Решение № 72 от 14.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000509 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 135 от 03.07.2024г. по гр.дело № 208/23г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на З. А. А. от *****, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 18.12.2018г., причинено от С.Ф.Х. при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ***** и прикрепено към него полуремарке марка „Флиген“ с рег.№ *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ за разликата над 50 000лв. до присъдените 200 000лв., ведно със законната лихва.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди на първо място неправилно приложение на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер. На второ място се оспорва извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

1

Оспорва приетия от съда за справедлив размер на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди 200 000лв., като твърди, че същото е завишено, прекомерно и в нарушение на принципа на справедливост.

Същото не съответства на съдебната практика формирана относно събития по сходни случаи от посочения период. Твърди, че не кореспондира на фактите, установени по отношение на проявлението и интензитета на вредите и на доказаното по отношение на заявените вреди. Твърди, че събраните по делото доказателства не установяват изключителни или особени обстоятелства, които да обосноват разбиране за по-висок размер на обезщетението. Излага, че определеният размер не съответства на посочените в Постановление № 4 на Пленума на ВКС критерии и конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.

Твърди, че първоинстанционният съд не е направил задълбочена преценка нито на общите, нито на специфичните критерии. Твърди, че отношенията между ищцата и загиналата и дъщеря не надхвърлят обичайните отношения за такъв тип родствена връзка.

Оспорва извода на съда за неоснователност на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва извода на съда, че с правилно поставен предпазен колан от пострадалия, вредоносните последици биха настъпили в същия обем, поради което и не е налице принос на пострадалия за настъпилите последици. Твърди, че този извод почива на предположения и вероятности и не кореспондира на фактите от обективната действителност. Сочи, че при процесната катастрофа, двама от пътуващите на предните седалки, са били с правилно поставени обезопасителни колани и са оцелели. Пътниците на задната седалка, сред които и дъщерята на ищцата, са били без правилно поставени обезопасителни колани и са починали. Твърди, че Е.С. сама е поела риска да пътува в автомобила без колан, поради което и с това поведение е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че е налице принос, защото с поведението си пострадалата е спомогнала за собственото си увреждане, респективно за увеличаване на размера на вредата.

Поради което и твърди, че е налице принос, който определя на 50 %.

Твърди, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от майката неимуществени вреди е в размер на 100 000лв. и при отчитана на приноса на пострадалата от 50 % предявеният иск е основателен до размера на 2 сумата 50 000лв.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му части и да постанови друго, с което искът за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. следва да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, застрахователят поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата З. А. А. от *****, не е депозиран писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователя и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски.

Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр.София, трето лице помагач на страната на застрахователя – ответник, не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.423 от КЗ от З. А. А. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Е.З.С. при пътно-транспортно произшествие на 18.12.2018г., причинено виновно от водача на седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ***** с прикачено към него полуремарка „Флигел“ с рег.№ ***** за сумата 200 000лв., ведно със законна лихва. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 50 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителната му част за разликата над 50 000лв. до 200 000лв.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 18.12.2018г., причинената смърт на Е.З.С. в резултат на произшествието, починала на 24 години, вината на водача на водача на седловия влекач с рег.№ ***** с прикачено към него полуремарке 3

С.Ф.Х. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача Х. вреди при управлението на автомобила. Не е спорно че ищцата е наследник по закон – майка на починалата при пътно-транспортното произшествие Е.З.С..

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата:

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Л. А. А. и Ф.М.М. – сестра и майка на ищцата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелите въззивният съд приема за установено, че Е. е била отглеждана само от майка си З..

Живели са в един дом с нейния дядо и по-малкия и брат С.. Били са сплотени и близки, взаимно са си помагали и подкрепяли, майка и дъщеря си споделяли всичко. Е. е работела в магазин в съседно село и се е грижила за майка си.

Внезапната смърт на дъщеря и е преобърнала живота и. Преди произшествието е била весела, социална, а след това се е затворила, не общува с хора, не се вижда с никого, постоянно плаче, нощем не може да спи.

Постоянно ходи на гроба на дъщеря си и не иска да се прибере. Объркана е, забравя какво прави.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че внезапната и преждевременна загуба на дъщеря и е причинила на майка и тежка психотравма и първоначална остра стресова реакция, данните от методиките и интервюто сочат на наличие на лека към умерена депресия в пряка връзка с активната психотравма. Според експерта е налице промяна в психологичното и емоционалното състояние на А., което се изявява с повишена тревожност, безпокойство, отчаяние, вина, 4 чувство на невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите, негативни интерпретации, както и вегетативни симптоми. Установено е, че пет години след ПТП, при което е загубила дъщеря си, А. не е преодоляла скръбта. Наличието на емоционално или психологично разстройство оказва влияние върху цялостното функциониране на личността – на личностово, семейно и емоционално ниво, като ги разстройва и води до съществена промяна /регрес/.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Е.С. е починала на 24г. в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 18.12.2018г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта на дъщеря и въззиваемата е била на 47г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат че починалата и нейната майка са били сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между майка и дъщеря. Дъщерята Е. е била опора и надежда в живота на майка си.

Смъртта и е причинила на майка и морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене, като и по настоящем постоянната и непреодолима скръб е нейно емоционално състояние, налице е социална изолация и депресивно състояние. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /м.декември 2018г./, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от З. А. А. неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Е. е в размер на сумата 160 000лв.

5

Не е спорно по делото, че при същото ПТП тежка телесна повреда получава сина на въззиваемата А. С. С., което събитие също е повлияло върху емоционалното и психологическото състояние на майката. Предмет на настоящето производство обаче е само обезщетението за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на Е.С.. Поради което и съставът на въззивния съд намира, че макар и да не може да бъде разделена психическата травма, която ищцата е преживяла, при определяне на размера на обезщетението по настоящето дело не следва да се включват преживянията и от стреса и страха от състоянието на сина и в резултат на същото произшествие.

По възражението за съпричиняване:

Възражението за съпричиняване, поддържано и във въззивното производство, е направено своевременно като се твърди, че пострадалата С.а е допринесла за собственото си увреждане тъй като е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Установено е по делото че пострадалата С.а е била пътник в лек автомобил „Мазда“ с рег.№ *****, пътувала на средна задна седалка, без поставен обезопасителен колан, което представлява нарушение на чл.137а от ЗДвП. Установено, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани на всички места.