Решение № 1108 от 24.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330205417 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0333-000836/07.07.2025 г. , издадено от Началник група в ОДМВР- Пловдив, РУ „Стамболийски“, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Т. С. Г., ЕГН **********, e наложенa глоба с еврова равностойност 102,26 евро (200 лева), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР- Пловдив, РУ „Стамболийски“, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено. Релевира се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна като незаконосъобразно, по следните съображения: В АУАН и НП са изложени следните фактически констатации относно твърдяното 1 административно нарушение:

На 28.04.2025 г. около 14, 20ч. в гр.Перущица, на ул „Преслав“ № 16, посока от север към юг е управлявал МПС- „НИСАН НАВАРА“ с рег. № ***, което не е било регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на 02.04.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като предстоящият собственик, законния представител на фирма „АИГ ИНОВЕЙШЪН“ ЕООД, не е изпълнил законовото си задължение, а именно в двумесечен срок от придобИ.ето на автомобила на 29.01.2025 г. да го пререгистрира.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства– писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и от показанията на актосъставителя И. Д.

Ю., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на кредитираните от съда писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съобразно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, жалбоподателят е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП администрацията на ОДМВР Пловдив законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на процесния лек автомобил.

В процесния казус, обаче, деянието се явява несъставомерно от субективна страна. За да бъде извършено деянието виновно, то деецът следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че

2 управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В настоящия случай не е налице спор по делото, че собственик на процесното МПС е „АИГ ИНОВЕЙШЪН“ ЕООД. Следователно Т. С. Г. не е имал задължение да предприема каквито и да било действия за пререгистрацията на автомобила.

Жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът, съотвтено ползвателят на дадено ППС може да разбере едва от уведомяването му. В настоящия казус липсват доказателства, че жалбоподателят да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. При липсата на доказателства за знание на това обстоятелство и управлявайки процесния автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам–да се осъществи субективната страна на деянието. Касае се за незнание на факт от обективната действителност - за извършено служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради и което вмененото вина на Т. С. Г. нарушение се явява несъставомерно от субективна страна.

По разноските:

На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 460, 16 евро (900 лв.) по договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира същото за неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като са наложени две административни наказания, а именно: имущественото наказание глоба и административно наказание лишаване от правоуправление за 6 месеца, поради което и така заплатеното възнаграждение е към минимума според Наредбата за адвокатските възнаграждения, и следва да бъде присъдено в пълен размер.

Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0333-000836/07.07.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР- Пловдив, РУ „Стамболийски“, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Т. С. Г., ЕГН **********, e наложенa глоба с еврова равностойност 102,26 евро (200 лева), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на Т. С. Г., ЕГН **********, с 3 адрес:

***, сумата от 460,16 евро, представляващи разноски по производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4