Решение № 20899 от 17.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64346/2024
- Вид
- Решение № 20899
- Подписан
- 17.11.2025
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 174487 от 27.11.2024 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
- Разпореждане № 5805 от 10.01.2025 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
- Определение № 24235 от 03.06.2025 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
- Разпореждане № 98842 от 23.06.2025 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
- Разпореждане № 117419 от 25.07.2025 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
- Разпореждане № 189552 от 15.12.2025 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
- Разпореждане № 4074 от 12.01.2026 · МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.73 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20899 гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110164346 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Минолби“ ЕООД е предявило срещу „А1 България“ ЕАД иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 6,94 лева (след допуснато увеличаване на размера на иска с определение, постановено в открито съдебно заседание) – платена без основание сума, представляваща сбор от недължимо платени месечни абонаментни такси с ДДС за мобилни услуги за мобилен номер ***, за мобилен номер *** и за мобилен номер ***, която сума е начислена във фактура № 442395520 за периода 28.11.2021г. – 27.12.2021г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (25.10.2024г.) до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът излага, че с ответника са сключили договор за мобилни услуги № 503554975 с Приложение № 03.12.2021г. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442395520 за отчетен период 28.11.2021г. – 27.12.2021г., в която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за мобилен номер *** в размер на 18,40 лева без ДДС, за мобилен номер *** в размер на 18,40 лева без ДДС и за мобилен номер *** в размер на 18,40 лева без ДДС, които суми били изцяло платени от ищеца. След заплащане на сумата ищецът направил справка и установил, че е платил повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като надплатената сума била размер на 1,80 лева без ДДС или 2,16 лева с ДДС. При това посочената сума била платена без основание на ответника.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В първото по делото заседание чрез упълномощен представител оспорва иска.
С молба – становище, изпратено по пощата на 17.06.2025г. (л.24 и сл.), ищецът посочва, че ответникът е признал неоснователно начисляване на претендираната сума в процесната фактура, като е издал кредитно известие в размер на претендираната сума от 1,80 лева без ДДС / 2,16 лева с ДДС. Кредитно известие съгласно чл.115, ал.2 ЗДДС следвало да се издаде в 5 – дневен срок от връщане на сумата, като ищецът възразява, че сумата по кредитното известие не е върната. Кредитното известие следвало да съдържа и номера на фактурата, чиято данъчна основа то намалява. За пръв път пред РП – Бургас ответникът заявил, че има издадено такова кредитно известие.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.12.2021г. между ищеца „Минолби“ ЕООД в качеството на абонат и „А1 България“ ЕАД в качеството на мобилен оператор е подписано Приложение № 1 към договор № 503554975. Към договора за мобилни услуги страните са подписали Приложение № 1 от 14.10.2019г., в което са описани цени на мобилни услуги и месечни абонаментни такси, параметри на тарифните планове/пакети, а телефонните номера, до които се отнасят, са посочени в Приложение № 2.
Не е спорно по делото, а и от приетите доказателства се установява, че ответникът е издал фактура № ********** заедно с приложение А (л.48 и сл.), в която в тежест на ищеца е начислил задължения за такси за мобилни услуги за мобилен номер *** в размер на 18,40 лева без ДДС, за мобилен номер № 0888672865 в размер на 18,40 лева без ДДС и за мобилен номер *** в размер на 18,40 лева.
Относно проверка за това дали начислените месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги за процесните мобилни номера са начислени съобразно договорените абонаментни планове по делото е изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза (л.65 и сл.). Вещото лице е дал заключение, че за мобилен номер *** са установени несъответствия в договорени и начислени отстъпки на МАТ, като различията са следните : 1/ на 4 – ти ред на стр. 5 от Приложение А от процесната фактура – такса за пакет мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 20.12.2021г. – 27.12.2021г. не е начислена дължимата отстъпка в размер на 1,60 лева без ДДС; 2/ на ред 5 – ти на стр. 5 от Приложение А от процесната фактура – пакет за мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 28.12.2021г. – 27.01.2022г., начислената отстъпка е с 1 лев в повече. Така общо за мобилен номер *** в процесната фактура е начислена в повече сума за МАТ в размер на 0,60 лева (1,60 – 1,00) без ДДС.
За мобилен номер *** вещото лице е установил следните несъответствия между договорени и начислени отстъпки на МАТ, като различията са следните : 1/ на ред 6- ти от стр.6 от Приложение А към процесната фактура – такса за пакет мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 20.12.2021г. – 27.12.2021г. не е начислена отстъпка в размер на 1,60 лева; 2/ на ред 7 – ми на стр. 6 от Приложение А към процесната фактура – такса за пакет мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 28.12.2021г. – 27.01.2022г. е начислена отстъпка в повече в размер на 1 лева. Общо относно посочения мобилен номер сборът от начислените МАТ е повече с 0,60 лева без ДДС (1,60 - 1,00).
За мобилен номер *** вещото лице е установил следните несъответствия между договорени и начислени отстъпки на МАТ, като различията са следните : 1/ на ред 4 -ти от стр. 8 от Приложение А към процесната фактура – пакет за мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 20.12.2021г. – 27.12.2021г. не е начислена договорена отстъпка – 1,60 лева; 2/ на ред 5 – ти от стр. 8 от Приложение А към процесната фактура – пакет за мобилен интернет 5 ГБ на максимална скорост за периода 28.12.2021г. – 27.01.2022г., е начислена отстъпка в повече в размер на 1 лев. В обобщение за посочения мобилен номер сборът от начислените МАТ в процесната фактура е в повече с 0,60 лева без ДДС (1,60 – 1,00).
В справката към заключението на вещото лице е поместен обяснителен текст и е посочена конкретната клауза от договора и приложения към него, съобразно която е формира цената на начислените такси. Вещото лице е посочил, че е основал изводите си на приложения към договора за мобилни услуги, на данните от предходната фактура № ********** от 02.12.2021г., на следващата фактура с № 0443595976 от 01.02.2022г. и на справките на билинг системата на ответното дружество относно процесните мобилни номера.
Вещото лице е дал заключение, че първоначалната сума по фактурата в общ размер от 2
107,38 лева е заплатена на 19.01.2022г. Също така от справка в билинг системата се установявало, че сумата по кредитното известие в размер на 2,16 лева с ДДС е погасена чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за начислени неустойки при прекратяване на процесния договор.
С молба, изпратена по пощата на 13.09.2025г. (л.59 и сл.), ищецът е оспорил заключението на вещото лице. Позовава се на подписано между страните Приложение № 1 от 03.12.2021г., съгласно което новите договорени тарифни планове се прилагат от датата на съответната активация, като е уговорено, че тарифните условия могат да се активират поетапно в срок до 10 дни от датата на подписване на приложението и се прилагат от датата на съответната активация. При това ищецът счита, че датата на активация следва да е 27.12.2021г., а не както без основание бил приел вещото лице датата на активиране на услугите – 20.12.2021г. Не било доказано основание за начисляване на месечна и дневна такса „Business Travel Unlimited”, като възразява, че заявеният роуминг пакет е „А1 Europe and Balkan” съгласно подписано Приложение № 1 от 03.12.2021г. Не била извършена заявка от ищеца за активация на месечна и дневна такса „Business Travel Unlimited”, поради което счита, че не дължи последната такса и поради това е направено искане за увеличаване на размера на иска с още сумата от 3,99 лева без ДДС – т.е. за неоснователно начислената такса „Business Travel Unlimited” или искът да се счита предявен за сумата от 5,79 лева без ДДС или 6,94 лева с ДДС. Ищецът не е съгласен и с извода на вещото лице, че задължението е напълно погасено с насрещно прихващане от начислени неустойки при прекратяване на процесния договор. Възразява, че сключеният между страните договор не бил прекратен съгласно решение на Апелативен съд – Бургас по в.т.д. № 71/2024г., което е влязло в сила.
Оспорва сумата по кредитното известие реално да е била възстановена на ищеца. Възразява, че справките в билинг системата не се ползват с доказателствена сила. Плащането на задължението било извършено съобразно първоначалната стойност на фактурата. От страна на ответника не били представени първични счетоводни документи – фактура, кредитно известие, платежен документ.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта относно констатациите за начислени без основание (без да съответстват на договореното съгласно сключения между страните договор, както и подписаните към същия приложения) суми в процесните фактури за месечни абонаментни такси, като в посочената част заключението на вещото лице е подробно, мотивирано и обстойно.
В частта относно погасяване на спорната сума съдът намира следното :
По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че за първоначално претендираната сума от 1,80 лева без ДДС/ 2,16 лева с ДДС ищецът е издал кредитно известие № 065259144 към процесната фактура.
Със същото кредитно известие е намалено задължението по процесната фактура със сумата от 1,80 лева без ДДС/ 2,16 лева с ДДС. Информация за издаване на такова кредитно известие вещото лице черпи от справка в билинг системата на мобилния оператор. Сведения за издаването на цитираното кредитно известие се съдържат и в справка, дадена от ответника (мобилния оператор) пред орган на полицията – писмо с рег. № 9990/30.05.2022г. (л.31 и л.32), в което ответникът посочва, че по повод постъпили оплаквания на клиента на мобилния оператор „Минолби“ ЕООД и разглеждане на подадената от клиента информация били проверени услугите и своевременно били издадени кредитни или дебитни известие.
Към писмото е приложена справка, в която фигурира кредитно известие № 065259144 за сумата общо от 1,80 лева без ДДС (0,60 лева за мобилен номер 359888373635, 0,60 лева за мобилен номер 359888672865 и 0,60 лева за мобилен номер 359889917232) към процесната фактура. По искане на ищеца ответникът бе задължен по реда на чл.190 ГПК да представи цитираното кредитно известие. След като съдът уважи искането, ответникът представи екранна снимка (л.77) от билинг системата на кредитно известие № 652959144 с посочена 3 дата на издаване : 31.01.2022г., към процесната фактура, на стойност 1,80 лева без ДДС/ 2,16 лева с ДДС. Съдът цени издаденото кредитно известие като извънсъдебно признание на това, че в процесната фактура са начислени без основание задължения в повече в размер на 1,80 лева без ДДС/ 2,16 лева с ДДС, което извънсъдебно признание се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (заключение на вещо лице по ССчЕ) и затова съдът приема, че същото отговаря на действителното положение – арг. чл.175 ГПК.
По отношение на оспорената начислена такса „Business Travel Unlimited” по отношение на мобилен номер *** от заключението на вещото лице се установява, че в процесната фактура са начислени две такси с посоченото основание, всяка на стойност 3,99 лева без ДДС, като първата такса е дневна и е за периода 28.11.2021г. – 27.12.2021г. В обяснителния текст към справката към заключението е отбелязано, че тази такса е начислена на основание подписано Допълнително приложение № 1 от 14.10.2019г. към процесния договор, като съгласно т.4 и т.5.7 от Приложението договорената дневна такса в размер на 3,99 лева без ДДС се начислява в посочения размер за всеки календарен ден, в който е генериран роуминг трафик, като в случая е начислена 1 бр. такса за съответния месец. В процесната фактура е включена и месечна такса „Business Travel Unlimited” отново размер на 3,99 лева без ДДС, като съобразно обяснителния текст към справката от заключението в т.5.4. от Допълнителното приложение е посочено, че освен дневната такса за броя календарни дни с трафик се начислява еднократно и месечна такса в размер на 3,99 лева за текущия месец.
Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/90834b10-5b81-481b-a9aa-3aca37cfb869