Решение № 239 от 05.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Плевен, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20214400500577 по описа за 2021 година

Въззивно обжалване.

С решение № 260171/ 26.02.2021г. постановено по гр.д.№ 8222/2019г.

Плевенски районен съд на осн. чл. 349, ал.2 от ГПК възложил в дял на В. В.

СТ. неподеляемия недвижим имот с административен адрес на имота гр.Плевен ,ул.“*** „ №19, вх.В ет.3, ап.11 ,като заедно с това осъдил В.С. да заплати на П. В. СТ. за уравнение на дела и сумата 28 650,00лв. , в срок от шест месеца ,считано от датата на влизане на решението в сила,ведно със законната лихва върху тази сума ,от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане.

Осъдил също така П.С. да заплати на В.С. сумата 5098,74 лв. за направени подобрения в имота ,като за разликата до предявения размер от 12 236,96 лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Със същото решение осъдил на осн. чл. 12 , ал.2 от ЗН В.С. да заплати на П.С. сумата 1354,20лв. за извършено увеличение на наследството на А. С. , а за разликата до предявения размер от 2708,40лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Присъдил на всяка от страните и съответните деловодни разноски съобразно този изход на спора.

Постъпила е в канцеларията на ПлРС на 23.03.2011г. въззивна жалба от В.

1

В. СТ. против решение № 260171/ 26.02.2021г. на РС-Плевен ,постановено по гр.д.№ 8222 / 2019 г. Решението се обжалва в следните две негови части :

1. В частта по иска ,предявен от В.С. , по сметките по чл. 346 от ГПК , във вр. с чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД и 2. В частта по иска по сметките по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12 , ал.2 от ЗН,предявен от П.С. .

Плевенски окръжен съд,след като е констатирал ,че в настоящия случай РС-Плевен не е изпълнил задължението си по чл. 262 от ГПК да извърши надлежна проверка на въззивната жалба,както за това дали същата има нередовности по чл. 261 т. 4 от ГПК , така и за това дали не е просрочена , е върнал делото за администриране на жалбата от РС-Плевен.

Указанията на ПлОС са изпълнени от РС-Плевен ,като е събрана дължимата държавна такса от жалбоподателя за въззивната му жалба с оглед цената на исковете по сметките по чл. 346 от ГПК.Освен това от приложените от жалбоподателката писмени доказателства за изпращане на жалбата по пощата ,се установява ,че това е станало на 22.03.2021г. ,т.е. в последния ден на срока за въззивно обжалване на процесното решение .

С оглед на това се налага извод,че двуседмичният срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, броен по правилото на чл.60 ,ал. 4 от ГПК,който изтича на 22.03.2021г. е спазен . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК ,поради което съдът е приел, че тя е редовна и допустима и поради това е насрочил делото за нейното разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата е било направено на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК и доказателствено искане за допускане при довеждане от жалбоподателктата на двама свидетели ,които да установят съгласието на ответната страна за извършване на СМР в делбения имот.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от противната страна ,според който въззивната жалба е неоснователна , а така също и искането за разпит на свидетели е неоснователно ,тъй като на разпитаните пред първата инстанция свидетели са били задавани такива въпроси .

Плевенски окръжен съд в определението си по реда на чл. 267 от ГПК е приел ,че искането за допускане при довеждане от жалбоподателктата на двама свидетели ,които да установят съгласието на ответната страна за извършване на СМР в делбения имот не следва да бъде уважавано ,тъй като не е налице сочената от жалбоподателката хипотеза на чл. 266, ал. 3 от ГПК при която да не са били събрани допустими и относими към делото доказателства, поради допуснати от ПлРС процесуални нарушения. Както се вижда от протокола за проведеното на 17.09.2020г. съдебно заседание ,ПлРС изрично е постановил определение за оставяне без движение на исковете по сметките предявени от двете страни по делото ,като е указал , че следва да уточнят дали подобренията в имота са извършени със знанието и съгласието на другата страна или със знанието и без противопоставянето на другата страна ,тъй като от изявленията им в същото съдебно заседание е 2 станало ясно,че тези въпроси са спорни и следователно подлежат на доказване. Поради това и в последващото писмено уточнение от В.С. чрез пълномощника и адв.К. нееднократно се подчертава че ремонтните дейности са ставали със знанието и съгласието на сестра и във връзка с установяване на това твърдение са посочени и две свидетелки – Д.А. и Й.Г.

,които са били и разпитани в съдебно заседание пред ПлРС проведено на 13.10.2020.г. В т.вр. следва да се отбележи и това ,че в същото съдебно заседание ПлРС отново е извършил изрично разпределение на доказателствената тежест / стр. 106 от делото /като е посочил, че ищцата В.С. следва да докаже ,че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на ответницата. Поради това Плевенски окръжен съд е приел,че от първоинстанционния съд не са били допуснати процесуални нарушения ,които да са довели до несъбиране на относими към спора гласни доказателства.

При това положение ,изводите и на въззивната инстанция за фактическата обстановка по делото следва да се направят въз основа на същите писмени и гласни доказателства ,които са били събрани и обсъждани от ПлРС.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо решение , което се явява и правилно по съществото на спора в едната обжалвана част-тази, касаеща предявеният от В.С. иска по сметките , но неправилно в другата обжалвана част ,касаеща предявеният от П.С. иск по сметките , което налага неговата отмяна в тази част и постановяване на друго решение по съществото на спора.

1.В частта по иска по сметките по чл. 346 от ГПК , по отношение на който ПлРС е приложил нормата на чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд –Плевен намира ,че първоинстанционният съд не е допуснал неправилна правна квалификация на предявения от В.С. иск .На първо място ПлОС счита ,че за определяне на правната квалификация на този иск е било достатъчно да се посочи ,че се касае за искане по сметките ,уредено в чл. 346 от ГПК , а вече е въпрос по съществото на спора съдът, след като извърши преценка на събраните доказателства и установи правилно фактическата обстановка, да определи в коя точно хипотеза на извършване на подобрения в съсобствения недвижим имот попада конкретния случай и в зависимост от установеното да приложи било чл. 30 , ал. 3 от ЗС /ако се установи ,че подобренията са извършени със съгласието на другия съсобственик / , било чл. 59 от ЗЗД / ако се установи ,че подобренията са извършени въпреки противопоставянето на другия съсобственик или пък съобразно чл. 61 ,ал.2 от ЗЗД / ако липсва изричното съгласие на другия съсобственик за тяхното извършване ,но и няма противопоставяне /. В т.см. следва да се отбележи ,че ако в искането си по сметките съделителят –съсобственик на имота твърди ,че подобренията са били извършени със съгласието на другия съсобственик ,но в хода на 3 съдебното дирене се установи ,че такова съгласие не е било дадено , а напротив имало е противопоставяне на другия съсобственик на извършваните подобрения ,то това не означава ,че съдът би следвало да отхвърли изобщо предявеното искане по сметките като неоснователно , а ще следва да го уважи до определен размер съобразно правилата на неоснователното обогатяване чл. 59 от ЗЗД, но не и съобразно чл. 30 , ал. 3 от ЗС. Поради това ПлОС намира ,че в случая не се касае за неправилно определяне на правната квалификация на искането по сметките , предявено от съделителката В.С. от РС-Плевен , а до законосъобразна дейност на решаващия съд по прилагането на относимата към казуса материалноправна норма,което се извършва именно с решението на съда по съществото на спора.

При това следва да се посочи ,че в случая ,както се вижда от протокола за проведеното на 17.09.2020г. съдебно заседание ,ПлРС изрично е постановил определение за оставяне без движение на исковете по сметките, предявени от двете страни по делото ,като е указал , че следва да уточнят дали подобренията в имота са извършени със знанието и съгласието на другата страна или със знанието и без противопоставянето на другата страна ,тъй като тези въпроси не са били достатъчно ясни от първоначалната молба с която е предявено искането ,а от изявленията им в същото съдебно заседание е станало ясно,че тези въпроси са спорни и следователно подлежат на доказване. Поради това и в последващото писмено уточнение от В.С. чрез пълномощника и адв.К. нееднократно се подчертава,че ремонтните дейности са ставали със знанието и съгласието на сестра и във връзка с установяване на това твърдение са посочени и две свидетелки – Д.А. и Й.Г. ,които са били и разпитани в съдебно заседание пред ПлРС проведено на 13.10.2020.г. В т.вр. следва да се отбележи и това ,че в същото съдебно заседание ПлРС отново е извършил изрично разпределение на доказателствената тежест / стр. 106 от делото /като е посочил, че ищцата В.С. следва да докаже ,че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на ответницата.В т.см.

Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен не е допуснал никакви съществени процесуални нарушения при разглеждане на искането на В.С.

,като е приел за разглеждане искането и по чл. 346 от ГПК по сметките/а не е разгледал някакъв непредявен иск ,както счита жалбоподателката /, извършил е правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и е изследвал именно релевантните за правилното решаване на спора обстоятелства.Тези обстоятелства са : дали В.С. е извършила подобрения в съсобствения недвижим имот и какви са те ? ; дали ги е извършвала променяйки намерението си да владее целия недвижим имот за себе си ,или ги е извършвала в качеството на държател на частта на другия съсобственик ?/впрочем самата В.С. не твърди да е завладяла частта на П.С./ ; дали е получила съгласието на другия съсобственик за извършване на подобренията или пък такова съгласие не е било дадено ,или пък подобряването на имота е ставало с противопоставянето на другия съсобственик .

При това РС-Плевен е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства в резултат на което е стигнал до правилния 4 извод, че В.С. е извършила подобрения в съсобствения недвижим имот,без да е проявявала намерение да владее целия имот за себе си,т.е. не е отблъсквала владението на сестра си ,както и че е извършвала тези подобрения без да има съгласието на сестра си П.С. , макар и да не е налице изрично противопоставяне от нейна страна. Този извод според ПлОС напълно е обоснован на свидетелските показания на Д.А. и Й.Г. ,от които може да се прави извод,че В.С. е уведомявала сестра си П.С. за предприетия и извършен ремонт през 2013г. постфактум , като и е изпращала снимки от вече предприетите или извършени работи, а по отношение на ремонтните работи ,предприети през 2019г. самата В.С. признава ,че са извършени без знанието на сестра и ,тъй като били влошили отношенията си , и че я е уведомила постфактум. В резултат на това РС- Плевен е приел ,че отношенията между съсобствениците в конкретния случай следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие и по –конкретно в хипотезата на чл.

61 , ал.2 от ЗЗД ,доколкото е безспорно ,че работата е била предприета от В.С. и в неин собствен интерес. В такъв случай П.С. следва да отговаря до размера на обогатяването и , т.е. ще дължи по –малката сума измежду направените от В.С. разходи и размера на обогатяването на другия съсобственик,което пък предполага да се изследва увеличената стойност на имота ,която се определя съгласно разясненията ,дадени в т.ІІ.6 от ППВС № 6/ 27.12.1974г. по гр.д.№ 9/74г.