Решение № 153 от 21.07.2020, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 137/2020
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 21.07.2020
- Състав
- ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА, КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА, МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА СТЕРГИОВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
........... град Шумен,
21.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена
Борисова
Членове: Христинка Д.
Маргарита Стергиовска при секретаря Иванка Велчева и с участие на прокурор Димитър Арнаудов при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Д. КАНД № 137 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба от «П.д. ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.Р.М., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. Т. Д., срещу решение № 27 от 16.04.2020г., постановено по ВАНД № 321/2019г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000884/24.10.2019г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) на «П.д. ООД ***, е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1800 лева за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за съставомерност на констатираното деяние, доколкото в хода на проверката не било установено, че лицето К.К.е извършвало трудова дейност, респективно за жалбоподателя не е възникнало задължение да сключи трудов договор с нея. Въз основа на изложените в жалбата доводи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора с решение, отменящо първоинстанционното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. В условията на алтернативност се отправя искане за изменение на наказателното постановление, като се намали размерът на наложената с него имуществена санкция. В депозирана по делото писмена молба касаторът заявява, че поддържа жалбата и на посочените в нея основания моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление, съответно за редуциране размера на имуществената санкция.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, представлявана от директора С.М., в молба рег.№ ДА-01-1707/07.07.2020г. оспорва жалбата и по подробни аргументи за нейната неоснователност, обосновава искането обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за основателна в частта, с която се претендира изменение на имуществената санкция, наложена с наказателното постановление, по следните съображения:
С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр.Велики Преслав е потвърдил Наказателно постановление 27-0000884/24.10.2019г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложено административно наказание за това, че на 17.09.2019г., в качеството си на работодател е приел на работа като гроздоберач в обект – лозов масив в землището на с.Суха река, община Велики Преслав, лицето
К.Н.К., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. Нарушението е установено на 17.09.2019г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в посочения обект, който се стопанисва от дружеството. Длъжностните лица констатирали, че по време на проверката в лозовия масив К.К.беряла грозде. В хода на проверката било изяснено, че К.К.няма сключен трудов договор. Същата е декларирала, че се е задължила да бере грозде от 08,00 часа до 17,00 часа, за което ще ѝ бъде заплатена сума от 30,00 лева на ден.
Против дружеството е съставен АУАН № 27-0000884/25.09.2019г. за това, че като работодател е приел на работа в посочения обект К.Н.К., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма – нарушение на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ. Въз основа на съставения акт е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, с което на «П.д. ООД ***, е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1800 лева.
При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от