Решение № 1118 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.а Шишкова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Т.а Шишкова Административно наказателно дело № 20263110202369 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на Т. Т. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Х.“ № *, вх.*, ет. *, ап.*, подадена чрез пълномощника му адвокат К. Н. Т. от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 3, ет. 1, офис 1, против Наказателно постановление № 25-0819-001482 от 15.04.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 1200 лв. (613,55 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата и в депозираната пред съда писмена молба чрез процесуалния си представител жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че АУАН е съставен след изтичане на преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя по смисъла на чл.

1

34, ал. 1 ЗАНН, поради което административнонаказателното производство е образувано незаконосъобразно. Жалбоподателят отрича да е управлявал процесното моторно превозно средство, да е негов собственик и да е подавал декларации за поемане на отговорност. Излагат се съображения за недоказаност на авторството на деянието. По тези съображения се прави искане за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, евентуално за намаляване на размера на наложената глоба, както и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител, чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. депозира писмени бележки. В тях оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че административнонаказателното производство е протекло без процесуални нарушения, нарушението е безспорно установено и доказано, правилно е квалифицирано като извършено при условията на системност и санкциите са определени в абсолютния им законоустановен размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2024 г. в 00:42 часа в гр. Варна по бул. „Владислав Варненчик“, срещу магазин „Лидл“ до автобусна спирка „Вамо“, в посока на движение от бул. „Република“ към бул. „Христо Смирненски“ (в посока центъра на града), с мобилно автоматизирано техническо средство и система за контрол на скоростта (АТСС) тип „ARH CAM S1“ с фабричен идентификационен № 120C511 е било заснето движението на лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с регистрационен номер ***. Устройството е отчело скорост на движение на автомобила от 94 км/ч при въведено и действащо за населеното място общо ограничение на скоростта от 50 км/ч по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. След приспадане на допустимата грешка и толеранс от 3 км/ч в полза на водача, установената стойност на скоростта възлиза на 91 км/ч, 2 представляваща превишение на максимално разрешената скорост в населено място с 41 км/ч.

Използваното техническо средство ARH CAM S1 № 120C511 представлява одобрен тип средство за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 г., и е преминало успешно последваща периодична проверка в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ при Българския институт по метрология (БИМ), удостоверена с Протокол за проверка № 039-СГ-ИСИС от 25.03.2024 г., валиден до 24.03.2025 г. За извършения контрол е бил изготвен Протокол за използване на АТСС рег.

№ 819р-15833 от 23.04.2024 г. от мл. инспектор И. В.

Според справката за собственост в Националния регистър на пътните превозни средства, към 23.04.2024 г. собственик на лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № *** е била гражданката на Украйна Т. Хр. (Т. Хр.), с адрес в гр. В., ул. „С.П.“ № *, ет.*. Във връзка със заснетото нарушение първоначално в сектор „Пътна полиция“ – Варна е бил издаден електронен фиш Серия К № 9153266 на името на собственика Т. Хр..

На 29.11.2024 г. собственичката Т. Хр. лично е подала в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна писмена декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

В декларацията собственичката изрично е декларирала, че на 22.04.2024 г. в 20:00 ч. е предоставила превозното средство за ползване на Т. Т.

А. с постоянен адрес в гр. Видин, притежаващ валидно СУМПС и че към точния час на нарушението – 23.04.2024 г. в 00:42 ч., лекият автомобил е бил в негово владение, като е приложила и копие от неговото свидетелство за управление на МПС.

След получаване на посочената декларация контролните органи са извършили служебна проверка в информационните масиви на МВР и са констатирали, че лицето Т. Т. А. има наложени предишни санкции с влезли в сила актове за нарушения на скоростта, поради което наказването не може да се реализира чрез издаване на нов електронен фиш, а следва да бъде образувано производство по съставяне на АУАН за системно превишаване на скоростта.

На 14.01.2025 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ – Варна е изпратено писмо рег. № 819р-2215 до началника на сектор „Пътна полиция“ – 3

Видин за установяване на Т. Т. А. на постоянния му адрес и връчване на покана по чл. 40 ЗАНН и декларация. С писмо рег. № 953р-687 от 21.01.2025 г. сектор „Пътна полиция“ – Видин е уведомил ОДМВР – Варна, че лицето не пребивава на постоянния адрес във Видин, като е приложено сведение от майка му З. В. М. от 23.01.2025 г., сочещо, че не поддържа връзка с него и знае само, че живее във Варна.

На 02.04.2025 г. мл. автоконтрольор В. Ц. В. при сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Варна е съставил срещу Т. Т. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД, бланков № 198510.

В съдебно заседание актосъставителят свид. В. В. изрично посочва, че лично не е виждал водача, никога не е имал пряк контакт или комуникация с него, съставил е акта в сградата на сектор „Пътна полиция“ и след като е научил, че А. е задържан в Следствения арест във Варна, е предал документите на дежурните служители от ареста, които са му ги върнали разписани заедно с попълнена бланка на декларация по чл. 188 ЗДвП, датирана на 02.04.2025 г.

Въз основа на съставения АУАН на 15.04.2025 г. С. М. С. – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, е издала обжалваното Наказателно постановление № 25-0819-001482, с което на Т. Т. А. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, квалифицирано като извършено при системност, на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени глоба в размер на 1200 лв. (613,55 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, ведно с отнемане на 26 контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото писмени доказателства: преписката по издаване на НП № 25-0819-001482/15.04.2025 г., разпечатка от снимков материал от АТСС, Протокол рег. № 819р-15833/23.04.2024 г. за използване на АТСС, Протокол за проверка № 039-СГ-ИСИС/25.03.2024 г. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, справка за собственост на МПС рег. № ***, Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с вх. УРИ 819000-64471 от 29.11.2024 г., писмо рег. № 819р-2215/14.01.2025 г., писмо рег. № 953р687/21.01.2025 г. със сведение от З. М., разписка за връчване на НП от 15.05.2026 г., електронни фишове и справка за нарушенията и наложените наказания на водача, както и от показанията на разпитания свидетел В. Ц. В., 4 дадени в съдебно заседание на 27.08.2026 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В., тъй като същите са последователни, логични и кореспондират напълно с приложената към преписката писмена документация относно реда и начина на провеждане на административната процедура. Свидетелят добросъвестно заявява, че няма преки лични възприятия относно самото управление на автомобила на 23.04.2024 г. и че цялата преписка е заведена въз основа на данните от АТСС и подадената от собственичката декларация от 29.11.2024 г.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прие от правна страна следното:

Обжалваното Наказателно постановление № 25-0819-001482 от 15.04.2025 г. е било връчено лично на жалбоподателя Т. Т. А. срещу разписка на 15.05.2026 г. Жалбата е подадена по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 29.05.2026 г. в 16:45 ч., заведена в ОДМВР – Варна под УРИ 819000-26835 от 01.06.2026 г., т.е. точно на четиринадесетия ден от връчването, в рамките на законоустановения 14дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

Жалбата изхожда от надлежно легитимирано лице – адресат на санкционния акт, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл.

58д, т. 1 ЗАНН и е подадена пред местно компетентния съд съобразно чл. 59, ал. 1 ЗАНН.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт съдът констатира, че Наказателно постановление № 25-0819001482 от 15.04.2025 г. е издадено от материално компетентен орган съобразно представената Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (т. 3.11 от заповедта), а АУАН е съставен от длъжностно лице, оправомощено от същата заповед.

Въпреки материалната компетентност на органите, съдът намира, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на материалния и процесуалния закон, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, изразяващо се в неспазване на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1, изречение първо 5 от ЗАНН: „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административното нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.“

Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са установени като алтернативни, като изтичането на който и да е от тях съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на правото на държавата да реализира административнонаказателна отговорност (по аргумент от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС). С изтичането на тези срокове се погасява възможността за административнонаказателно преследване.

Понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН е обективна правна категория. Нарушителят се счита за открит от момента, в който компетентният административнонаказващ орган или неговите контролни органи са узнали или са разполагали с обективните и достатъчни идентификационни данни за физическото лице, за което се твърди, че е извършило конкретното деяние. Началото на тримесечния срок не може да бъде поставяно в зависимост от субективната преценка на наказващия орган кога да пристъпи към съставяне на АУАН, нито от продължителността на вътрешноведомствени справки или неуспешни опити за призоваване.

В конкретния случай нарушението е било заснето с мобилно АТСС на 23.04.2024 г., като лекият автомобил е бил собственост на Татяна Христова.

На 29.11.2024 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е постъпила писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от собственика на МПС, надлежно заведена под рег. УРИ 819000-64471/29.11.2024 г.