Определение № 395 от 22.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500264 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. П. С., чрез процесуалния й представител, против Определение № 496 от 05.05.2026 г. по гр.д. № 430/2025 г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е оставена без уважение молбата на Р. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на оспорения акт, тъй като съдът не е изследвал реалното й положение, а е съобразил единствено прихода й и притежанието на един имот. Не е съобразил, че срещу нея в момента се води изпълнително дело, в което от пенсията се удържа значителна сума, както и не е съобразил, че тя има значителна кредитна задлъжнялост и погасява ежемесечно множество кредити. При преценка за материалното състояние на дадено лице следва да се разгледат не само активите, но и пасивите в имуществото на това лице, което не е сторено от решаващия състав.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което тя да бъде освободена от заплащане на държавна такса за подадената от нея въззивна жалба против постановеното решение.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите 1 на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред Окръжен съд Русе са предявени искове от Банка ДСК АД против Р. П. С., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и искане да се постанови решение, с което да се признае съществуването на парично вземане на банката от Р. С., произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2022 г., за което са издадени Заповед № 12 от 03.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13/2025 г. на Районен съд Русе, както следва: 62481,30 лв. – главница, 2077,96 лв. – договорна лихва за период от 07.05.2024 г. до 17.12.2024 г., 121,65 лв. – лихвена надбавка за забава за период от 07.06.2024 г. до 17.12.2024 г., 353,66 лв. – законна лихва за периода от 18.12.2024 г. до 01.01.2025 г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит, законна лихва върху главницата, считано от 03.01.2025 г. до окончателното изплащане, евентуално съединен с осъдителен иск за същите суми.

С Решение № 53/18.02.2026 г. по гр.д. № 430/2025 г. на Окръжен съд Русе е признато за установено, че в полза на Банка ДСК АД съществува вземане от Р. П. С. по договор за кредит за текущо потребление от 26.08.2022 г. за сумите: непогасена главница в размер на 47481,30 лв., ведно със законна лихва, считано от 03.01.2025 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 2077,96 лв. за периода 07.05.2024 г. до 17.12.2025 г., лихвена надбавка за забава в размер на 121,65 лв. за периода 07.06.2024 г. – 17.12.2025 г., обезщетение за забава в размер на 353,66 лв. за периода 18.12.2024 г. – 01.01.2025 г., за сумата 120 лв. – разходи при изискуем кредит по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13/2025 г. на Районен съд Русе.

Производството в частта за установяване на вземане в размер на 15000 лв. е прекратено, поради недопустимост на иска. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от Р. П. С. с вх. № 3194/18.03.2026 г.

С Разпореждане № 909/20.03.2026 г. администриращия съд е оставил без движение жалбата, като е дал указания, че жалбоподателят следва да внесе държавна такса в размер на 545,13 евро за въззивната жалба.

В срока за внасяне на държавна такса е подадена молба от Р. П. С. с вх. № 5152/04.05.2026 г., с която тя иска да бъде освободена от заплащане на 2 държавна такса и разноски, поради липса на средства. Излага твърдения, че не разполага със собствен имот, с МПС, живее на квартира, за която плаща месечно 150 евро. Получава пенсия в размер на 2028,29 лв. /1037,05 евро/, по която има наложен запор по изп.д. № 83/2025 г. на ЧСИ Венцислав Маринов, за вземанията по настоящото дело и по която се правят ежемесечни удръжки.

Освен това погасява месечни вноски по над 10 кредита, за което прилага справка от ЦКР към БНБ. Към молбата е приложена декларация, в която е посочено, че семейството на Р. С. се състои само от нея, не получава доходи, освен пенсия в размер на 1037,05 евро, няма недвижими имоти и МПС.

Представено е разпореждане от НОИ от 30.06.2024 г., в което е визирано, че месечния размер на пенсията на молителката възлиза на 2028,29 лв. От покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 83/2025 г. на ЧСИ Венцислав Маринов е видно, че е образувано изпълнително дело за вземанията на Банка ДСК АД, предмет на настоящото производство, и е наложен запор на банкови сметки на молителката и на пенсията. От справка за кредитна задлъжнялост на БНБ ЦКР към 14.01.2025 г. са установими задължения на молителката по различни кредитни правоотношения.

Първоинстанционният съд е изискал допълнителна информация за доходите и имуществото на молителката, като от справка за доход от пенсии и добавки се установява размерът на пенсията за период от 01.01.2025 г. до 01.04.2026 г., и към 01.04.2026 г. размерът й възлиза на 1126,24 евро. От справка от имотния регистър на името на Р. С. се установява, че тя през 2024 г. се е разпоредила с два недвижими имота – в гр. Русе и в с. Табачка, както и понастоящем притежава недвижим имот с предназначение жилище, апартамент в гр. Русе.

С обжалваното определение Окръжен съд Русе е оставил без уважение искането й за освобождаване от държавна такса, с довод, че тя е пенсионер с пенсия в размер на 1126,24 евро, притежава недвижим имот, разпоредила се е с друг, поради което разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 274, ал.

3

1, т. 1 ГПК възможност за обжалване, съобразно т. 5 от ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за частично неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер държавна такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето й.

В конкретния случай към молбата за освобождаване от държавна такса е представена декларация за материалното и гражданско състояние на молителката. Към момента на подаване на молбата тя е на 74 години, с общ размер на пенсията от 1126,24 евро. В декларацията е вписано, че не притежава МПС, няма други доходи, освен пенсията. Не е семейна, няма лица, към които да е задължена за издръжка. От съдържащото се към материалите по исковото производство удостоверение изх. № 3875/27.01.2026 г. на ЧСИ Венцислав Маринов е видно, че по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по настоящото дело е образувано изпълнително дело, по което е постъпила сума от запор на пенсията в общ размер на 4919,41 евро. Приложени са още справки за размер и вид на пенсията и извършваните удръжки, като към 27.01.2026 г., видно от приложената справка на л. 99 от делото, пенсията на молителката е в размер на 1126,24 евро, върху която е наложена удръжка за ЧСИ в размер на 563,12 лв., и сумата за получаване за текущия месец е в размер на 563,12 евро.

Съпоставяйки размера на дължимата държавна такса – 545,13 евро, с дохода на молителката след осъществените удръжки – 563,12 евро, въззивният съд намира, че тя няма достатъчно средства, за да заплати пълния размер на следващата се държавна такса за подаване на въззивна жалба против постановеното решение по делото. Следва да се отчете обстоятелството, че тя притежава недвижим имот, представляващ жилище в гр. Русе, и не е доказала, че живее на различно място, за което заплаща наем. Справката за различни 4 задължения към началото на 2025 г. не е актуална и с оглед осъществените продажби през 2024 г. и получени доходи от тях не може да се приеме наличието на други задължения, извън тези, предмет на настоящия спор. С оглед получавания месечен доход след удръжките, предвид имущественото състояние – притежаван собствен недвижим имот, без да има данни за влошено здравословно състояние и лица, към които молителката да е задължена да издържа, настоящият състав счита, че същата е в състояние да заплати частично държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение. Това обуславя частичната основателност на молбата й за освобождаване от държавна такса, който извод на настоящия състав не съвпада с извода на първостепенния съд. Въззивният състав приема, че доходите, имуществото на молителката и необходимите й ежемесечни разходи, съпоставени с дължимия размер на държавната такса, не позволяват пълното й заплащане, но молителката е в състояние да заплати частично държавна такса за производството, който частичен размер съдът счита за приемлив да е 50 евро. С оглед на това, молителката следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса за разликата над 50 евро до дължимия размер от 545,13 евро, което налага частична отмяна на обжалваното определение.

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. П. С. за освобождаването й от заплащане на държавна такса в пълен размер за производството и вместо него да се постанови друго, с което тя да се освободи от внасяне на държавна такса по делото за разликата над 50 евро до пълния размер дължима държавна такса от 545,13 евро. В останалата част определението следва да се потвърди.

По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 496 от 05.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 430/2025 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. П. С. от гр. Русе за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивна жалба против постановеното решение за разликата над 50 евро, вместо което постановява:

ОСВОБОЖДАВА Р. П. С., ЕГН ********** от гр. Русе от внасяне на 5 държавна такса за подаване на въззивна жалба против постановеното решение по гр.д. № 430/2025 г. на Окръжен съд Русе за разликата над 50 евро до дължимия пълен размер от 545,13 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 496 от 05.05.2026 г., постановено по гр.д. № 430/2025 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. П. С. за освобождаване от заплащането на държавна такса за сумата от 50 евро.

Определението в частта му, в която е отказано освобождаване от държавна такса за сумата от 50 евро, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6