Решение № 129 от 21.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120106971 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В.

Т. В. с ЕГН ********** срещу „ПИ. АЙ. ТИ. КЛИМА“ ЕООД с ЕИК *, с която се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, да бъде възстановен на заеманата от него предишна длъжност; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение по за оставане без работа, за периода от шест месеца, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Иска се ответника да бъде осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение за периода 16.05.2022г. до 31.05.2022г. 355лв.; за месеците от юни до август 2022г. включително по 710лв. месечно или общо 2130лв.; за месеците от септември 2022г. до август 2023 г. включително по 1000лв. месечно или общо 12000лв. и за периода 01.09.2023г. до 15.09.2023г. - 500лв., ведно с дължимата лихва за забава за всяко отделно възнаграждение от датата на неговия падеж до изплащане на вземането. Иска се ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е за целия период на трудовото правоотношение или за общо 25 дни, в размер на 1087лв. ведно с мораторна лихва от 01.11.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, в размер на 7,92лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен основен, срочен трудов договор, за пълно работно време, като ищецът е 1 заемал длъжността „Монтажник инсталиране на промишлено оборудване" и мястото на работа било град Бургас. Срокът на договора бил до края на 2025година. През месец септември управителят на ответното дружество при един телефонен разговор заявил на ищеца, че не го иска повече на работа. Към същия период ищецът имал неполучени възнаграждения, които управителят не искал да заплати. Ищецът твърди, че при телефонен разговор със счетоводителката на дружеството, тя заявила, че управителят е наредил да освободи ищеца и че той трябвало да се яви в офиса й за да подаде молба за напускане по взаимно съгласие. Твърди още, че не е подавал молба за прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие и е разбрал за вписването на това основание в заповедта за прекратяване от справка в НАП.

Ищецът не бил подписвал споразумение, а правоотношението било прекратено едностранно против волята на ищеца. Твърди се, че след прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не е започнал нова работа. Твърди се, че за периода на трудовия договор ищецът не е получавал трудово възнаграждение, като не било заплатено и обезщетението за неползвания платен годишен отпуск. Претендират се разноските по делото, като се сочат и доказателствени средства.

В срока по чл. 131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпрати представител и не ангажира становище по предявените спрямо него искове.

Процесуалният представител на ищеца в писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Предявени са шест обективно съединени иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 224, ал. 1, чл. 128, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че производството в частта по предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ е недопустимо поради липса на правен интерес. В тази част същото следва да бъде прекратено, а исковата молба върната.

Настоящата инстанция споделя изводите в Решение № 248 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о., според което с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ работникът или служителят търси съдебна защита срещу незаконно уволнение, т. е. – срещу незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (т. 1), възстановяване на предишната работа (т. 2) и обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението (т. 3). От изложеното следва, че когато в исковата си молба ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, твърди че писменият акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг 2 начин) не му е връчен, то такава искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 ГПК, като съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и пр.). Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта (или друг писмен акт на работодателя), с която твърди, че е извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по същество. Когато, обаче, ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено.

Поради това, предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за защита срещу процесното уволнение ("извършеното" според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател. В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл. 130 ГПК.

В настоящия случай сме изправени именно пред хипотезата на липса на правен интерес, доколкото на ищеца няколкократно са му дадени указания да конкретизира основанието на иска и същият няколкократно заявява, че заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не му е връчена. Сочи се че работникът узнал за прекратяването от справка в НАП. Тук следва да се има предвид обаче, че уведомлението и записването в регистрите на НАП, че трудовото правоотношение е прекратено няма преобразуващо действие.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се упражнява с едностранно волеизявление, което поражда правна последици след като достигне до адресата.

За пълнота следва да се има предвид още, че иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е допустим само когато се твърди уволнение. Уволнение е налице тогава когато работодателят едностранно прекратява правоотношението, като съдът проверява дали същото е извършено законосъобразно. Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие не представлява уволнение, тъй като работодателят не го прекратява едностранно. Взаимното съгласие по съществото си представлява нов договор, който може да бъде опорочен на някое от основанията по чл. 26 – чл.

33 ЗЗД. В тези случай защитата на работника се осъществява чрез предявяването на друг иск. Допустим е и положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, чрез който работника да установи, че трудовото правоотношение съществува, в случаите в които работодателят оспорва това, като твърди, че то е прекратено на основание различно от уволнение.

В отграничение от горното обаче искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще е допустим когато работодателят е издал заповед (едностранно волеизявление) с което е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т.1 3

КТ – взаимно съгласие и тази заповед е връчена на работника. Това е така защото в този случай се твърди уволнение - едностранно прекратяване, което може да бъде незаконно ако не са налице предпоставките за това.

Работодателят по всяко време може да упражни потестативното си право да уволни работника, като дори и когато не са налице предпоставките за това, правоотношението ще бъде прекратено, до момента до който съдът не уважи конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

След като от обстоятелствената част на исковата молба не се твърди прекратяване на трудовото правоотношение, искът по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск също е недопустим поради липса на правен интерес.

По отношение на иска за незаплатено трудово възнаграждение са налице предпоставките за постановява на неприсъствено решение. Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.

238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

От посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото, може да се направи извод за вероятна основателност на иска за трудово възнаграждение, още повече, че същите не са оспорени от ответника.

От представената по делото справка от НАП може да се направи категоричен извод за сключен трудов договор между страните на 16.05.2022 г., а от там и вероятностен извод за основателността на иска за неизплатено трудово възнаграждение. Процесуалното поведение на ответника също представлява доказателство в тази насока.. В тежест на ответника е да установи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Липсват доказателства за тези факти.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Няма нормативна пречка по трудов спор да се постанови решение по този процесуален ред. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което осъдителния иск за посочените по-горе суми за трудово възнаграждение следва да бъдат уважен изцяло, както и иска за лихва за забава върху тези суми за всяко отделно месечно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. С оглед изхода 4 на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят и разноски за производството, като адвокатското възнаграждение следва да се присъди съразмерно на разгледаните по същество искове. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавната такса за разглеждане на уважените искове на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 130 и чл. 239 ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ВРЪЩА исковата молба подадена от В. Т. В. с ЕГН ********** срещу „ПИ. АЙ. ТИ. КЛИМА“ ЕООД с ЕИК *, в частта с която се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, да бъде възстановен на заеманата от него предишна длъжност; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение по за оставане без работа, за периода от шест месеца, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и в частта с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е за целия период на трудовото правоотношение или за общо 25 дни, в размер на 1087лв. ведно с мораторна лихва от 01.11.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, в размер на 7,92лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, като недопустимо поради липса на правен интерес.