Акт от 04.01.2018, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 56 04.01.2018 година град Пловдив

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4997 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

Ищецът Е.Г.Н.,

ЕГН: **********, действаща в качеството й на ЕТ „***”, ЕИК *** е предявил срещу ответника Г.И.Ц., ЕГН: **********, действащ в качеството му на ЕТ „*** – .”, ЕИК *** иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1043/07.02.2017г. по ч. гр. д. № 1640/2017г. по описа на ПРС, XXII-ри гр. с-в, а именно: сумата 2 000 лв.

(две хиляди лева), ведно със законна лихва от датата на заявлението – 06.02.2017г., до окончателното плащане, представляваща неплатена част от наема за периода от 01.11.2015г. до 28.02.2016г. (по 300 лв. за всеки месец), както и 800 лв. – неплатен остатък от наема за м. март 2016г., по договор за наем от 06.10.2005г. с *** заверка на подписите на страните рег.№***; сумата 211,66 лв. (двеста и единадесет лева и 66 ст.) – обезщетение за забава в плащането на горните вноски за периода от деня, следващ падежа на всяка вноска, до 05.02.2017г.; сумата 5 011,52 лв. (пет хиляди и единадесет лева и 52 ст.), представляваща обезщетение за забава в плащането на седемнадесет наемни вноски по същия договор за наем, от които 16 вноски по 1 800 лв. за периода от 01.06.2014г. до 30.09.2015г. и 1 вноска от 290 лв. за периода от 01.10.2015г. до 05.10.2015г., което обезщетение се равнява на законната лихва върху всяка неплатена вноска от деня, следващ падежа й, до 03.10.2016г.Претендира се държавна такса и разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че между страните има сключен договор за наем от 06.10.2005г. с *** заверка на подписите рег. № *** на ***, с който ищецът отдал на ответника за временно възмездно ползване търговски обект, находящ се на адм. адрес:***, срещу месечен наем в размер 1 800 лв., платим до 5-то число на месеца, за който се отнася. За периода от 01.11.2015г. до 28.02.2016г. длъжникът е заплащал наем в по-малък размер, като е останал неизплатен остатък от 300 лв. за всеки месец, а за м. март 2016г. е платил наем с 800 лв. по-малко от дължимия. Считано от деня, следващ падежа на всяка наемна вноска, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената част от всяка вноска до 05.02.2017г., в размер на 211, 66 лева. За периода от 01.06.2014г. до 05.10.2015г. не е платен наем в общ размер 29 090 лв., присъден със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13187/2016г., ведно със законна лихва от 04.10.2016г. От деня, следващ падежа, до 03.10.2016г. длъжникът дължал законна лихва върху всяка неплатена вноска в полза на заявителя, която възлизала на 5011, 52 лева, като същата в производството по чл. 417 от ГПК не била претендирана.

За събиране на горепосочените суми било депозирано на 06.02.2017г. заявление по чл. 410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1043/07.02.2017г. по ч. гр. д. № 1640/2017г. по описа на ПРС, XXII-ри гр. с-в, с която било разпоредено длъжникът да заплати на заявителя търсените суми. В срока за депозиране на възражение длъжникът възразил срещу заповедта, на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си, като същият предявил настоящия иск в указания срок. Ето защо се моли да се признае за установено, че длъжникът дължи на заявителя горепосочените суми, законната лихва върху главниците, като се претендира присъждане на разноските в заповедния и исков процес.

В срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковете като неоснователни.

Признава се между страните да е сключен посоченият договор за наем, но се твърди същият да е прекратен по взаимно съгласие на страните с писмено споразумение, сключено на 1.06.2014г. Твърди се обаче този документ да е погинал при наводнение на 23.07.2016г. в складовата база на ответника на адрес:***, когато се е спукал магистрален водопровод. На този адрес се помещавал ответника на осн. договор за наем от 01.04.2014г., сключен с друго дружество. В наводнението погинал архива на ответното дружество. За тази щета била заведена преписка по щета № 16030000027 на ЗАД „България” и на ответника било изплатено застрахователно обезщетение. Сочи се, че договорът за наем бил прекратен, тъй като наемодателката прекратила търговската си дейност на 07.03.2013г., което било видно от ел. система на НАП, след което закрила банковата си сметка и ответникът не могъл да плати наема за м. 05.2014г. След това ищцата сама поискала договорът да бъде прекратен и това било сторено. Междувременно наемодателката търсела купувач за имота, като ответникът поискал да го купи, но му било отказано. Впоследствие имотът бил продаден на друг купувач, като през цялото време от прекратяването на договора за наем до продажбата на имота последният бил необитаем и празен. Ето защо се твърди всички ищцови претенции да са неоснователни и се моли за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищецът, чрез п. си п. адв. Н. поддържа предявените искове. Депозира писмена защита, с която моли за уважаване на исковите претенции по изложените в нея съображения, както и за присъждане на разноски в полза на ищеца.

В съдебно заседание ответникът, чрез п. адв. В. моли за отхвърляне на исковете. Депозира писмена защита, с която взема становище за недоказаност на исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски в полза на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1043/07.02.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1640/ 2017г. на ПдРС, XXII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 2 000 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 06.02.2017г., до окончателното плащане, представляваща неплатена част от наема за периода от 01.11.2015г. до 28.02.2016г. (по 300 лв. за всеки месец), както и 800 лв. – неплатен остатък от наема за м.март 2016г., по договор за наем от 06.10.2005г. с *** заверка на подписите на страните рег.№***; сумата 211,66 лв.– обезщетение за забава в плащането на горните вноски за периода от деня, следващ падежа на всяка вноска, до 05.02.2017г.; сумата 5 011,52 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на седемнадесет наемни вноски по същия договор за наем, от които 16 вноски по 1 800 лв. за периода от 01.06.2014г. до 30.09.2015г. и 1 вноска от 290 лв. за периода от 01.10.2015г. до 05.10.2015г., което обезщетение се равнява на законната лихва върху всяка неплатена вноска от деня, следващ падежа й, до 03.10.2016г., както и разноските по заповедното производство в размер на 144,47 лв.– държавна такса; както и сумата 500 лв.– адвокатско възнаграждение.

Препис от заповедта е редовно връчен на длъжника на 17.02.2017г., като на 27.02.2017г. е изпратено по куриер възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение. На заявителят е указано да предяви иск за вземането си в едномесечния срок, като съобщението е получено на 06.03.2017г. В изпълнение на указанията е указано на кредитора да предяви иск за вземането си, като същият е предявен в срок – на 05.04.2017г.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От представения договор за наем от 06.10.2005г. с *** заверка на подписите рег. №***, на ***, район на действие Районен съд П., рег. № *** на *** се установява, че дружеството- ищец, в качеството му на наемодател е предоставил на ответника-наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в ***, представляващ търговски обект със застроена площ от 228 кв.м., ведно с прилежащ терен и право на преминаване. Договорът бил сключен за срок от 10 години и влизал в сила от датата на сключването му. Съгласно постигнатите в раздел III от договора уговорки между страните наемната цена била определена в размер на 1800 лева месечно, като наемателят следва да я заплаща до всяко 5-то число на текущия месец. Според чл. 17 от договора действието му може да бъде прекратено от всяка от страните с тримесечно предизвестие, като по искане на някоя от страните срокът за освобождаване на имота може да бъде удължен с още един месец. В раздел VII- преходни и заключителни разпоредби е уговорено, че договорът може да бъде изменян само с допълнителни споразумения, подписани от двете страни, както и че за неуредените въпроси в договора се прилага ЗЗД.

По делото е представен и сключен между страните Анекс от 30.08.2006г, по силата на който срокът на договора за наем бил продължен до 06.10.2016 г.

В полза на дружеството- ищец е била издадена заповед № 7456/06.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 13187/2016 на ПдРС, XVII гр.с. срещу ответника за сумата от 29090 лева, представляваща дължим наем по договор за наем с *** заверка на подписите от *** за периода от месец юни 2014г. до месец септември 2015г. включително и за пет дни от месец октомври 2015г., ведно със законните лихви върху главницата от 29090 лева, считано от 04.10.2016г. до окончателното й изплащане.

В о.с.з. от

12.09.2017г. в качеството на свидетел е разпит П. П., който заяви пред съда, че познава Е.Н. от около 3 години. Същата му споделяла, че притежавала магазин в***.

Преди 3г. този магазин бил хранителен, а към настоящия момент бил магазин за дрехи втора употреба „Ла фиеста“. Имало момент, в който магазинът не работел.

През лятото на 2016г. магазинът бил продаден от Е.Н.. През март 2016г. братът на Г.Ц. дал сумата от 1000 лева на Е.Н., като предаването на сумата станало в присъствието на свидетеля, който твърди, че парите били платени във връзка с „последната вноска“ по договора. Също така свидетелят заяви, че Е.Н. му била казала, че договорът за наем бил за срок до м. октомври 2015г., както и че знаел, че договорът не е бил продължаван. Свидетелят заявява, че минавал постоянно през магазина, като същият функционирал като магазин за дрехи втора употреба „Ла фиеста“ и към настоящия момент.

Показанията на св. П. са в една част са противоречиви.

Свидетелят заявява, че знаел договорът, че е бил прекратен през октомври 2015г., но същевременно посочва, от месец август-септември 2015г. търговският обект работил като магазин за дрехи втора употреба „Ла фиеста“ и до момента не бил прекъсвал търговската си дейност. Прекратяването на договора има правен характер и не може да бъде установено от заключение на свидетеля при липса на възпроизведени пред съда конкретни факти от обективната действителност, от които да се направи извод за волята на страните да преустановят действието на договора. Ето защо като установен следва да се приеме възприетият от свидетеля факт, че през периода август-септември 2015г. търговският обект работил като магазин за дрехи втора употреба „Ла фиеста“ и до момента не бил прекъсвал търговската си дейност, доколкото същия кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, а преценката дали договорът е бил прекратен или не да бъде направена с оглед всички събрани доказателства.

Разпитан в о.с.з. на

02.10.2017г., свидетелят А. Л. заяви пред съда, че помещението, което било собственост на Е.Н. *** се ползвало за магазин за хранителни стоки. През есента на 2015г. свидетелката ходила последно в магазина, но тогава на мястото се помещавал магазин за дрехи втора употреба „Ла фиеста“. Свидетелката заяви, че знаела от Е. Н., че магазинът бил продаден през 2016г. Е. Н. й се била оплаквала, че Г.Ц. не й давал никакви ключове от магазина и че не й давал някаква минимална сума за наем. Към настоящия момент магазинът бил за дрехи втора употреба.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/907f9a27-7509-42fa-a2bd-9a33fa329f30