

Тогава подсъдимият блъснал монитора от бюрото и го съборил на земята.

Непосредствено след това нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око и скула на пострадалия. С намираща се на бюрото стъклена топка замерил З., но 3 той успял да се отдръпне и да избегне удара. След това подсъдимият нанесъл още един удар с юмрук в областта на носа на тъжителя. В резултат на това той залитнал назад и охлузил коленете си в шкафовете под бюрото. След това и двамата се съборили на земята, при което подсъдимия също получил наранявания, изразяващи се в одрасквания по врата и главата. В един момент пострадалият успял да избута подсъдимия, който напуснал офиса. След това се обадил в полицията и съобщил за случая.

Мястото е посетено от свидетелите Х. и Н.- полицейски служители., които констатирали обстановката и снели обяснения от тъжителя. След това установили подсъдимия в дома му, където му съставили протокол за полицейски предупреждение.

Тъжителят, веднага след инцидента, посетил ФСМП- Трявна, където му е оказана медицинска помощ. На 29.07.24г. той посетил и съдебен лекар, който го е прегледал и издал съдебномедицинско удостоверение.

По делото е прието заключение на съдебно- медицинска експертиза, което не е оспорено от страните по делото От него се установява, че на инкриминираната дата З. е получил следните телесни увреждания: кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядания и оток на клепачите на лявото око, точковидни кръвоизливи под конюктивита на лявото око, кръвонасядане и оток в областта на лявата скула на лицето, охлузвания и оток по предната повърхност на двете колена, причинили му временно разстройство на здравето неопасно за живота, като обичайния период на възстановяване на уврежданията е около 7-10дни. Безспорно се касае за леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

В заключението се сочи, че по механизъм на получаване, травматичните увреждания са резултат от удари с или върху тъпи предмети/ за лицето/ и тангенциално въздействие на твърди тъпи предмети/ за коленете/, съответно е възможно да са причинени по начин, описан от тъжителя.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приложените писмени доказателства. Районният съд е обсъдил всички доказателства по делото както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Въз основа на това правилно и обосновано съдът не е дал пълна вяра на показанията на свидетелите И.Ц. и в частност причината за настъпилия 4 инцидент и поведението на подсъдимия при него. Следва да се посочи, че тази свидетелка живее на съпружески начала с подсъдимия и има заинтересованост от изхода на делото. От друга страна същата не е присъствала на инцидента, а пресъздава само това, което й е споделено от подсъдимия.

Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му с тъжбата обвинение.

Той не отрича, че на процесната дата и време между него и тъжителя е имало спречкване. Отрича обаче при това да е нанесъл удар с юмрук в лицето на тъжителя. Обяснява, че не той, а именно първи тъжителят го е нападнал, като го е съборил на земята, нахвърлил се е върху него. Заявява, че е получил порезна рана на врата си, като това било станало при замахване от страна на тъжителя към него. Обяснява и, че впоследствие установил, че е получил и други увреждания по тялото, а именно синини по ключицата, крака. Не е ходил на лекар, за да бъде прегледан. Правилно районният съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия по отношение на това кой е започнал нападението и по къкъв начин се е развил инцидента между него и тъжителя. Обясненията му се опровергават от показанията на свидетелите А.З., Т.З., Св.Х. и Н.Н., а така също и от заключението на съдебно- медицинската експертиза.

Обясненията му са явно и единствено негова защитна теза, с която цели да оневини поведението си и да избегне наказателната отговорност за извършеното.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил правилни и обосновани правни изводи за наличието на извършено престъпление от подсъдимия Д. М. по чл.130, ал.1 от НК. Налице е доказана по безспорен начин причинна връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат-причинените т е л е с н и увреждане на пострадалия З. с характера на лека телесна повреда. Деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като подсъдимият с нанасянето на удари в областта на лицето, както и събарянето на земята на тъжителя съзнавал общественоопасния характер на деянието си, възможните последици, включително и причиняването на телесните увреждания и е искал настъпването им.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия за незаконосъобразен отказ на първостепенния съд за приложение института на реторсията. И настоящият съдебен състав, с оглед на установената фактическа 5 обстановка по делото, не намира аргументи за приложение института на реторсията. Изложените от свидетелите Ц. и С. данни за възприета порезна рана в областта на врата на подсъдимия, както и насиняване в областта на ключицата, не могат с достатъчна степен на убедителност да потвърдят, че тъжителя също е нанасял удари и то умишлено на подсъдимия, с които да му е причинил посочените наранявания. Наред с това следва да се отбележи, че не е налице никаква медицинска документация- подсъдимият не е търсил медицинска помощ, не се е освидетелствал, поради което произхода им се явява неустановен и е твърде вероятно да са били предизвикани при действия на самозащита от страна на тъжителя.

По изложените съображения съдът намира жалбата на подсъдимия за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда за неоснователна и непочиваща на доказателствения материал по делото.

След като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК правилно и обосновано районният съд е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в минималния размер на предвиденото в закона в размер на 1000 лева.

По предявения гражданския иск: При определяне размера на дължимите на пострадалия неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия, районният съд е обсъдил вида и естеството на вредните последици настъпили за пострадалия, характера на нанесената телесна повреда, претърпените от него болки и страдания и по справедливост е оценил претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, в който размер е уважил предявения от тъжителя граждански иск, ведно със законните последици. Въззивният съд намира присъдата в тази и част за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за нито за увеличаване, нито за намаляване размера на присъденото обезщетение.